Човек и Учен

проф.Йордан Димитров Касабов

Aко можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си — да бъдеш все тъй ненадвит,
и когато те мразят — без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен;

Ръдиард Киплинг


Йордан Димитров Касабов е изтъкнат български физик - член-кореспондент на БАН и талантлив създател, организатор и ръководител на българската микроелектроника, основана на технология MOS (или МОП: метал-окис-полупроводник). Основател и директор на Институт по микроелектроника (ИМЕ).

Йордан Касабов учи физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет /1946 – 1952/.

1955: Защитава кандидатска дисертация под ръководството на акад. Георги Наджаков на тема "Върху строежа на запиращия слой на селеновите токоизправители". Доказва, че при селеновите токоизправители добър изправителен ефект се получава при сложна структура на запиращия слой. Предложената от него нова технология за получаване на селенови токоизправители е внедрена в ЕЛПРОМ “Р. Дамянов” София.

1974: Дисертацията му за доктор на науките е "Върху някои проблеми на МОС (метал-окис-силиций) транзисторите и МОС интегралните схеми".

Във Физическия факултет на Софийския университет въвежда курс по микроелектроника към катедрата по опитна физика /по-късно катедра по физика на твърдото тяло/.

Във Физическия институт при БАН /1956/ създава и ръководи Лабораторията силиций /1959 – 1966/, която прераства в секция. В ИФТТ при БАН ръководи Сектора по физически проблеми на микроелектрониката /01.01.1979 – 9.11.1989/ и Лабораторията по физически проблеми на микроелектрониката /09.11.1989 – 13.04.1992/.

В Института по физика на твърдото тяло при БАН ръководи сектор физически проблеми на микроелектрониката /01.01.1979 – 09.11.19897/ и лаборатория по микроелектроника /09.11.1989-13.04.1992/.

На основата на тази секция е създаден Централния институт по елементи при Държавно стопанско обединение “Изот”, на който е директор от създаването му /15.03.1967 – 01.12.1973/. Ръководи Централния институт по елементи /01.06.1974 – 31.12.1978/ и след преименуването му в Институт по микроелектронни елементи.

Впоследствие Институтът по микроелектроника преминава под ведомството на ДСО “Електронни елементи” в Ботевград. Известно време е заместник генерален директор на ДСО “Електронни елементи” в Ботевград /01.12.1973 – 01.06.1974/.

Заместник-директор на Единния център по физика при Българската академия на науките /01.08.1982 – 01.01.1988/.

Директор на Централна лаборатория по външни запомнящи устройства към Института по информационна и изчислителна техника към БАН /1984 – 1989/.

Йордан Касабов поставя началото на интегралната електроника в България 1967.

Работи върху получаване на чист силиций и изтегляне на монокристали от него 1959 – 1967. Под негово ръководство е създадена апаратура за безтигелно зонно топене на силиций, получени са бездислокационни силициеви уискери от газова фаза и е разработена технология за бързо израстване на дебели слоеве от силициев окис и вакуумен метод за дифузия на фосфор в силиций.

Разработва технология за създаване на високоефективни слънчеви батерии от нискоомен силиций. Под негово ръководство е разработена технологична документация на цех за МОС интегрални схеми. Проектът е реализиран в завода за полупроводници в Ботевград. [

Разработена е технология за производство на МОС транзистори, микрорезистори и МОС интегрални схеми с микрорезистори за нуждите на електронните калкулатори. Серийното им производство е внедрено в завода в Ботевград.

/от нета/
/http://www.issp.bas.bg/lab/ephi/Museum/JK01-pa...

проф.Йордан Димитров Касабов

Aко можеш да бъдеш почтен и когато си властен,
а когато без власт си — да бъдеш все тъй ненадвит,
и когато те мразят — без капка омраза честта си
да си все пак достойно спасил;
и да слушаш безбройни лъжи, ала в никаква степен
да не бъдеш с лъжа опетнен!

Ръдиард Киплинг

Начало на микроелектрониката в България
Личният състав на новия институт нараства бързо. Йордан Касабов успява да зарази с ентусиазма си младия колектив на ЦИЕ. Чрез планарна технология се създават първите интегрални схеми от рода на тригери, броячи, преместващи регистри, матрици от логически елементи. За доказване на функционалността им, паралелно се конструира уникална апаратура за тестване.

Първите 3-4 години са особено плодотворни. Работи се с високо темпо и следват успех след успех. Йордан Касабов защитава професорска дисертация за създадената под негово ръководство технология на производството на MOS интегрални схеми с микрорезистори. Правителствени делегации идват на посещения. Пристигат и специалисти от СССР, за да видят с очите си постигнатите резултати и как е организирана работата. А резултатите са съизмерими с постижения в САЩ и Япония. Американска компания предлага сътрудничество, но от българските власти ѝ е отказано.

