ТАЙНАТА
Тази история тук доказва нашите подозрения - че на паразитолозите им се плаща да не лекуват...

http://gerdan.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/08/04/k...-mojete-da-izberete-sam.586657

Болна съм от Токсокароза, другото име е Ларва мигранс. Това ще рече, че по някакъв начин съм погълнала яйца на кучешки глисти. Тъй като аз, като човешко същество, не съм гостоприемник и те не могат да се развият в моите черва, то излюпилите се ларви тръгват да си търсят подходящо място. Това става по кръвен път. Ларвите могат да се заселят навсякъде – всеки вътрешен орган, всеки мускул, ставите, мозъка, очите... Няма да пиша повече подробности, ако сте любопитни, просто проверете за Токсокароза в Гугъл. Има много подробности. Аз четох достатъчно...

Ще се опитам да разкажа накратко как протече моята черна одисея, къде съм сега и на какви нередности се натъкнах. Ще опитам да ви предупредя, защото факторите са налице. Въпрос на време е да се заразят и други.

* * *
Беше слънчев ден. Бях в прекрасно настроение, но ми причерня, получих сърцебиене. Някак не ми се стори редно, защото дотогава кондицията ми бе страхотна, спортувах, забавлявах се... Реших да се изследвам профилактично. Желязото се оказа ниско. Личната лекарка каза, че няма нищо страшно, да пия ферофолгама и всичко ще е ок.

Но не беше. Появиха се болки във вътрешните ми органи – под реброто отдясно. Ставаха по-силни, не можех да спя. Личната лекарка каза, че е дебелото черво, имала съм газове. Точно тогава бях с егати плоския корем. Къде ги видя тия газове, но нейсе, няма да спорим. Дишах затруднено, а тя каза, че вероятно е от стрес. Само че, аз не бях спокойна, защото ставаше нещо с мен, нещо, което бе ново, и то ме озадачаваше. А аз мразя да не знам отговора.

Започнах да търся в Гугъл. Открих, че една от причините на ниско желязо може да са паразити. Нещо ме жегна. Не бях се и замисляла дотогава, но пък няколко седмици по-рано гледах научно-популярен филм за паразитите, така че знаех, че това не е шега работа и че начините да се заразиш, не са чак толкова фантомни, колкото ни се струва. И така, с тази червена лампичка в главата си аз попитах личната дали не може да са паразити, но тя ми се изсмя. Аз я уверих, че за да се успокоя ще се изследвам и тя този път бе по-благосклонна, рече – щом искаш, ходи ... Отидох аз в Националния център по паразитология, изслушаха ме и казаха, че ще ме изследват. После заключиха, че не открили нищо. Изследването беше на фетус - можете сами да се досетите. Междувременно аз отидох при гастроентеролог в ИСУЛ и той видя на ехографа образувание, което оприличи на миома (за тези, които не знаят – мускулно плътно образувание в матката). Малко се притесних, но знаех, че не е страшно. Той каза, че размерите са 3,8 см.

Аз попитах в Националния център по паразитология за кои паразити съм изследвана, защото знаех, че на практика има много. Те ме успокоиха, че за „всички чревни”. По онова време не бях много наясно какво се разбира под това и макар да не ми звучаха много убедително, си тръгнах.

Продължих да чета и видях, че се правят и кръвни изследвания за наличие на паразити. Да речем, това се прави за Фасциолоза (чернодробен метил), Трихинелоза (от заразен дивеч), Ехинококоза (кучешка тения) и Ларва мигранс (Токсокароза). Изследва се кръвта, защото те не живеят в червата, респективно не са чревни. Диагностицират се чрез антитела.

Намерих лаборатория, която ги прави и се обадих. Там обаче по телефона ми казаха, че тези изследвания ставали много бавно. Колко бавно – попитах, - ами, бавно...

Това ме обърка, и аз не знам защо. Мислех си, че може и месец да отнемат, а аз исках отговорите. Защото освен болките вдясно в корема, се появиха и болки в малкия таз, и болка в левия прасец. Странното във всички тези болки беше, че не ме болеше целият орган, както е било досега, а една определена зона, почти точка. Същото беше и в прасеца – от опит знам, че претоварен мускул боли по дължината на влакното, а аз усещах болката като че ли някой е забил пръчка в мускула и бавно я върти и опитва да прокара път през него.

Не знаейки какво да правя и споделяйки с приятелка, бях посъветвана от нея да си търся направление от личния лекар. Това ми се видя резонно и пак се появих при джипито. Даде ми направление за гастроентеролог. Много по-късно разбрах, че Здравната каса не поема никакви разходи за преглед и лечение при паразитолог. Да не говорим, че дори няма такива кабинети. Но тук въпросът си оставаше, че личната не вярваше да са паразити, а склони да ме прати при гастроентеролог, като болките в крака оставихме за по-късно, а тя щеше да ме прати при невролог.

