КАЛЕНДАРЪТ НА БЪЛГАРИТЕ

В един търговси договор с Византия, подписан от Кан Омуртаг Ювигий през 823 година е написано, че това става в година 6 328 от появяването на истинския български Бог по Календара на Българите. Новата година по този календар започвала на 22 декември, а самия 22-ри се считал за нулев ден или 13-тия месец - така годината при българите траела 364 дни. 364 е кратно на седем и тора фиксирало неизменно съответствие между датите и дните на седмицата - определена дата от месеца винаги била на един и същи ден от седмицата. Доколкото нашите предци били наясно с точната продължителност на годината - 365,369 дни, то на всеки четири години на 22 юни се назначавал нулев ден за компенсиране величината след десетичната точка - това е почти равносилно на сегашната компенсация с 29 февруари на всяка високосна година. Месеците били 12 разделени на 4 квартала по три месеца, като първия от тях имал 31 дни а останалите два - по 30 дни. Годините формирали повтарящ се цикъл от 12 години, като всяка една отговоряла на определено животно:

1 Свиня Докс Swine 2 Мишка Каран, Сурсу, Сомер, Шаши Mouse 3 Вол Воляч, Буза, Бизон, Шегор Ox 4 Барс Парус, Борис Snow Leopard 5 Заек Дванш Hare 6 Змей Вер, Кала, Хала, Дракон, Ламя Dragon 7 Змия Атила, Дилом, Слав Snake 8 Кон Алаша, Таг, Тек, Тих Horse 9 Маймуна Маймун, Пизин, Шебек Monkey 10 Овен Расате, Савер, Север Ram 11 Петел Тах, Тох Rooster 12 Куче Куче, Ет, Ихт, Мугел Dog

 

http://www.transoxiana.org/Eran/Articles/fedorova.html

“Както старите гърци са ни хвърляли в скитская яма, тии днешни европейски учени ни съпричисляват с фински и черменски и не знам йоще какви племена и качват ни по уралските диви и пусти гори!”(Г. С. Раковски, Ключ българскаго язика, цитат според Г. С. Раковски,Съчинения, том IV, София, 1988, с.194 )

КОЛКОТО И ДА ПЛЮЕШ СРЕЩУ СЛЪНЦЕТО НЕ МОЖЕШ ДА ГО ЗАГАСИШ  

lunaf.com/bulgarian/v-momenta/nebe-zvezdi-planeti-sazvezdiya-luna/

 

http://www.svetogled.hit.bg/KALENDAR.html

Стоидвадесетгодишините цикли се състоят от два шестдесетгодишни цикъла, а шестдесетгодишния от пет дванадесетгодишни юпитерови цикъла ( юпитерови, защото за една юпитерова година Зематя прави дванадесет години ) Циклите са мъжки и женски, за да се различават в 120-сет годишния цикъл.
Самата земна година, тоест обиколката около Слънцето продължава 365 дни 5 часа 48 минути 45 секунди и половина. Тези 5.48.45.5 часа ги прескачаме и си започваме новата гадина но с течение на времето това натрупване започво да се усеща и за това се налагат корекции.
ПАРВАТА корекция се прави на всяка четвърта година, защото 4 х 5.48.45.5 часа са 23.15 минути но повече не може да се изчаква и се "дава" един ден.
За един дванадесетгодишен период се събират ( за четвърта, осма и дванадесета година ) 2.15 часа.
За един шестдесетгодишен цикъл се събират 5 х 2.15 = 11.15 часа.
За един стоидвадесетгодишен цикъл стават 22.30 часа но на последната година на цикъла не се дава високосен ден, макар че не достига 1час и 30 минути.
Този 1.30 за два 120годишни периода става 3-ри часа х 8 =24 часа, то ест за 8 х 240 = 1920 години . На края на такъв период се дава високосен ден на двонадесетата година от последния юпитеров цикъл и остава само натрупването от половината секунда =16 минути.
С горните сметки обяснявам как се корeгира календара и защо са необходими тези 60 и 120 годишни цикли.
Георги Кръстев се е съобразявал с датировки по надписи и сгради но те са останали от по-късен период, когато системата на календара е същата но летоброенето е по цариградския стандарт - 5508. Освен това 5508 г. не е начална на 120 годишен период и се получава разминаване, като при него ( Г.Кръстев ) 2009 е с 10 позиции назад и това не съвпада с позицията на Юпитер в първото съзвездие след зимното слънцестоене и всъщност излиза че годините преди нашето летоброене са 5 494, което не е вярно.
 ТА ГОДИНАТА ОТ СЪТВОРЕНИЕТО НА СВЕТА ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР Е 5504-та.
5504 + 2009 = 7513 : 12 = 626 с остатък единица, който показва мястото на годината в дванадесетгодишния юпитеров цикъл.
Може би наистина календара е бил само за просветени и в следствие на изтребването им е била възможна обърквацията на системата, без да се сверява календара с Юпитер. Изключение прави обаче датировката на къщата построена от Колю Фичето - 1849-та, който е знаел какво прави но такива като него сигурно са се пазели и до днес се говори какво ли не за маймунката но не се свързва с календара.Георги Кръстев също забелязва несъвпадението но се опитва да върже датировката с деветия месец ( че евентуално къщата е завършена през септември ). 
Взех системата от Георги Крастев.
Летоброенето го видях на 68-ма страниза от писанията на Христо Танев за АЗЪТ на Българите но само като датировка -
vaseto.info/books/57.pdf
по късно проумях че Юпитер в съответното съзвездие показва на каква позиция трябва да е годината в юпитеровия цикъл.  
Компенсациите сам ги уредих.


