Почти една трета от работещите българи или 600 хиляди души са нископлатени, с месечен доход под 352 лева - сочи изследване на КНСБ, предаде БНР.

В тази категория попадат най-често жените, работещите в малки населени места, хората в предпенсионна възраст и с ниска квалификация. Има обаче и 18 процента, които са доволни от заплатите си.

Данните на Евростат сочат, че 75% от този контингент е оставал поне веднъж без работа през последните години, а голяма част се приспадат и към категорията "Работещи бедни", защото доходът на другите членове в семейството също е нисък. Всеки пети ниско платен получава личното усещане за крайна бедност.

300 хиляди от тези 600 хиляди не вярват, че в сегашната ситуация ще намерят по-добра работа. Само 15% са обхванати от КТД, а едва 13 на сто са преминали през някакъв курс за обучение или квалификация през последната година.

Една четвърт казват още, че не получават редовно дори малките си заплати. Също толкова нямат към заплатите си и задължителните в КТ добавки за стаж. Поставени на дъното на социалната пирамида, тези хора нямат шанс да излязат от състоянието, в което се намират.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров поиска спешни мерки от държавата за справяне с проблема.

"Увеличението на минималната работна заплата е един от начините, по който тези ниско платени работници бавно и полека могат да вървят напред. Ние смятаме, че данъчното облагане трябва да се ориентира към тях, затова необлагаемият минимум, който предлагаме, ще остави допълнително пари във всички работещи, но много по-голяма стойност ще имат те за нископлатените работници, както сами разбирате. Към тях самите - мащабен проект за квалификация и преквалификация, за да могат те да излязат от този капан и да дават повече и да имат основание да искат повече", коментира Димитров.