Тук историята навлиза в апогея си, но е много дълга, бурна и цветна. Ако не ви се чете, може да прескочите дългите писания и да отидете към края, а фактите са – три месеца обикаляне на кабинети, плащане залудо, незаинтересованост и унижения от страна на лекарите. Накрая диагнозата си поставих кажи-речи сама.
* * *
Ето и одисеята ми:

Гастроентерелог от диагностичното звено на Александровска ми опипа корема, каза, че имам язва и ме препрати при „Кольо” от ІІ Хирургия на същата болница. Казвам Кольо, защото тя така го нарече – бяха си близки. Двамата си говориха по телефона и след дълга беседа решиха, че ще ми правят горна ендоскопия. Първо ми предложиха да лежа 5 дена в болницата, щото така било по пътека и сега ги проверявали от ДАНС. Лежането обаче можело да стане чак след месец. След кратък разговор с Кольо се разбрахме да ида на следващия ден и да си платя 160 лева, щом не ща да лежа след месец, а изследването ставало за 40 минути... Преди ендоскопията и той ме опипа и каза, че не е стомах, а панкреас, ама като съм отишла... Ендоскопията показа гастрит, но Кольо не се предаваше и ми уговори преглед при много добър диагностик от вътрешна клиника в Пирогов.
Междувременно, същия следобед, притеснена все пак за миомата, отидох в частен АГ кабинет и там докторът ми каза, че имам миома и е 3,5 см. Напипвал нещо твърдо, но не било гинекологично, да си търся проблема.

След ден отивам в Пирогов и добрия диагностик с помощта на ехограф ми казва – пропаднал ти е десния бъбрек, от това те е боляло вдясно, обаче миомата ти е много голяма – 7,8 см. Спирай да пиеш това желязо, защото тя (миомата) се храни от него, отивай да ти преливат кръв и да те оперират! Уау! Шашнах се, направо се паникьосах, обадих се ревяща на мъжа ми, докато плащах 50-те лв. на касата на Пирогов. Поне беше легален преглед. Не плачех за парите, в такъв момент човек е готов да даде всичко, което има...

После с резултата се върнах при Кольо, така се бяхме разбрали. Той ме прие радушно, накара ме пак да легна на кушетката и почна пак да пипа корема. Заключи – „а, то не било панкреас, аз съм се объркал, бързал съм вчера и съм сбъркал, дебелото черво е”. Еййй, как така си бързал и сбъркал, бе човек, нали ти дадох 160 лева на ръка, а ти не ми даде дори хвърчаща бележка?... Нищо не му казах. Бях потресена от новината за миомата, която за 12 часа беше пораснала двойно! Кольо обаче е психолог и ми говори кротко как трябва да се занимавам с йога и да си махна телевизора от кухнята. За да сме коректни, ми поиска и 20 лева за консултацията. Не, не ми даде бележка. Сигурно пак бързаше и забрави.
Беше ми пуснал кръвни изследвания, за които платих още 20 лева. Той каза, че са нормални, а аз вкъщи видях, че алфа амилазата ми е завишена, нооо вече ми беше все едно.

Бях отпаднала, отслабнала, бледа, кожата ми беше на петна, а очите ми изглеждаха странно и страшно. Нощем се будех от болки и не можех да спя. Кракът и ръката от лявата страна адски боляха, не можех да седя, нито да стоя права, кракът болеше дори когато лежах.

Отидох на работа и помолих шефката за координати на добри хирурзи, бях чула, че в Плевен оперират АГ болести безкръвно. Шефката се притесни за мен и уреди да отида на преглед в Майчин дом. Там ми казаха, че всъщност става дума за прегъната матка и миома нямам. Е, имам възелче от 9 милиметра, но това е нищо. Олекна ми. Макар че лекарят не можа да ми каже какъв все пак е проблемът и защо нощем се будя с болки в таза, някъде зад матката, и не мога да спя, а непрекъснато ми се пишка.

Прибрах се и реших, че е време за позитивно мислене. След като никой не намира проблем, може би беше депресия на средната възраст. Само дето пак не спах през нощта – адски болеше и прасецът, и коремът. Вече и лявата ръка гореше и изтръпваше от рамото надолу, трудно ставаше да управлявам и двата си леви крайника. Нощем плачех тихо в банята или в кухнята. Осъзнавах, че нещо „ме яде”, но нямаше как да го докажа. Не знаех какво да правя и чувствах, че съм съвсем сама в целия свят. Не смеех да будя съпруга ми, защото не знаех дали ще го понесе – и без това денем ме виждаше - смазана, депресирана, отчаяна, дезориентирана и погрозняла... А и не знаех как да ида в 4 през нощта в Пирогов и да кажа на лекаря – боли ме кракът. Щяха да ми се изсмеят.

На другия ден беше събота. Реших, че ще идем в Инфекциозна болница. Бях чела, че там лекуват и паразитози. Платихме 30 лева и аз влязох в кабинета. Не се мина без тест за нормалност. Благодарна съм, че в крайна сметка лекарят каза на съпруга ми, че проблемът не е психологически. По думите му, нямало такива паразити, които да са в крака ми и аз се успокоих. Взех солите за пиене, които ми даде, и се прибрах да ги пия. И той беше на мнение, че имам миома. Е, не му вярвах, но вече нямаше в какво да вярвам.

Приятели и колеги се опитваха всячески да ми помогнат. Препоръчваха ми лекари. Съпругът ми искаше да идем на скенер. Само че и това се оказа адски сложно – скенер са прави на зони от човешкото тяло, например на крак, ръка, глава, корем. Всичко по 150 лв., като има и вредни лъчения. Ама като казвам корем, не си мислете, че включва целия корем – трябва лекар да ви е пратил и да е написал какви съмнения има, че да знаят на скенера кои органи да гледат. Да не се минат, разбираш ли! Ей, тая България, акъла ми взе!