Аз правя картончета като двойна визитка и на външните страници слагам двата календара с горната част в средата , а на вътрешните двете азбуки, като под календара от сътворението е Кирилицата, а под календара от Христос е Глаголицата , като и азбуките са с горната част в средата на прегънатото картонче от лист А-3 - 150. В някоя рекламна къща това излиза 1.50 - 2.00 лева, а на него се събират 12 броя такива двойни картончета.      
ФАЙЛОВЕТЕ
За Corel Draw    dox.bg/files/dw
ИЗОБРАЖЕНИЕ   азбуките   dox.bg/files/dw
                              календара     dox.bg/files/dw








Къщата с маймунката - 1849 г. - всъщност МАЙМУН в цикъл ЗЕМЯ. За това и маймуна е седнал на земята.



Патера от съкровището в Наги Сент Миклош - Унгария. В центъра на дъното е изобразен БАРС който вместо задни крака има рибешка опашка - то ест в цикъл ВОДА.



Телескол до село Гърло. Предците ни наистина са били ВЕЛИКИ.
www.balkanmysteries.com/bg/  




 
Украса на облеклото на владетеля от Голяма Косматка с глава на елен с десет спирални орнамента под нея ( колкото са и юпитировите години в стоидвадесетгодишния цикъл на календара) и с по шест разклонения на всеки рог - общо дванадесет ( колкото са и съзвездията от еклиптиката ), а точно между краищата на рогата са изковани две полусфери - вероятно Слънцето и Юпитер.  



Артефакт от колесницата в Източна могила край Караново - котка с рибешка опашка, то ест година БАРС в цикъл ВОДА. 

Пръстен с изобразен на него стоидвадесетгодишен цикъл, с десет юпитерови години и два шестдесетгодишни цикъла датиран на около 5 000 години.  

sevarbg.blogspot.com/2010/09/blog-post.html

Като се има предвид че календара липсва от образователната ни програма и по системата и корекциите му все още се умува не ми се вярва някой да е прочел какво пиша за календара от няма и една година време и да е измислил и фалшификат по въпроса - то ест според мен това си е оригинален пръстен. 



Отдолу е изобразено Слънце със шестанедесет лъча, колкото са стоидвадесетгодишните цикъла необходими за завършването на корекциите.



 Такива слънца се правят и от дърворезбарите по таваните но едва ли имат информация защо лъчите на Слънцата са точно шестнадесет. 





Шестнадесетте стоидвадесетгодишни цикъла необходими за пълната корекция на календара
Хората занимаващи се с приложни изкуства могат да разпостраняват това или нещо подобно за да се възстанови информацията за Българския календар.  

Информация за ЮПИТЕР    
astrocalendar.50webs.com/jupiter.html    


Сравнение на периодите необходими за завършването на корекцията на календарите - Българския и настоящия.
Според мен тази ситема, която по бързо урежда въпроса с корекциите е ПО-ДОБРАТА.   





