„Писмо до мама”

Мъничка , мъничка моя,
Весело зайченце, котенце мило
В скута на мама сега се е свило,
Твойта главичка на моето рамо
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.
Мама във чашката мляко налива
Сресва косите ти в плитка красива
Кърпи чорапки с пробити петички...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на мойто момиче
Как тъй луната на сърпче прилича;
Как се превръща водата на пара,
А самолетът с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш.
Мъничка, мъничка моя,
Ден ти не можеш да бъдеш без мама.....
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
Ще рисуваш и ще бродираш.
Дългите плитки ще решиш самичка....
После ще хвръкнеш и ти като птичка
Умна и силна ще стигнеш далече
Можеш без майка си вече!

А мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
Ще се тревожи и скришом ще плаче,
Ако не носи писмо раздавача.
Друго не иска – три думи само:
„Добре съм мамо!”