Бях при един невролог, който установи занижени реакции в левите крайници. Изписа лекарства. Едното ми скъса стомаха от болка и го спрях. Отидох при друг невролог, в Токуда. Беше самодоволна лекарка с уреден живот и подредени три синджира на врата си, златни. В началото каза, че я интересува всичко, свързано с моето здраве, но когато започнах да разказвам, тя ме обяви за ку-ку. Пардон, за хипохондричка. Първо ми заяви, че перфекционизмът е отклонение, след което 30 минути ми говори как да живея, как да мисля, какви книги да чета, лично тя ми записа три заглавия на едно листче. Невролог ми изписа книги за четене – не бяха за билки, а художествена литература. Очевидно медичката смяташе, че имам лош вкус и не чета правилните неща. После и тя ми изписа лекарства, включително антидепресанти. Нищо от тях не взех. А ми беше много болно от отношението. И да, не й се развиках, не знам защо. После разбрах, че паразитите, с отделяните токсини, предизвикват депресия. Всъщност предизвикват безпомощност, неадекватност, малко егоизъм – май това успях да констатирам.

Отидох и при трета невроложка. Първия път се отнесе добре, дори ме прати на снимка. Установи занижен до липсващ рефлекс на лявото ахилесово сухожилие и подобен проблем в лявата ръка. Разбрахме се за инжекции, защото стомахът ми няма да издържи лекарствата. След седмица отидох да й кажа, че не се чувствам добре, дори още по-трудно си движа краката. Явно я бях уцелила във фаза, защото ми се развика – да съм продължала с лекарствата поне 10 дена и тогава може да мислим за физиотерапия. Коя съм аз, че да решавам, че лечението не ми помага.

Понеже през годините съм имала много неврологични проблеми и знам, че нерв боли по дължината, а сегашните ми болки нямаха нищо общо, реших да ида при травматолог – ортопед, с идеята той да ме прати на ЯМР за крака. Нещата все повече се влошаваха.

Пак си платих за прегледа, човекът беше много коректен, но и той си държеше на своето, че проблемът не е от травматологията. Е, да, неврологичните проблеми тръгвали от коренчетата, от гръбнака, а не от прасеца, но какво пък... Уговорихме го с триста зора да ни изпрати на ЯМР, платен, естествено. Щях да олекна с 450 лв., но щях да знам какво ми има. Надявах се.

И тъй, както казах, нещата отиваха от зле на още по-зле. Не приличах на човек, а на Баба Яга. В работата ми отново решиха да ми помогнат и ми дадоха съвет да отида в ИСУЛ при коремен хирург, защото за тях се знае, че са добри. Не исках да ходя никъде, но „ме заставиха”. Просто не бях убедена, че трябва да ходя там.
Срещнах страхотни лекари, евала! Прегледаха ме без да ми вземат пари, направиха ехография. По изследванията на урина и на ехографията, заключиха, че се касае за нелекуван цистит. Супер! Най-после диагноза, и то, звучаща правдоподобно. Ноо, казаха ми, че такова сериозно нещо, не могат да се наемат да лекуват, да си намеря добър уролог. Посъветваха ме да го търся в Александровска или Пирогов.

Следващият ден беше кошмарен. Три часа търсих в нета добри отзиви за уролози. Там, където намирах, се оказваше, че могат да ме приемат след месец. Накрая тръгнах да си диря късмета. В поликлиниката на ВМА не намерих – един беше в Англия, друг болен. Случайно срещнах личната ми лекарка и с надежда я запитах дали не може да ме упъти към уролог, а тя пита за какво ми е, и какъв по дяволите бил тоя цистит. Посочи ми една врата и си би шута, под предлога, че имала Манту и закъснява.

Питах зад въпросната врата, лекарят щеше да дойде след два часа. Мен пък ме болеше коремът, прилошаваше ми. Запътих се към Александровска. Открих леговището на уролозите в едно мазе. Там приемаше дори професор, чудесно! Но когато го попитах дали ще ме прегледа, той изкрещя нещо и се прибра вътре. Чакащи пациенти ми обясниха, че редът бил да си платиш горе на касата и да слезеш да чакаш. От касата обаче казаха, че може днес да не успее да ме прегледа и да ми изгорят парите, е , можело най-късно утре сутринта да направят компромис за мен. Не ставаше.

Мобилизирах всичките си сили и се запътих към Пирогов. Директно попитах за платен урологичен преглед. Готиното е, че докторът беше много свестен. Изследва ми урина, прати ме на ехограф. На него обаче пак се показа миома. Хайде пак при гинеколог. Гинекелогът опроверга твърдението. С всички листчета в ръка се върнах при уролога и ококорих очи в очакване да ме лекува. Той обаче нещо се дърпаше, явно не му се връзваше картинката, защото позивите ми за уриниране бяха само нощем. Но все пак ми изписа антибиотик и ми даде телефона си. След няколко дни му се обадих да питам кога трябва да чакам резултат от лечението, а тъй като антибиотикът се приемаше еднократно, той каза, че вече е трябвало да има ефект. Каза ми след три дни да отида отново в болницата. Пак изследвания – пак лоши. Направо ми казаха, че е добре да ме приемат за венозно вливане на антибиотик. Нямах голям избор и приех. След три дни ме изписаха. Аз не чувствах кой знае какво подобрение, а кракът болеше ли, болеше. Изобщо не им казах за него, защото вече бях видяла, че многото симптоми само объркват лекарите. Бях решила, че ще казвам само оплакванията си в определена област.

Прибрах се вкъщи с рецепта за антибиотик и да си почина поне 10 дни. А имах нужда. Тъпото беше, че нищо не се подобряваше. Пак бях в омагьосания кръг и отново почнах да чета. Така след седмица отидох в една лаборатория да се изследвам – дълъг списък с показатели, събрани от съвети във форуми и от многото ми срещи с лекари.