Македонци и гърци ще се изтрепят да размахват, насам-натам звездата от Вергина но никой не се сеща че това е символ на Българския календар.
В средата - Слънцето.
Около него десетте юпитерови години.
Шестнадесетте лъча пък са шестнадесетте стоидвадесетгодишни цикъла ( 1920-сет години ) необходими за завършването на корекциите.  



www.definegizemi.com/antik-eser/Phrygia/metal-eserler.html

Горе в дясно шестнадесетлъчната звезда за която се карат македонци и гърци, а тя си е БЪЛГАРСКА.
Бригите са живели на Балканския полуостров и по някое време си имат разправии с македонците и се преселвет в Мала Азия където поради липса на Б ги наричат Фриги. 

  

  

Вратите на гробниците от Голяма Косматка и Вергина показват че са продукт на една и съща култура.  




Година ЗАЕК в цикъл ВОДА  




Сребърен съд за течности с орнаменти символизиращи календара от Волжска България -
www.transoxiana.org/Eran/Articles/fedorova.html
Спиралите по дръжката символизират безкрая на времето .
На дъното са изобразени двете равноденствия със слънцестоянията.
Горе на снимката се вижда птица с пълния годишен цикъл.
Долу и втората половина от годината - от есенното до пролетното равноденствие.
В ляво и дясно са двете слънцестояния.
Прави впечатление орнамента за слънцестояние.

Руси Иванов

http://balkan1.blog.bg/technology/2010/01/18/bylgarskiiat-kalendar.474831

 

Да се познават случилите се по-рано в тоя свят неща и делата на ония, които са живеели на земята, е не само полезно, но и твърде потребно.... Ако навикнеш да прочиташ често тия неща, ще се обогатиш с разум, не ще бъдеш много неизкусен и ще отговаряш на малките деца и простите хора, когато при случай те запитат за станалите по-рано в света деяния от черковната и гражданска история. И не по-малко ще се срамуваш, когато не можеш да отговориш за тях. Паисий Хилендарски "Aко някой говори истината – Бог вижда! И ако някой лъже – Бог вижда" Кан Пресиян "Когато научите истината, истината ще ви направи свободни" Зейтгейст; Библия

 

 

 

  ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ Е ЖИВА!  

 

 

IYI - Свещенния символ на българите и скитите е линк към корените на българите.

 

 

ЕЗИК - Езика на прабългарите не е изчезнал и не е бил тюркски! В основата на старобългарския и съвременния български "славянски" език стои древна източно-иранска лексика!

 

РЕЛИГИЯ - За вярванията на българите на Кубрат и Аспарух много автори твърдят, че имат много общо с християнските добродетели. Те обаче са заети от Добрата Религия - Зороастризма. 60 години след покръстването от пепелта на старите езически вярвания в Бога-Мил или Бага-Михр българите създават нова религия - Богомилството! То е пълно копие на Зурванизма - религията на древните пред-зороастрийски арийски народи огнепоклонници!

 

ОБИЧАИ - Кукерските игри са най-зрелищния ни обичай, свързващ ни пряко с езическата ни вяра - Огнения Зурванизъм! Те са за гонене на злите сили и на тях се палят и прескачат големи огньове! Новогодишните празници на българите на Дунава и Волга са СУРва и СУРхури, а при зороастрийците същия огнен обичай се нарича - СУРи!

 

ЗНАМЕ - Възможно ли е съвременното българско знаме да е проекция на свещенни цветове от древното ни минало?!

 

КАЛЕНДАР - Древния български календар все още не е разучен напълно, но е част от най-древните календарни познания! Календара е циклов, слънчев и звезден и вероятно е създаден от българската каста АСТАБРАН (звездобройци)! В основата на българския календар е Зурван Акарана - Безкрайното Време!

СИМВОЛИ - Българските символи в момента са Лъва, Дракона, Мартеницата и Розетката от Плиска! Други стари български символи са Слънчевия кръст и Благородния елен!

 

БУКВИ - Българските рунни букви /тагми/, донесени от българите на Аспарух, са буквите от кирилицата и част от буквите на глаголицата! Те имат много точни аналози в сарматските руни намирани в степите на източна Европа!

 

КРЕПОСТИ - Там където са били българите са строени величествени градове и крепости от камък или дърво, наричани БЪЛГРАД, БОЛГРАД, БЕЛ ГРАД! Древна Балхара е наричана страната на хилядада града!

 

ОРЪЖИЯ - Българските оръжия и доспехи са подобни на тези на скитите и сарматите! Защитните маски - шлемове на конниците на Волжка България са се използвали от катафрактите(тежката конница) в Персия!

