roman4o, непоносимата лекота на невъзможния-ми-живот-без-пащърнак изобщо не се усещаше :) Като кванто-фотоно-фантом си променяше до мен. И Передонов ;)

* А този пащърнак... Много странна птица е. Хем на моркови приличал. Хем картофи замествал. Хем като магданоз се използвал. Почти като Пастернак. понякога

Nedotykomka, ама как така боб без пащърърнак! Обидно! Но може и задушен, леко карамелизиран...

Nedotykomka,

roman4o, обидно, да! Толкова време пащърнакът е бил НЕДОКОСВАН от Недотыкомка. "Как я ошибся, как наказан..."

roman4o,

Да, животът е промяна, а иначе - каквото и да погледна - променям го - нали съм наблюдател :)

Nedotykomka,

"Един ден на Иван Денисович" не ми приличаше на дневник.

Страхувам се да обощавам, защото всяко обобщение някак ме отдалечава от нещото, в което съм се потопил - сякаш премисленото отнема чувствителността ми. Страхувам се, че ще спре да ме боли и с това ще изчезне и радостта...

Нищо, и аз се пазя от генерализациите. Те не отдалечават и парализират радостта от многообразието, редуцират различията.
Но сега се замислих за друго - за един частен случай. Твърде частен /във френската терминология - личен/ дори. Опитвам се да си представя как БИ било по-комфортно на събитията да си живеят тук. И с какви събития искам да бъде напълнен този дневник. А и дали искам да е ДНЕВНИК в първичния смисъл на думата или да е нещо като сборник от ДНИ и НОЩИ, НОЩИ и ДНИ.
Много е хубаво, че се сети за Иван Денисович на Солженицин: малки откъси, уж хаотични, неподредени, но цялостни и самодостатъчни. Мигове на един ден -живот. Тогава трябва да въведем нов жанр /или пак с това ще ограничим обема?/: записки, бележник, тефтер, откъси. Определение "есе" ще е най-точното май. Ще се радвам да поразсъждаваме върху конкретни примери - а дали за народни възстания ще пишем или за "ловджийския роман" на Тургенев - не е толкова важно в случая.