През 1976 година Мора Симеона, считана за лечителка кахуна лапа’ау, адаптира традиционното хавайско хо’онопонопоно към реалностите на съвременния свят.

 Версията на Симеона е повлияна от християнското й образование (католическо и протестантско) и философските й изследвания на Индия, Китай и записките на Едгар Кейси. Подобно на хавайската традиция, тя набляга на молитвата. За разлика от традицията обаче, тя описва проблемите, с които се сблъскваме като негативна карма. Симеона вярва, че „Всеки трябва да изпита онова, което е причинил на другите” и че всеки е създател на житейските си обстоятелства. Всяко нещо, което е „грешно” се запомня от нас самите и се отразява като в огледало от всички и всичко. Тъй като законът за причината и следствието преобладава в живота ни, предназначението на тази нова версия на хавайското хо’онопонопоно главно е да се освободим от нещастието и негативното в предишните ни реинкарнации и да разрешим и премахнем травмите от „банката със спомени”. Кармичните връзки пречат на развитието на съзнанието, затова „кармичното изчистване” води до увеличаване на осъзнатостта. Използването на нейният процес в 14 стъпки води до претопяване на тези кармични връзки.

Нейното учение включва вярването, че има Божествен Творец, който се грижи за изпълнението на алтруистичните молби на хората. За разлика от егоистичните молитви, в алтруистичните ние се молим за „освобождаването” на всички същества и предмети, не само на нас самите. Тогава ще дойде божествената енергия Мана, която ще трансформира спомените за лоши и негативни действия и взаимоотношения на всички участници в дадена ситуация в Чиста Светлина. Така всички ще бъдат освободени от тези негативни връзки. По време на тази трансформация, проблемите в съзнанието на участниците намаляват своята енергия и възможност да причинят физически ефект и така лекуването или балансирането започва.

След смъртта на Мора Симеона през 1992 година, нейният ученик и администратор Ихалекала Хю Лен става съавтор на книгата „Абсолютна неограниченост” заедно с Джо Витале. Книгата се позовава на част от ученията на Симеона, но не напълно. Доктор Хю Лен няма претенциите да е кахуна. За разлика от ученията на Симеона, книгата казва, че основното в хо’онопонопоно е да се достигне до „състояние на неограниченост”, до абсолютната нула. Няма спомени, няма същност. За да се достигне това състояние, човек повтаря постоянно мантра:

„Съжалявам. Моля те, прости ми. Обичам те. Благодаря ти.”

Мантрата е базирана на принципа за поемането на 100% отговорност. Това означава, че ние поемаме 100% отговорност не само за собствените си действия, но и за тези на всички други хора, попаднали във фокуса на вниманието ни. Поемаме отговорност за всичко, което навлиза в живота ни, включително и за лица и събития, изглеждащи на пръв поглед да нямат общо с нас. За да променим нашата реалност, трябва да променим себе си. Изчиствайки себе си, ние изчистваме и съзнанието на всички останали. Така индивидът помага на цялото.

За един физик животът изглежда като истинско чудо – всички тези безинтересни

атоми да се насъберат заедно и да образуват такова хитро нещо! Столетия наред живите

организми са разглеждани в известен смисъл като някаква магия. Днес ние знаем, че в

биологията не действа никаква “жизнена сила”, че там всичко се състои от обикновени

вещества, които обаче вършат необикновени неща, подчинявайки се през цялото време

на законите на физиката. Каква тогава е тайната на забележителните свойства на

живота?

В края на 40-е и през 50-е години на ХХ век бе модерно да се предполага, че

квантовата механика – или вероятно някаква “пост-квантова механика”, която скоро ще

бъде разработена, държи ключа към мистерията на живота.

Друг пример за квантово тунелиране, който има биологично значение, засяга

химията на протеините – дълги молекули, които се нагъват в сложни триизмерни

форми. Някои протеини съдържат активни страни, които се свързват с водород, но за да

стигне тези страни, водородният атом трябва да преодолява един сложен и променлив

релеф на потенциалната енергия. Квантовото тунелиране може да ускори този процес.

Изследването доколко би могло да бъде важно квантовото тунелиране е едно голямо

предизвикателство, тъй като множество сложни взаимодействия се осъществяват,

докато протеиновата молекула се тресе и променя формата си в резултат на топлинните

възбуждания.

Произходът на живота

Век и половина след като Чарлз Дарвин публикува Произходът на видовете,

произходът на живота остава крайно упорита мистерия и е дълбоко проблематичен.

Най-простите познати живи организми са вече изумително сложни и е немислимо, че

подобен обект може да възникне спонтанно, самоорганизирайки се съвсем случайно.