Тук е мястото да се отклоня и да ви кажа, че е адски трудно да намерите паразитолог. Ако тръгнете да търсите в интернет, ще ви се изпише, че изследват проби в РИОКОЗ, но няма и дума дали може да се консултирате с някого.
Друг резултат е Националният център по паразитология, но там вече имах опит – бяха ме отсвирили като неблагонадеждна паразитоносителка.
Друг резултат бе името на лекарка – паразитолог, която приема в Люлин. Въпрос на време беше да отида и при нея.
Накрая попаднах на един частен здравен център с лаборатория, в чийто сайт пишеше, че там работи и паразитолог. Забележете, не приемаше на кабинет, а изследваше проби в лабораторията. Е, помислих си, ще се изследвам, пък ако има нещо, все някак ще се добера до него, да ми каже как да се лекувам.

Пуснах въпросните изследвания, между които и за фасциолоза (чернодробен метил) – дотам ми бяха стигнали силите на лаик. Оказа се, че всички микроелементи, хормони и прочие показатели са ми в норма, но при фасциолозата излизат титри, които не трябва да са там. Така че в края на изследването пишеше – може да се касае за кръстосани антигени, препоръчително изследване за Ехинококоза и Ларва мигранс. Изтръпнах. Колкото и да твърдях отначалото, че имам паразити, никак не ми се искаше.

Нямаше какво да отлагам, обадих се в лабораторията и попитах дали мога да се срещна с паразитолога. Дадоха ми номера му и той каза да ида в Инфекциозна, където е на приемен кабинет. Отидох. Човекът взе изследванията ми и се окичи с иронична усмивка – демек, абе хубавичка си, ама си ми простичка, как им вярваш на тия работи. Аз пък се чудех, тоя титър, като е намерен в тяхната лаборатория, защо не го тревожи.
Докторът ме покани учтиво извън сградата и взе да ми чете лекция, че не можело да имам паразити. Най-много да били чревни паразити, да пусна една проба, той да види. В лабораторията де, не веднага. Казах му, че вече съм се изследвала и съм отрицателна. Докторът си прибра парите за прегледа, а аз отново успокоена, си тръгнах. На другия ден обаче отидох в същата лаборатория да изследвам Ехинококоза и Ларва мигранс. Не, не беше на инат, беше защото и тази нощ не мигнах от болки.
Паразитологът изненадващо беше в лабораторията. Нищо не каза, като например – ама ти, луда ли си. Оставих им 50 лв. и си тръгнах. Казвам оставих, а не платих, защото жената, която беше там, ми обясни, че момичето, което пуска касови бележки, го няма. Поисках все пак някаква бележка, че съм платила, за да може поне да си получа резултатите, и се сдобих с чисто бял лист, на който пишеше: „Платени 50 лв. за изследвания”, нямаше подпис. Чудничко.

След седмица резултатът излезе. Твърдо положителен за ларва мигранс. А беше само ден преди рождения ден на сина ми. През всичките два месеца и половина обикаляне на кабинети, даване на пари и получаване на унижение, стисках зъби. Опитвах се съпругът и детето ми да не разбират колко страдам, колко безпомощна и уплашена съм. Не исках колегите да виждат, че съм слаба. Почти се зомбирах, не говорех. Не можех да го правя, не и докато стисках зъби. В този стоически дух мина и рожденият ден. Не питайте как. Дори не бях казала на никого за положителните резултати.

Веднага като видях, че е доказана Ларва мигранс, реших да действам. Грабнах си нещата и се запътих към Националния център по паразитология. Е, какво пък, сега имах резултат и те трябваше да ме лекуват – все пак са национален център, трябва да ме заведат в някой регистър, да ме включат в статистиката. Е, да, но не.

Същият доктор, като първия път. Спокоен, уравновесен, почти флегматичен и сраснал се със стола. Не преувеличавам, в кабинета се придвижва с търкаляне на стола от единия край до другия, не става на крака.
Погледна ми изследванията и вместо да изкрещи ужасен, най-спокойно ми заяви, че тези изследвания понякога давали фалшиви резултати. Тяхната работа била много близко до тази на психиатрите и трябвало много внимателно. Е, аз не съм била луда, според него, но не бивало да се увличам по тези неща. Няма ми нищо. И, те там правели един верификационен тест, демек потвърждаващ, но той бил много скъп, а и нямало смисъл. Той така като ме гледал, нищо ми нямало. Абе, тия паразитолози – очи рентген ти вадят! И онзи другия преди него пак като ме гледаше, ме прецени, че съм здрава.
Този ми прегледа корема и каза, че нямало нищо. И това е велик метод, да ви кажа, България трябва да го патентова – преглед чрез опипване на корем. Що народ ме пипа и що диагнози ми постави!
Странното е, че аз пак повярвах и си тръгнах. Интересно е наистина доколко не приличах на себе си, и не бях себе си. Не си спомням какво съм мислела. Но историята се повтори – тежка нощ и на другия ден вече съм обратно в Националния център за кръвен тест, който да потвърди или отхвърли моята ларва.

Докато бях в кабинета при същия доктор, сестрата ме вписваше в дневника и влезе шефката на експерименталната лаборатория. Познах я, защото бях изчела доста нещо от сайта им. Докторът й казва – „А, тъкмо случай за теб!” Тя обаче не се зарадва никак и отвърна нещо троснато. Той я увери, че има основание, а тя продължи да ме гледа кръвожадно и ме попита: „Госпожо, вие имате ли куче?”
- „Не – казах, – но навън има достатъчно бездомни.”
Коментарът й беше, че не било същото. После добави, че като им свършел реактивът от Франция, „не знам какво ще правим!” Е, да му се не види – не стига, че ще си платя 42 лева, ами и да се чувствам виновна, че ви го хабя ли!? После тая докторка пак дойде да ме пита имам ли уртикария и изсумтя победоносно, като разбра, че нямам. Очевидно сърбежите ми не се котираха. За капак и в кръвните ми изследвания еозинофилите бяха в норма. Странна работа – отивах при специалисти, които не бяха чели изследванията, публикувани на собствения им сайт – там пише, че еозинофилия има в 67 % от случаите на паразитози и уртикарията е често срещана. Очевидно до 100% има още 33, в които явно бях аз.

