Изкуството,с възбуждащата нищета,

C наркозата му,с хаповете самота

И къси нощи с лунен шепот

През дните с болката,която лъкатуши

И очертава моята съдба...

Живот в живота,стъпкан от нозе нехайни,

Очите-уморени от слаба светлина -

Все търся някого с високо огледало,

Звезда в деня,фенер над тъмната врата...

Злокобното обилие на сцени

Родени от един вгорчаващ,стар шаблон

Ме карат да преяждам с мъдростта,

А после да се втурвам в заслепения.

Не ще тъгувам за дома на сития живот,

За стълбите,които вреждат в сладостта,

За любовта със вкус на гнил лимон,

За тъжния,утъпкан брод към старостта,

Във който вятърът трохи подмята..

Аз ще угасна в бързия живот

Сред здрач пропит от мирта и романси

И няма плач да огласи след мен

И вместо помен бъдната роса

Ще заскрежи във сътворените пространства.

Vessela Danova.

Приблизительный перевод

/подарок от друга./

Зигзаг судьбы рисует боль

Коротким днём и длинной ночью.

И лунный свет мне шепчет роль,

Всю душу изорвав на клочья.

Лежит в потёмках дальний путь.

Я по нему ступаю осторожно.

И на звезду хочу взглянуть.

Чтоб указала путь возможный.

От прежней жизни поспешу,

И мудрость прихвачу в дорогу.

Оставить злость и боль решу.

И не возьму с собой тревогу.

Пускай меня не тронет грусть,

О доме и любви прошедшей.

Я к ним уже не возвращусь,

И за мечтой спешу летящей.

Спешу туда, где Мирты цвет,

Где нет слезы, а лишь романсы.

И растворюсь, как ясный свет,

В сиянии ждущего пространства.

Sergo