 

 

ИМЕНА - Имената на българите дошли на Дунава имат сарматски - ирански произход! Името но Аспарух намираме в дрените ирански армии и в Шахмата!

АРМИЯ - Българската армия и военно дело в древноста са били много силни и имат велики победи срещу най-силните за времето армии - Византийската, на Чингиз хан и на Арабите! Военните си умения българите са усъвършенствали чрез Шахмата за което доказателства са намираните шахматни фигури в столиците Плиска и Биляр!

 

ТИТЛИ - Българските титли и военни звания - Боляр, Багатур, Бат, Кавхан, Имник, Багаин, Таркан, Ичиргу, Жопан, Канасубиги, Колобър и много други са част от военно-административните основи на българските държави! При това върховната титла е давала статут на Бог!

 

ДЪРЖАВА - България от най-ранното си съществуване винаги е била богата страна на земеделци, строители, търговци и занаятчии! Държава със силна армия и големи градове, служещи за защита на своите поданици, продукция и територии! България винаги е била държава на духа, където свободата е свещенно право!

 

МУЗИКА - Българските неравноделни тактове са характерни и за Иран и Индия! "Мистерията на българските гласове" има много общо с начина на пеене в Иран/Персия!

 

ИЗДЕЛИЯ - По своята същност и начин на изработка много от изделията използвани в бита на българите са идентични с такива останали от Сарматите в Европа, и с такива използващи се и до днес в Иран и Памир! Такива примери са тамбурата наричана още булгарина, шевиците по българските носии, българските килими от Пирот и Чипровци, менците, характерните български обици и сребърни украшения, грънците!

 

БЪЛГАРИ - Българите и на Дунав и на Волга са известни с хубавите си жени! Българските деца в момента са сред най-добрите в области като логика, математика, лингвистика! А компютъра от който в момента разглеждате този сайт е направен на базата на технология измислена от българин - Джон Атанасов!

 

 

http://www.bulgaria-is-alive.com/vavedenie.html

ТРЕТИ МАРТ 1878 година
Освобождението на България от турско робство


Възкресението на един народ
Слово за Освобождението на България

Блаженопочившаго освободителя нашего императора Александра Николаевича и всех войнов, падших на поли брани за веру и освобождения отечества нашего, да помянет Господ Бог во царствии Своем.
(Възглас от Великия вход)

В православните храмове из цялата ни страна всеки път, когато се отслужва божествена света Литургия, по време на Великия вход ние, духовниците, възгласяме към Бога да спомене в Своето царство Царя-Освободител Александър Втори и хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.

Днес към нашите молитви се присъединяват и всички родолюбиви българи, които с благодарност и признателност отдават почит пред паметта на загиналите за свободата на Отечеството ни.

Датата Трети март отбелязва възкресението на един народ, който близо 500 години беше без своя политическа и духовна свобода, народ, чиято висока самобитна духовна и материална култура бе подложена на унищожение.

Като светлина в мрака на петвековната нощ светеха огнищата на духа ­ манастирите. От тях изтичаха освежителни струи и кърмеха българския народ с християнската вяра, поддържаха националното му съзнание.



Мъченици за вярата и усърдни книжовници ­ клирици и миряни, съхраняваха духовното наследство, докато дойде времето на Възраждането, когато великият хилендарец преподобни Паисий запали огъня на националното пробуждане чрез искрящата родолюбива "История славянобългарска".

От излизането на дивната история на предивния български монах до подвига на братята-руси за освобождението на България пътят бе по-кратък, макар много стръмен и кърваво-мъченически: път на неумолима борба за роден език, за богослужение на църковнославянски, за църковна независимост, за родно училище. Борба повсеместна, в която участваха с перо и оръжие монаси и свещеници, учители и родолюбиви занаятчии и търговци, селяни и граждани, устремени към изгрева на свободата.

Освободителната война на братята-руси и Освобождението на България, които изправиха българския народ на краката му, са естествен завършек на националната българска революция, която през десетилетията на нейния живот и особено през 1876 година ­ годината на Априлското въстание ­ струваше много човешки жертви.