Тръгвайки си, след като сестрата ми взе кръв, надникнах в стаята, където бяха двамата лекари. Исках да ги питам дали има още нещо. Те в момента се бяха навели над предишните ми изследвания и нещо си шушукаха. Погледнаха ме леко стреснато и казаха, че нямало, да си ходя. След три дни отидох за резултатите. Лекарят държеше една пожълтяла бланка, ако някой има спомени за този тип хартия от времето на соца. Каза ми, че Блотингът (доказващото изследване) бил отрицателен и те даже, от изследователска цел, направили контролно изследване и по метод Елайза (ELIZA), по който вече бях дала положителен резултат. При тях и това изследване показало отрицателни стойности. Каза ми да съм спокойна и да отивам да си живея живота.

Не знаех какво да кажа или правя, но не ми даваха мира образите от срещата с тези лекари – те проявиха крайно недоверие към мен, обвиниха, че ще им изхабя реактива, и на всичкото отгоре – в жълтата бележка нямаше никакви стойности, както бяха направили в другата лаборатория, а просто се мъдреше по един минус. Не бях убедена. Но пък какво ми оставаше...

Дните си вървяха, аз си страдах мълчаливо и не споделях с никого. Бях и при очен лекар, защото и зрението ми бе влошено – виждах размазани черни точки. Лекарят дори не беше чувал за Ларва мигранс – просто не реагира, като му казах, че има съмнения. А проблемът е там, че очите не болят и тази ларва може да е в ретината, може да направи големи поразии. Очният лекар каза, че всичко ми е наред (ама то и прегледа беше само оглед), само дето очите ми са много сухи.

После бях при гастроентеролог – светило. Викам си, като нямам ларва, да видим какво имам. Той ми каза, че органите в корема са си наши и нормално да ни болят и да ни бодат. Браво бе, как ме успокои. Да споменавам ли, че прегледат се състоеше в опипване и натискане на корема!?

И послеее, отидох в лазерен очен център. Ами, нещата хич не вървяха. Дадох бая пари и там, ама поне ехография ми направиха. Лекарката първо ме убеждаваше, че за 14 години само веднъж виждала ларва и то под клепача на неин колега. Аз й говорех за ретината... Докато чаках да ми се разширят зениците, лекарката очевидно беше направила справка, защото после започна да ми задава доста въпроси и то с уважение. Само дето не ми каза нищо ново, освен – да отида на контролен преглед след месец. Забрави.

И тъй, нещата се бяха закучили. Нямам особени спомени какво съм мислила. Но пак много си спомням, като се има предвид, че беше (и може би все още е) засегната краткотрайната ми памет. Все е било забравяне, но да си забравя мисълта след две крачки, никога не е било. И то – не само че не помнех за какво съм тръгнала, ами просто спирах и не знаех нищо – все едно някой е изтрил последния половин час от главата ми. Не е забавно, въпреки че така изглежда.

Пак влязох в интернет. Преобърнах търсачките и най-после открих, че в Медицинска академия има катедра по инфекциозни и тропически болести и паразитози. И не само това – имаше дори една доцентка и една асистентка, които са специализирали паразитози. Е, трудно беше, но се свързах с едната от тях и започнахме лечение.

След две седмици й споделих, че още не се чувствам добре – болките, макар и слаби, са още там. Тя вдигна рамене и каза, че това е стандартното лечение за Ларва мигранс. Един вид, бяхме приключили... Е, хайде, усмихнете се, де! Вече е смешно.

После направих най-големия си пробив – намерих паразитолог, който работи с истински случаи, но няма да ви го кажа, защото трябва първо да го питам. Споменах ли ви, че паразитолози няма и не преглеждат. Въпреки, че съм му крайно благодарна, не искам да казвам къде работи, за да няма неприятности.

Лечението е сериозно и бавно. Ще продължи три месеца, с периоди на почивка, а аз междувременно открих и алтернативни начини за лечение. Реших, че е по-добре да подпомогна процеса с билки и прочие. Да си призная, просто не исках да спирам лекарствата, защото знам какво се крие и под най-малката болка. За да не ми е скучно, доста от домашните ми любимци – ларви, са разположени подкожно на корема ми, така че понякога, като ме заболят (боли под тях), си ги пипам. Истината е, че ми се иска да ги стисна, да ги смачкам и унищожа!, но не мога. Налага се да чакам. Хубавото е, че вече се чувствам по-добре, дори много по-добре, а и като погледна в огледалото, вече не виждам оная страшна старица.

* * *
Исках да ви кажа какво разбрах от всичко това:

Че в България явно да се заразиш с паразити е по-срамно от това да си проститутка – сифилистичка. Доказателството – тях ги изследват безплатно, а нас – не, дори и платено. Може би проблемът е, че те са заразни, а аз не съм.

Здравната каса е разпределила всичко субективно, доколкото и тя е субект. Щом няма направления за този вид болести.

Няма специалисти – паразитолози. Тези, които открих на територията на София, са 5 - 6 човека и само част от тях могат да ви приемат за преглед. А самото им откриване е безкрайно трудно. За качеството няма какво да коментирам, вече писах по-горе – преценяват ви по облеклото и интелекта и щом не сте дрипави и глуповати, то не може да имате паразити.

