Съществуват множество видове и сортове амарант, като в различните части на света се използват с различно предназначение (под формата на зърна, листен зеленчук или декоративно растение), а цветът на семената, които са с големина на лещено зърно, варира от бял до оранжев.

Като зърнена култура амарантът се отличава с особено висока хранителна стойност, а в зависимост от сорта съдържанието на суров протеин в семената варира от 12 до 18%. Семената са изключително богати на лизин, като балансираността на останалите аминокиселини в тях превъзхожда голяма част от познатите ни зърнени култури.

Малка част от историята на амаранта

Счита се, че родината на тази зърнена култура е Централна и Южна Америка. Преди да бъде открита Америка, амарантът е била една от основните хранителни култури за жителите на континента. Той е бил и една от основните култури, взимащи участие в религиозните обреди.

Откриването на Америка бележи и краят на отглеждането на амарант, тъй като новите заселници били ужасени от езическите ритуали с негово участие и забраняват производството му.

Като основни хранителни култури се налагат фасулът и царевицата. Няколко века по-късно, приблизително през втората половина на ХХ век, се възобновяват процесите на отглеждане на амарант. Днес той е широко разпространен в Северна и Южна Америка, Азия и Африка, като само у нас са познати около 60 вида от растението.

Видове продукти от амарант

Най-често амарант намира приложение като гарнитура към различни меса (като по този начин осигурява разнообразна гама от протеини), под формата на плънка за различни зеленчуци, като добавка към супи.

Успешно може да намери приложение и смлян под формата на брашно, за приготовлението на палачинки, сладкиши и дори като добавъчен продукт в различни безглутенови брашна.

Някои кулинари приготвят пуканки от амарант, които, съчетани с сушени плодове, ядки и мед образуват превъзходно здравословно мюсли за закуска, подходяща и за най-малките.

Хранителна стойност на зърнената култура

• Основна характеристика на амарант е високият процент протеини - около 17%. Съдържа всички незаменими аминокиселини, като количеството на лизин е три пъти по-високо от това на другите зърнени култури. Амарант е богат и на сяросъдържащи аминокиселини, които са особено важни за правилното функциониране на черния дроб и за нормалното развитие на новородените.
• Зърнената култура съдържа 8% естествени мазнини, голяма част от които са ненаситени.
• 57% от съдържанието е отредено на скорбялата, като размерът на гранулите е сравнително малък, което осигурява по-добра разтворимост във вода и по-добро смилане от храносмилателните ензими. Амарант е продукт, който може да бъде включен в менюто на малки деца и хора, страдащи от стомашно-чревни разстройства.
• Семената са богати на витамин Е, отличаващ се с завидни антиоксидантни свойства, също така съдържат магнезий, фосфор, калций, желязо и фибри, а в сравнение с пшеницата, количеството на тези вещества е 2 до 4 пъти по-голямо.
• Може би една от най-важните характеристики, на която трябва да се обърне голямо внимание, е липсата на глутен, който нерядко води до хранителни алергии. Липсата на глутен означава, че е отлична алтернатива за хората, страдащи от глутенова ентеропатия.

За тези, които смятат да използват листата на растението е добре да се отбележи, че те също се отличават с добри хранителни стойности: в свежо състояние съдържат 2-4% протеин, витамин С (80-200 мг/100 гр), каротиноиди (3-5 мг/100 гр), както и значими количества калий, калций и магнезий. 

Здравословни ползи

Амарантът е особено полезен за :

• пациенти, прояващи непоносимост към глутена;
• хора, страдащи от стомашно-чревни неразположения;
• лица, работещи при тежки условия на труд;
• всички, кото спортуват активно, скоро очакват дете или поддържат здравословен и балансиран режим на хранене;
• с лечебна цел се използва и цъфналото растение, което се характеризира с астрингентно (уплътнява тъканите и намалява секрециите), потогонно, диуретично, стимулиращо и тонизиращо действие. Освен това се прилага при: кръвоизливи, обилна менструация, диария, гастроентерит, рани в устната кухина и гърлото, отоци и навяхвания.