В последните години се чуха различни гласове в публичното пространство: че когато император Александър Втори подписвал Манифеста за обявяване на Руско-турската война, се ръководел не от любов към поробените братя-славяни, а от имперски амбиции; че не трябва да честваме Трети март като национален празник, защото свободата ни не е извоювана с усилията на българския народ, а ни е донесена даром на върха на руските щикове и др. Такива изявления са израз на неблагодарност и непризнателност не само към нашите освободители, но и към всички знайни и незнайни родолюбиви българи, които със своята саможертва подготвиха, проправиха пътя на нашето Освобождение.

Нека не забравяме, че Бог е Този, чрез Когото ние "живеем и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28), че всичко става по Негово съизволение, че свободата ни е дар от Бога, дар изстрадан и измолен вследствие воплите и молитвите на измъчения български народ. Свободата е Божи дар и ние трябва да сме благодарни за нея не само на Бога, но и на тези, чрез които Той е осъществил Своя промисъл и ни я е дарил. Амин.

Свещ. Йоан Карамихалев
ЦВ
брой 5 за 2003 година




Трети март, 1878, Сан Стефанският мирен договор и неговият принос

Много българи днес си задават въпроса, защо датата на Санстефанския мирен договор се смята за толкова значима в българската история. Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – когато двете части на разделена България (Княжество България и Източна Румелия) се обединяват или пък 22 септември 1908, когато княз Фердинанд обявява тържествено независимостта на България от Османската империя?

Трети март се празнува, защото от него се правят първите стъпки към утвърждаването на България за суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална идентичност. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и достигат до организираната борба за независима държава.

В средата на XIX век в българското национално-освободително движение се появяват две течения. Първото е умереното течение, което предлага чрез легални средства и реформи България постепенно да извоюва политическата си автономия. Този вариант не изисква въоръжени сблъсъци и кръвопролития и гарантира до голяма степен целостта на българската етническа територия. За сметка на това обаче, денят на освобождението се губи в необозримото бъдеще.

Другият вариант е радикалното течение. То предлага точно обратното – всеобщо въоръжено въстание, което да доведе до политическото решаване на българския въпрос. При него целостта на българската етническа територия не се гарантира и като крайна фаза се предвижда намесата на Великите сили. Т.е съдбата на България неизбежно се оставя в техни ръцете и зависи от техните интереси. Този радикален подход предполага борби и неизбежни кръвопролития, но прави целта по-близка.

Нетърпеливото за свободата си българско общество избира втория път. През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите фокусират вниманието на света върху проблема за тяхната независимост. Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Източния въпрос.

В продължение на две столетия руските монарси водят 13 войни с Турция. Те имат една обща стратегическа цел – спечелането на контрол върху Балканите и Проливите между Европа и Мала Азия. За тях пътят за установяването на империята им като световна сила винаги е минавал през Босфора и Дарданелите към Егейско и Средиземно море и световните океани. С тази цел те систематично изграждат репутацията на Русия като защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Колкото повече расте вярата в освободителната й мисия, толкова повече се утвържадава руското влияние на Балканите.

"Нашата" освободителна, тринадесета по ред война, се различава от предишните. Преди всичко по това, че не е мотивирана от някогашната експанзионистична политика. Този път Русия не е подготвена за война и прави големи усилия да я избегне. Победена в предишната, т.нар. Кримска война (1853-56) от Турция и нейните покровители Англия, Австро-Унгария и Франция, Русия ясно формулира новата си политическа линия:

"Нашите интереси в момента – пише министър-председателят Горчаков - изискват запазване, а не разрушаване на турската цялост. Ние ще помагаме на балканските християни, за да облекчим тяхната участ с внушения пред Високата порта, но в никакъв случай няма да одобряваме или още повече, да толерираме бунтове и въстания срещу законния им господар – султана".

През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Руската дипломация започва активни действия за мирното й уреждане. В резултат на това в края на 1876 и началото на 1877 г. тя се домогва до свикването на Цариградската посланическа конференция и до подписването на Лондонския протокол, чиито решения османското правителство категорично отхвърля.

Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. В случай на примирение и пасивно безразличие, завоюваните с цената на толкова войни до тогава позиции на Балканите ще бъдат загубени. Думите на военния министър Милютин в специална докладна записка до цар Александър ІІ са показателни:

"Изходът от Цариградската конференция ясно показа, че общото въздействие на Европа върху Турция е немислимо. Пасивното европейско съгласие е готово да принесе съдбата на балканските християни в жертва. Но не бива да скриваме от себе си важността и опасността от подобна развръзка на нещата. Безсилието на колективните европейски действия могат само да окуражат Турция и да обърнат тази слаба държава в страшно оръдие против нас. ....ние не можем да търпим непрекъснато оскърбления към собственото ни достойнство и увреждане на материалните ни интереси, докато изчезне и последната следа от влиянието ни на Балканите..."