Няма стратегия за бездомните кучета. Това, какво да му коментирам – то се вижда на всяка крачка. Дишаме и поглъщаме техните бактерии, бацили, яйца на паразити... Както каза един приятел, време е да се разберем кой е по-важен – хората или кучетата? И ако трябва, хората да се изнасяме, да оставим града на кучетата.

Погрешна преценка на обстановката. Първо имаме 1989 г. като отправна, когато проблемите с бездомни животни бяха решени, паразитозите сведени до минимум. Явно тогава или още доста по-рано са престанали да обучават специалисти в областта.

За 20 години кучетата и мръсотията навън се увеличават. Бедността, неудовлетвореността, ниската хигиена, злобата стигат своя апогей и ето ти завръщането на туберкулозата например. Завръщат се и паразитозите, а в много от случаите хората дори не разбират какво им е. Срещнах човек, който е обикалял цели 9 месеца по кабинети, за да диагностицират накрая ларва мигранс. На мен ми отне само 3 три месеца и над хиляда лева. Ами, ако нямах пари? Сигурно сега нямаше да пиша, а може би щях да си почивам ... вечно. Защото Ларвата мигранс може да причини инфаркт или кома, зависи откъде мине по-напред.

Не съм проучвала подробно, но имам съмнения, че има едни пари по едни програми, които едни хора взимат – уж да се обезпаразитяват животни – както за домашните животни, така и за бездомните. Да обаче ние сме в България – защо едните хора да не присвоят тези едни пари и животните така да си ходят. То, така като ги гледа човек, нищо им няма и откъде ли ще се заразят. А, доколкото знам, стопаните на домашни животни нямат кой знае колко средства, че след като купят фураж, да дадат пари и за лекарства. Като се разболее някое животно и му теглят ножа. Това е стар български обичай.

На сайта на Националния център по паразитология има десетки, може би стотици страници, изписани за това какви програми ще се вършат, и какви програми са свършени, само дето нищо не се разбира от това. Според мен, просто някой по-низш в йерархията е писал, писал, та да се отбие номера. Колко му е после да идеш на симпозиум или просто да ги пратиш до някоя Европейска комисия – така и Европа е спокойна за нас и онези с едните пари са щастливи. То и бездруго с тия малки заплати...

Извинявам се, че материалът е толкова дълъг, може би, е заради дългите ми преживявания. Дори и малко да сте прочели, ще се радвам, ако съм помогнала да бъдете нащрек!

ДОПЪЛНЕНИЕ:

За тези, които нямат време да ми пишат, ето някои препоръки за лекари:

доц. Вутова - към Медицинска академия, преглежда в Инфекциозна преди обед, като преди това трябва да платите 40 (или 45, не помня) лв. на касата на болница” Св. Ив. Рилск” (двете болници са в съседство) - БАЛ "Свети Иван Рилски"
Адрес: бул. "Иван Евстатиев Гешов" №15-17
централа: 581 121 тел: 581 26 65

Кабинет на доц. Вутова 02/9523780
0888381600
НОВА ИНФОРМАЦИЯ: доц. Вутова приема в Инфекциозна болница, в понеделник и сряда до 15 ч., в кабинет 204. Работи със Здравна каса - направление за паразитолог.

д-р Янчева - работи в Инфекциозна, в „Св Ив. Рилски” и в Медицинска академия. Преглежда, когато е дежурна в Инфекциозна, цената е 30 лв.
Контакт: База – СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров” ЕАД, гр. София 1606, бул. „Акад. Иван Гешов” № 17, тел. за контакти – 02/ ц. 952 37 80/ вътр. 223 и дир. 02/ 952 26 97
0878 750904

Доц. Курдова – национален център по паразитология, национален консултант по паразитни болести – 02/9446 999311
9446 999316, 9446 999329

д-р Димова - работи във ВМА и в Цибалаб, може да се свържете чрез централата на лабораторията: Телефони : (02) 920-00-11, 0889-43-74-03 0889-43-74-03
Във ВМА до 13 ч. на 02/922 5672

P.S. В Цибалаб цените на изследванията са най-ниски, работи се най-бързо. Трикратна проба за чревни паразити е 28 лв. Серологичните по ELIZA - по 17.90 лв. за всяко изследване - примерно Ехинококоза, Ларва мигранс и т. н. Последните се работят в сряда и събота (ако се даде кръв в друг ден, ще бъде съхранявана до някой от тези дни, в които се работи и чак тогава ще излязат резултатите).

Доц. Росица Курдова: На първо място сме в Eвропа по кучешка тения!
Леле майко, бях на доктор!...
Коментари
1. анонимен - GM
04.08.2010 19:38
С риск да си навлека гнева Ви, ще си позволя да Ви препоръчам да прегледате написаното за уреда Zapper в сайта на Green Master - ако проявите желание, ще го откриете посредством Google. След толкова ходене по мъките и изучаване на вътрешните паразити вероятно сте срещали името на едно от светилата в паразитологията Хулда Кларк. Наскоро и в БГ излезе нейна книга. Гореспоменатия уред е направен по нейни разработки.