Мястото на амаранта в кулинарния свят

Редица кулинари твърдят, че термичната обработка значително подобрява вкусовите качества и усвояемостта на хранителните вещества, особено на протеина в зрънцата амарант.

Задължително трябва да се отбележи, че температурата не бива да бъде прекалено висока, тъй като може да се постигне обратен ефект.

Амарант, както и редица други зърнени култури (елда, киноа, ориз), се вари в съотношение с вода 1:2.5, а времето, необходимо за пълното му сваряване е приблизително 25 минути.

За да подобрите неговите вкусови качества, можете да го поднесете овкусен с мед или стевия и да прибавите сушени плодове и ядки.

Алегрия (традиционна рецепта на древните ацтеки)

• Необходими продукти: 1 ч. ч. амарантово брашно, 3 с. л. мед, 3 с. л. брашно
• Приготовление: На слаб огън се разтопява маслото, прибавя се медът и се разбърква, докато се получи сравнително еднородна смес. В отделен съд се поставя амарантовото брашно и се залива с готовата смес. Бърка се до получаване на хомогенна смес, която се разточва с точилка и се нарязва с помощта на формички.

Амарантови палачинки

• Необходими продукти: ½ ч. ч. амарантово брашно, ½ ч. ч. брашно от елда, ½ ч. л. сода бикарбонат, ¼ ч. л. ванилия, 1 ч. ч. вода или мляко, 1 яйце, 1 с. л . зехтин
• Приготовление: Смесват се зехтина и яйцето, след което се прибавя млякото и се разбърква. Останалите продукти се добават към вече готовата смес и се приготвят палачинките.

Пълнени тиквички с амарант

• Необходими продукти: 3 средно големи тиквички, 100 гр амарант, 3-4 с. л. зехтин, 1 глава лук, нарязана на полумесеци, 1 скилидка чесън, 50 гр сирене чедър, 6-8 чери доматчета, 3-4 стръка пресен магданоз, сол и шарен пипер
• Приготовление: Тиквичките се разрязват на две и вътрешността им се издълбава (тя може да намери чудесно приложение след това за направата на пюре или крем супа от тиквички), след което се бланшират. Зехтинът се загрява в тенджера, прибавят се амаранта, лука и чесъна, долива се малко количество вода и сместа се оставя да къкри на слаб огън около 10 минути.

Добавят се подправките и ситно нарязаният магданоз. Готовата плънка се поставя в тиквичките, отгоре се настъргва сиренето, а върху него се добавят малките доматчета. В тава се долива вода и се пече приблизително 20 минути при температура 200 градуса.

Амарант със зеленчуци

• Необходими продукти: 2 чаши сварен амарант, 2 с. л. зехтин, 1 глава нарязан лук, 1 средно голям морков, 1 стебло от целина, 1 чаша нарязани гъби, ½ филирани бадеми, ¼ слънчогледови семки, 2 с. л. соев сос, 1 ч. л. подправки на вкус
• Приготовление: Задушават се зеленчуците, бадемите и семките в зехтина, докато целината, морковът и гъбите омекнат. Добавят се соевият сос, подправките и амарантът.

Амарантът е особено ценен, тъй като в него са концентрирани пълноценни растителни белтъчини, балансирани така, както в никоя друга зърнена култура.

Богат източник е на фибри, желязо и калций, а в комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз осигурява пълна гама протеини с добра хранителна стойност.

    Киноа - это однолетнее растение из семейства Маревых, злаковая культура, произрастающая высоко в горах. Она распространена на высоте от 3000 м над уровнем моря - в долинах горных склонов с суровыми климатическими условиями. Родиной киноа принято считать берега самого большого высокогорного на планете озера Титикака в Южной Америке. Продолжительное время эта культура выращивалась местными индейцами только на территории Анд. Наряду с картофелем и кукурузой киноа входила в тройку главных продуктов питания местного населения. Инки называли ее «божественным зерном» - не только из-за высокого места произрастания, но и из-за ее богатого состава и приносимой организму пользы. В сезоны неурожая киноа заменяла инкам хлеб, рис и картофель. Позже эту культуру начали выращивать и в других горных массивах. Так, после одобрения Далай-Ламы ее стали успешно культивировать в Гималаях и Тибете. Киноа также неплохо приживается на землях, принадлежавших ранее джунглям, и на морских побережьях.