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. мотивите на Милютин са приети. Войната започва.
За осем месеца руските войски окупират цяла България и стигат до Константинопол. На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора от една страна и Османската империя от друга. От точка 6 до точка 11 в този договор се разглеждат решенията, свързани с българския въпрос. България трябва да бъде трибутарно княжество (което плаща данък на султана). Тя трябва да има управител християнин и местна войска. Границите й се покриват с границите на българската екзархия, и са утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост. Тези граници включват Северна България (без Северна Добруджа, която се дава на Румъния), цяла Тракия (без района на Гюмюржина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).



Всичко това обаче остава само на книга. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст – пише в дневника си Игнатиев. Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия. Той ми нареди със специална инструкция да предам на Санстефанския мир прелиминарен характер, защото Австрия възразявала срещу него и имала намерение да свика общоевропейска конференция за окончателно уреждане на въпроса."

Очевидно тайните договорености на най-висшата руска дипломация не са стигали до знанието дори и на посланиците й. Очевидно Игнатиев не е бил информиран за поетите тайни ангажименти към Австро-Унгария и за секретните споразумения с Англия, които Русия не може да не спази. Очевидно той също е бил пионка от голямата игра.

Не е била ясна и цялата картина на най-добрия руски дипломат граф Шувалов, по това време посланик в Лондон. От една страна той е наясно, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена, но не разбира дипломатическия блъф, който се прави с подписването на Санстефанския мир. Затова той пише:

"Санстефанският мир е едно нещастие за нас... Това е най-голямото недуразумение, което ние можем да направим. Сега ще бъдем принудени пред очите на цяла Европа да правим отстъпки."

Всъщност обаче Санстефанският мир не е "недуразумение". Той има смисъл за царското правителство като тактически ход. В паметна записка на министър-председателя Горчаков до императора (открита неотдавна в личния архив на съпругата му), написана малко преди подписването на Берлинския конгрес, се казва:

"Вътрешната слабост на държавата не ни дава основания да вярваме, че със сила можем да защитим завоеванията, постигнати чрез войната. Още от самото начало аз гледам на прелиминарния договор с турците като на полезна тактическа стъпка, която отговаря на руската стратегия по Източния въпрос. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към балканските народи, и в частност към българския, като защитник на техните интереси. По този начин ние ще запазим репутацията си на техен покровител. Що се отнася до предстоящото му унищожение под натиска на западните ни съперници, то толкоз по-добре за Русия, тъй като това ще увреди тяхното влияние на Балканите и още повече ще увеличи нашия авторитет."

С подписването на Санстефанския мир царското правителство постига целта, която си поставя с войната. Трудна и рискована, но все пак победоносна, войната от 1877-1878 е увенчана с шумно огласения Санстефански мир от Трети март. Русия дава предостатъчно категорични доказателства на българите за добрата си воля и това се приема с възторг и дълбока, искрена благодарност към Освободителката. Българите не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на неизбежна ревизия. Това е строго поверително, зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството от неговата ревизия се насочва против руските съперници Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.

И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Делегациите се представят от министър-председателите княз Горчаков, лорд Дизраели, Граф Андраши, канцлера Бисмарк, от министъра на външните работи на Франция Вадингтон, а от турска страна присъстват двама паши.

Подписалите Берлинския договор двама князе, трима графове и един маркиз узаконяват новите български граници. Тя е разделена на три части – Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Това е шок за българите, но от позицията на познанията ни, днес не бива да ни изненадва. Балканските проблеми никога не са се решавали с оглед на балканските интереси. Всъщност Берлинският договор не е по-несправедлив от многото други политически споразумения. Сърбите се сражават близо две десетилетия, за да придобият самостоятелност на територия, която обхваща не повече от една трета от етническите им предели. Гърците водят жестока война на взаимно изтребление с турците от 1821 до 1828 г. Като резултат само Пелопонес и Атика, пак не повече от една трета от територията, населявана от гърци, получава независимост. Румънците нямат въоръжени въстания, но борбата им за самостоятелност и обединение, започнала по време на гръцкото въстание, продължава десетилетия. Влахия и Молдавия се обединяват в едно княжество едва след Кримската война, като държавата им обхваща само половината румънска етническа територия.