P.S. Имам куче. Регистрирано. И не му позволявам да ака къде да е.
... и съгласна съм - тук всичко е потънало в лайна. Кучешките такива обаче са най-малкия ни проблем.
цитирай
2. gerdan - Да, запознах се с труда на Хулда Кларк
04.08.2010 23:01
Нямаше как да не срещна името на д-р Хулда Кларк. И напълно приемам доказаното от нея. Съгласна съм както с действието на билките- карамфил, пелин, орехова тинктура, така и с действието на Запер-а. Използвам го вече две седмици. Изпих около 200 мл тинктура, а сама си приготвих още около литър, сега отлежава и втората доза.
Ами, те хората навремето са се лекували с природни продукти, просто сега сме ги захвърлили. А относно запера не съм имала съмнения, защото имам познания по физика, знам също, че с подобни уреди се убиват плъхове.
От личен опит мога да кажа,че помага.

Що се касае до кучешките акита - да, те са част от голямата купчина. Само дето аз пострадах от тях. То винаги е така, докато не ни се случи нещо, не обръщаме внимание на проблема.
цитирай
3. анонимен - Токсокароза
02.09.2010 22:51
Здравейте, аз съм паразитолог, д-р Бучкова се казвам.Работя в частния си кабинет, имам и паразитологична лаборатория, където изследвам и за Ларва пигранс.В момента съм по майчинство, на по принцип работя със Здравната каса. Проблемът Ви можеше да бъде решен за по-малко от месец, ако бяхте потърсили в catalog bg.
GSM: 0888 419 330
цитирай
4. gerdan - д-р Бучкова,
03.09.2010 11:30
благодаря, че сте писали!
Вероятно сте права, но аз няма как да знам къде да търся паразитолог. Затова имам личен лекар - да ме съветва. Моята лична лекарка не можа да ме насочи, каза ми само, че можело във всяка лаборатория да си пусна изследване за чревни паразити. След като повече от два месеца се скитах в опит да намеря отговора на проблема си, и когато вече имах положително серологично изследване за Ларва мигранс, същата лична лекарка ми каза, че здравната каса не поема нищо по паразитози. Смених личната си лекарка, странно и новата каза същото. Очевидно някъде има разминаване.
Разбира се, чудесно е, че Вие работите и със здравна каса. Защото има много хора, които не могат да си позволят да обикалят частни кабинети. Не знам само как могат да разберат за тази възможност. Защото много малка част ще влязат да търсят в интернет. А личните ни лекари ... мълчат.
Благодаря още веднъж! Сигурно ще се свържа с Вас!
цитирай
5. анонимен - В ПОМОЩ АКО ТЪРСИТЕ ПАРАЗИТОЛОГ
03.09.2010 19:07
за София:

1.Кабинет към Националния център по паразитология. Кабинетът е на ул. Кракра. не ви съветвам да ходите там, (макар че прегледът е безплатен. Изследванията ще си платите сами - за чревни паразити около 12 лв, кръвни тестове от 20 до 40 лв - зависи от теста.)

2. д-р Бадаланов от Инфекциозна болница - също не много добър избор - несериозно отношение, преценка по външен вид. В лабораторията, към която работи, изследванията са много скъпи..

3. д-р Янчева - работи в Инфекциозна, в Св Ив. Рилски и в Медицинска академия. Преглежда когато е дежурна в Инфекциозна, цената е 30 лв.
Контакт: База – СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров” ЕАД, гр. София 1606, бул. „Акад. Иван Гешов” № 17, тел. за контакти – 02/ ц. 952 37 80/ вътр. 223 и дир. 02/ 952 26 97

4. доц. Вутова - към Медицинска академия, прегледжда в Инфекциозна преди обед, като преди това трябва да платите 40 (или 45, не помня) лв. на касата на болница Св. Ив. Рилски (двете болници са в съседство) - БАЛ "Свети Иван Рилски"
Адрес: бул. "Иван Евстатиев Гешов" №15-17
централа: 581 121 тел: 581 26 65

5. д-р Димова - работи във ВМА и в Цибалаб, може да се свържете чрез централата на лабораторията: Телефони : (02) 920-00-11, 0889-43-74-03 e-mail: office@cibalab.com

6. д-р Желева - работи в Цибалаб. Може да питате в лабораторията. През 1975 защитила дисертация на тема Ларва Мигранс.

P.S. В Цибалаб цените на изследванията са най-ниски, работи се най-бързо. Трикратна проба за чревни паразити е 28 лв. ELIZA e по 17.90 за всяко изследване - примерно Кучешка тения, Ларва мигранс и т. н.

Във ВМА не приемат пациенти, но все пак ето телефона на Паразитологията: 02/922 5672
цитирай
6. анонимен - !
30.09.2010 12:44
А тази Ларва Мигранс от кучетата ли идва, че така са набедени в статията?
цитирай
7. gerdan - Набедено е бездействието на властимащите
01.10.2010 13:06
На първия въпрос - Ларва мигранс са ларвите на кучешките глисти.
Относно набеждаването - аз не обвинявам кучетата, посочвам, че никого не го е грижа дали кучатата са обезпаразитени, не го е грижа, че има бездомни кучета по улиците и между блоковете (добре е те да са в приюти), и пак никого не го е грижа дали стопаните обезпаразитяват своите любимци.
А кучешки акита има навсякъде - това е безспорно. Просто тук е България.
цитирай
8. rdabova - Имам нужда от информация ...
12.11.2010 09:56
"Ако някой има подобни проблеми и има нужда от информация, моля, пишете ми лично съобщение". Моля автора за еmail адреса, на който да изпратя съобщение. Моят е rdabova@yahoo.com.
Предварително благодаря.
цитирай
9. анонимен - Успяхте ли да се излекувате напълно ...
22.01.2011 11:08
Успяхте ли да се излекувате напълно с лекарствата? Имаше ли странични ефекти? A с билките?