Правителството организира паралелен институт за проектиране на електронни калкулатори /НИПКИЕК/. Елементната база на тези калкулатори ще бъде създавана в ЦИЕ. Крайната продукция ще се продава главно в Съветския съюз. За удовлетворяване на тогавашните изисквания, а именно ръководните постове да бъдат заемани само от комунисти, 41-годишният Йордан Касабов спешно е произведен в партиен член.

Институт по микроелектроника

ЦИЕ бива преименуван на Институт по микроелектроника /ИМЕ/, получава собствена сграда с пристройки и продължава бързо да се разраства. Закупуват се скъпи компютри, технологични машини и тестери. Значителна част от необходимото специфично оборудване се разработва и произвежда в единични бройки в самия институт. Защитени са многобройни авторски свидетелства /патенти/. Основните дейности в ИМЕ обхващат проектиране на интегралните схеми и тяхното производството в технологична линия, създадена със собствени сили и включваща модерни процеси като фотолитография, високотемпературни процеси /окисление и дифузия/, химично парно отлагане, йонна имплантация, плазмено ецване, отлагане на метални слоеве чрез изпарение и разпрашване, корпусиране на ИС. Производството е както в услуга на научните експерименти, така и в неголеми серии, предназначени за крайни потребители. Паралелно се извършват физичен контрол, изготвяне на компютърни модели на прибори и процеси, разработка на тестове. Произведените чипове се тестват още докато са заедно на силициевата пластина /wafer testing/, след което годните се корпусират и окончателно тестват още веднаж. Организиран е следователно пълен и завършен цикъл от идеята и проектирането до предаването на готовата продукция. Освен собствената технологична линия на ИМЕ, в Ботевград бива построен и цял завод за интегрални схеми /т.е. линия с голям производствен капацитет/. И двете линии са настроени според разработените в ИМЕ технологически процеси. Появяват се много нови клиенти.

В крак с времето технолози и проектанти изпробват и усвояват нови технологии /CMOS, BiCMOS и др./. Богатият набор от проектираните и произвеждани в ИМЕ интегрални схеми съдържа: процесорни и периферни схеми – аналози на популярни образци на западни фирми, памети от различни типове /RAM, ROM, EPROM и др./ и с постоянно нарастващ обем, оригинални специализирани схеми /ASIC/, програмируеми матрици от различен тип, аналогово-цифрови и цифрово-аналогови преобразуватели и др. Мощен отдел за автоматизация на проектирането поддържа софтуерните нужди на проектантите.

Цялата тази гигантска структура беше създадена под общото ръководство и често пъти с непосредственото участие в една или друга степен на проф. Йордан Касабов. Той знае всичките си сътрудници по малкото им име, вкл. тези, които са по-надолу в йерархията, често посещава многобройните отдели, помага за научното израстване на членовете на колективите, дава съвети, поощрява, съветва се, самият той поема знания чрез създадената от самия него ефективна обратна връзка.

В първите години ИМЕ е част от Държавното стопанско обединение ИЗОТ, но след това преминава в състава на Комбинат “Микроелектроника”, Ботевград. Специалистите на ИМЕ перманентно консултират и оказват всякаква компетентна помощ на Завода за MOS интегрални схеми в Ботевград.

Институт по физика на твърдото тяло

Влезнал в професионален спор с Ботевградското ръководство на микроелектрониката, Йордан Касабов в края на краищата е уволнен /декември 1978 г./ от създадения от него Институт и продължава кариерата си в ИФТТ към БАН, където неговите постижения са оценени по достойнство и израстването му придобива други измерения. Той е назначен за заместник директор на Единния център по физика. Избран е и за член-кореспондент на Българската академия на науките. Огорчението от отстраняването му от ИМЕ обаче взема своето, здравето му се влошава и той умира ненавършил 64 години.

Никой от последвалите един след друг четирима директори на ИМЕ, отличаващи се преди всичко с преданост към партията и правителството, не притежава обаянието и капацитета на проф. Йордан Касабов, нито неговите международни научни контакти. Добрата инерция, придобита през първите години, след един апогей до 1986-87 г. започва неумолимо да спада. Достигнати са пределните възможности на наличното оборудване и технологии по отношение на намаляването на размерите на транзисторите. Самата микроелектроника става много сложна и непосилна без приток на значителни инвестиции. Възможен изход е да се извърши умело преструктуриране, да се намерят подходящи ниши, да се използват инфраструктурата и програмите на Европейския съюз и да се привлекат големите микроелектронни компании, така както след политическите промени съумяват да направят в Чехия, Словакия, Полша, даже в Румъния /Русия и бившата ГДР са по-специални случаи и не може да става сравнение с тях/. След демократичните промени, настъпили в България през 1989 г., от софийския Институт по микроелектроника - рожбата на чл.кор. проф. Йордан Касабов - още през 90-те години нищо не остава, само някои от специалистите все още проектират за чужди фирми.

/Уикипедия/