Българите не правят изключение. Те дори получават повече, отколкото може да се очаква - в границите на Княжество България и Източна Румелия влизат близо две трети от българите. Двете части имат различна степен на самостоятелност, но през 1885 г. успяват да се обединят в едни етнически граници.



И така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.

За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден бе направена онази първа политическа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не бяха напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Сан Стефано срути окончателно започналата да се пропуква стена, която отделяше България от Европа. Той постави началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Българите винаги са празнували този празник. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението - като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. От 1888 празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османско господство. Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988, той става официален празник, а през 1990 г., когато в България започнаха промените, с решение на парламента датата бе обявена за национален празник на страната.

Зара Костова, Ph. D.





Опълченците на Шипка

Иван Вазов, 11 август 1877

Нека носим йоще срама по челото,
синила от бича, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича исторйята, века,
нека е трагично името ни; нека
Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупенте окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар;
нека таз свобода да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни, големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторйя кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.



О, Шипка!

Три деня младите дружини
как прохода бранят. Горските долини
трепетно повтарят на боя ревът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по урвата дива
и тела я стелят, и кръв я залива.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Сюлейман безумний сочи върха пак
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"
И ордите тръгват с викове сърдити,
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.
Върхът отговаря с други вик: ура!
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи.
Пушкалата екнат. Турците ревът,
Насипи налитат и падат, и мрат; -
Идат като тигри, бягат като овци
и пак се зарвъщат; българи, орловци
кат лъвове тичат по страшний редут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.
Три дни веч се бият, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братските орли не фърчат към тях.
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Талазите идат; всички нащрек са!
Последният напън вече е настал.
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди
бесни и шумещи! О, геройски час!
Вълните намират канари тогаз,
патроните липсват, но волите траят,
щикът се пречупва - гърдите остаят
и сладката радост до крак да измрът
пред цяла вселена, на тоз славен рът,
с една смърт юнашка и с една победа.
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със демонский вик.
Боят се обръща на смърт и на щик,
героите наши като скали твърди
желязото срещат с железни си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че умират веч...
Но вълни по-нови от орди дивашки
гълтат, потопяват орляка юнашки...
Йоще миг - ще падне заветният хълм.
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Иван Вазов, 11 август 1877

Легенда за Калиакра

9 просмотров

.... Моят народ – народът на кан Исперих, родът ми бе Дуло, годината ми бе верени алем, годината на дракона, месец първи. Помните ли ни – наричаха ни българи… Нашите диви м...ечти нямаха край… От дивите степи на Волга до златните кубета на Конст...антинопол, от мрачното Черно море до ласкавото бяло… Сега живеем в руините на четири паднали империи. Българската, Ромейската, Турската и Съветската. Нашата история е историята на загубените мечти. Какви бяхме и какви станахте… От Йоан Калоян до Жан Виденов, от Иван Асен Втори до Иван Костов Първи, от Симеон Велики до Симеон Втори… Дадохме на света Вазов, но родихме Владимир Атанасов. Родихме Яворов, но дарихме земята и с Абрашев. Бяхме добри воини, но създадохме и добри предатели. Миехме се на три морета, а сега мием чужди задници. Обсаждахме Цариград, но превзехме само Капалъ Чарши. Питам се как я докарахме дотам… И се поучих от римляните, те казват “Вокс Попули, Вокс Деи”, сиреч: “Глас народен – глас Божи”. А у нас гласът народен никога не е бил Глас Божи… Не гласове народни, а гласове в името на народа! Боговете си толкова често менихме, че гласът им не можем да запомним, камоли те да чуят нашия! Прекалено малко гласове, които искат да са народни и прекалено много люде, които искат да стават богове. Къде ли е истината? Днес чакаме Новата Година. Ние, старите българи, я наричахме Ирник, и вярвахме, че какъвто е първият гост, когото посрещнете в дома си, такава ще ви е годината. Затова дойдох аз, канът на българите, да си припомните как копитата на конете ни люляха земята и да посрещнете годината като българи.....

"" КАЗАХ !..." /Хан Аспарух/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

www.ImagesFromBulgaria.com

 

 

 

http://www.360.bg/vt/perperikon/