Nedotykomka,

Бяла спретната къщурка
с две липи отпред –
тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука под липите стари
неведнъж играх,
тука с весели другари
скачах и се смях.

Къщичке на дните златни,
кът свиден и мил –
и за царските палати
не бих те сменил.

В българската поезия, както я сравнява Д. Гачев с руската, „земя”, преобладава над „въздух”. Наспроти елемента ни, майката присъства повече, отколкото любимата, която запълва руската поезия.
И пред къщурката не една, а две липи, едновременно фалически и (скрито) „златни”, а явно – стари, свързани с опита, обозначават агората на живота след необратимото излизане от нея… Но после ще се върнем на тях…
Средоточието е, разбира се, къщурката. Не къщичка даже. Къщичка тя е накрая, в обобщаващия спомен, в поантата-равносметка. Разликата между двата образа е в размитите очертания на къщурката, за разлика от къщичката, която е просто малка. Тази размитост, от една страна, се удържа от спретната, от друга – се доизяснява в края от кът, уютно малко пространство, което е недвусмислено интимно и еротично. Донаталното развитие (спретната е натоварена и със спомена за подредената и безпроблемна кристално-минерална среда) и оралният стадий (първа милувка – от майката) са щрихирани с ясни и отчетливи символи.
Но в момента сме вън от къщурката и свиден (не го давам, имам си го за себе си, скъп и неразменим; срв. с поговор-ката „минало се не връща, но се прегръща…”) се прокрадва натам от „сегашното време”… Тука е вътре, после тука е навън...
Гледната точка е вън от къщурката. Двете жълти глави на липите, подстригани като топки, ясно указват прехода от орална към анална фаза. „Златото” на липите-медиатори, свързващи двата периода, присъства и е представено не само с тях, но и със златото на дните, с царското, с палатите.
Действията пред къщи са също с двойна функция. Неведнъж играх е все още свързано с майката и с нейните милувки. Скачането и смехът са нещо по-различно от играта… Игра, но с други – и на друго…
Но времето на детето-герой и възрастният-автор се разминават по сложен начин (и това обяснява защо третият куплет не е втори): да кажеш, че не се отказваш от къщичката за никаква цена, да не заменяш къщичка за палат означава, че тук говори вече човек, достигнал до фазата на гениталната сексуалност: даже името му, „Босилек”, ни отпраща и в друга ритуалност. Босилек бележи не само ритуално смъртта, Танатос, но ни намеква и за Ерос (китка магданоз = женски гениталии). Босилек, но Ранен. Аналното дете би заменило къщичката, като се застрахова с архаичния спомен за мил кът. Зрелият автор не я сменя с друг мотив: не можем да се завърнем у дома в живота ни на големи и зрели, хоризонтите ни са други и защо да не кажем сега не бих я сменил, след като отдавна сме я разменили? Цената на живота е висока.
Оправдава ли ни това, че е бяла? Или просто това обяснява защо всички знаем това стихотворение?