Знаете ли, че просото може да бъде също толкова полезна и питателна храна, както по-голяма част от зърнените култури? Без значение от сорта му, всички видове просо се обединяват в борбата за по-добро физическо състояние на организма. Малките семенца, които повечето хора възприемат предимно като храна за птици, днес се превръщат в синоним на здравословната закуска.

Просото (Panucum sp.) представлява високо едногодишно растение, което по външни белези прилича изключително много на царевицата.

Височината на растението варира между 40 см и 2 м, в зависимост от разновидността на просото.

     Просо – однолетнее травянистое растение с линейными опущенными листьями и соцветием в виде развесистой метелки из семейства Злаков. Колосок проса, как правило, выпуклый с одной стороны и приплюснутый с другой, содержит в своих пазухах до тысячи зерновок овально-продолговатой формы. В роду насчитывается около 500 разновидностей растения, из которых порядка четырехсот культивируется на территории Европы, Африки, Азии и Америки и только восемь в России и странах СНГ. Дикорастущее просо – кормовая трава, либо сорняк.

Лимецът е изключително богат на витамините А, В и Е, белтъчини и минерали (цинк, магнезий, манган, фосфор).

Витамин Е играе протективна роля за сърдечно-съдовата система, подпомада функцията на половите жлези, а също така е и сравнително добър антиоксидант - спомага за бързото извеждане от организма на свободните радикали.

Минералите от своя страна също способстват за нормалното физиологично състояние на организма.

Научни изследвания показват, че съдържанието на цинк в лимеца, произведен в България, е с пъти по-голямо от това, произведено в други страни.

Необходими са приблизително 100 г кълнове от лимец, за да задоволят дневните нужди на организма.

Високото съдържание на магнезий прави лимеца изключително полезна храна за спортуващи хора и особено такива, които страдат от мускулни крампи и разтягания.

И не на последно място, този вид пшеница се оказва по-поносим за хора, които проявяват непоносимост към глутена и не могат да консумират бяло брашно. Въпреки че съдържа глутен, изследванията показват ниска токсичност при пациенти с цьолиакия. Предстои това да бъде потвърдено с повече изследвания за дълъг период от време.

Народните лечители препоръчват консумирането на лимец при състояния като колит, неврози, шипове, както и за повишаване на съпротивителните сили на организма.

Здравословен риск при консумацията на лимец

Няма данни, доказващи вредни ефекти вследствие на консумацията на лимец.

Кулинарни идеи с лимец

Смлян, лимецът успешно може да бъде включен в приготвянето на различни видове тесто.

С него лесно и бързо можете да си приготвите вкусни бисквитки, които ще бъдат не само диетични, но и истински имуностимулатори.

Хляб от лимец

Първоначално се приготвя закваска, която включва 1 чаша пълнозърнесто брашно и 1 чаша топла вода, които се смесват и се оставят да престоят 36 часа, като през определени интервали от време получената каша се разбърква.

Приготвя се предварително тесто за хляба, в състава на което влизат 300 г пълнозърнесто брашно и 150 мл вода.

Закваската се разбърква добре с брашното и водата, и се оставя да втасва приблизително 8 часа на стайна температура.

Основно тесто за хляба:

• 400 г брашно от лимец
• 2 ч. л. сол
• 100 мл вода

Брашното от лимец, солта и водата се прибавят към предварително приготвеното тесто и се омесват добре.

Готовото тесто се поставя в намазнена тавичка и се оставя да втаса (около 1 час). Пече се в предварително загрята до 200°С фурна.