Пишете за Запер устройство и имате наблюдения, че устройството действа ?

Много Ви благодаря предварително !
цитирай
10. gerdan - Ще опитам да отговоря накратко - за ...
10.02.2011 22:50
Ще опитам да отговоря накратко - за съжаление, не съм получила известие, че е имало отговори по темата, а аз напоследък, разбираемо, я избягвам.
1. Не, не се излекувах напълно с лекраства - беше ми изписан Зентел и го пих два пъти по 20 дни. При втората серия получих пристъп с повръщане. Паралелно със силната болка в дясното подребрие, предприех крути мерки - започнах да щадя черния си дроб и спрях месото ( а докторите упорито ме караха да се тъпчеа с месо и мазнини, за да съм усвоявале лекарствата и месото да ми помагало за имунитета). Освен това спрях шоколада и яйцата. И о, чудо, болките рязко намаляха. Това ме накара да започна да чета за храненето и болестите. Така се натъкнах на невероятния труд на д-р Нешев, който е направил геройства за съпругата си. Така ми стана ясно, че усвояването на месото от човека води до натрупване на пикочна киселина и повишаване на т-нар. рН в тялото,което е прекрасна среда за развитие на вируси, бактерии и паразити. Няколко месеца не ядох нищо животинско, освен меда. Отрази ми се прекрасно! Дори желязото ми се повиши двойно.
2. Страничният ефект беше този - черният дроб страда. Изписват се заедно със Зентела лекарства (при мен Карсил), които да помагат да се освобождава от отровите, но те само помагат, не го предпазват от вредното въздействие. Хубавото е , че човешкото тяло има свойството да регенерира - таза след 6 месеца може да имате чисто нов черен дроб. На мен отне повече, но не се отказах.
3. Обикновеният запер облекчава малко симптомите, но не е спасение. Впоследствие се свързах с хора, които правят синхрометър и честотен генератор. Купих си - нямах избор. А и така стана, че в семейството ми още хора се разболяха от сериозни болести. Мога да кажа, че генераторът, който се настройва на точно определена честота, действа много добре. Проблем е че преди това или трябва да имате точна диагноза, поставена от лаборатория или по друг начин, и като имате името на заболяването, да намерите точната честота, с която да третирате.
цитирай
11. gerdan - Гердан - продължение
10.02.2011 22:59
Другият начин е да си купите и синхрометър, който засича честотите на трептене на "болестите" или микробите, или паразитите във вас, тогава той ви дава диаграма с тези честоти и от вас се иска на същите честоти да настроите генератора и да ги третирате. Почувствах силно облекчение, със същия уред повлияхме значимо акне на тийнейджър, справихме се с грип.
3. Билките са хубаво нещо. Наистина, мисля че са много силен инструмент, но медицината ни много ги заобикаля, вероятно защото от тях не се печели. Споделям - още в началото започнах да се тъпча с чесън, кардамон, карамфил - имаше много голямо облекчаване на симптомите. Вярвам, че ако имах чревни паразити, щях да ги преборя. Проблемът беше, че моите бяха в тъканите. Ореховата тинктура също помага и то много. Но и с нея моят проблем не беше решен на 100%. Като че ли най-голям ефект имаше от коензим Q10 - това е по рецепта на Хулда Кларк - пет дена сутрин на гладно пиех по 10 капсули от 300 милиграма. Не се чудете - бях отчаяна и опитах - в началото изпит три капсули, като видях, че не ми става зле, изпих и останалите в рамките на час и така пет дена. След това лечение останаха слаби болки.
Ако се питате дали се изследвах - да изследвах се. Резултатите показваха антитела на границата. Все едно - може още да имам, може и да нямам. ... Питах лекарката, тя каза, че било нормално до три месеца след лечението да имам такива. После, минаха още месеци и аз пуснах пак изследвания, и пак имаше антитела на границата. Сега,... интересното е, че през лятото моята лекарка ме срещна с друга, която прави изследванията в лаборатория. Говорихме. лошото е, че в хода на разговора долових несериозно отношение - като запитах за последното ми изследване, леко си намигнаха и поискаха пак да ме изследват, да били сигурни. А изследването беше правено преди три дни. Нямаше логика да искат пак да ме проверяват. И точно 5 минути преди това обсъждаха как пробавата на едно дете била изхвърлена, без да е изследвана и как написали при резултатите..
цитирай
12. gerdan - продължение 2
10.02.2011 23:04
че имат съмнение и затова препоръчват изследването да се повтори. И аз, изпълнена с тези съмнения, започнах да си пускам изследвания с фалшиво име. Какво се случи - когато пуснех с моето име, което изследващата вече знаеше, ми пишеше, че няма антитела и съм чиста. Когато след седмица пуснех с друго име - вече имах гранични антитела. Направих този номер два пъти и двата пъти - едно и също.
Е, какво да правя в този случай?... Мога само да търся телефона на арменския поп. -----
В момента вече се храня и по малко със сирене, яйца и риба, но месо няма да хапна.
Така стана, че тази одеся ме заведе на друго място - Рейки. Не знам какво да кажа за света на енергиите, защото се отнасям с голямо почитание към тях. Но на обикновен език мога да кажа - действа.
Извинявам се на всички, които са ми писали на посочения мейл,за закъснението! Вече ще го проверявам ежедневно.
Ще отговоря на всички въпроси и ще пиша още в блога си!
цитирай
13. gerdan - относно съмненията в изследван...
10.02.2011 23:12
относно съмненията в изследванията - двете лекарки бяха решили, че съм психясала и си въобразявам симптоми изатова ме успокояваха, че нищо ми няма. Аз се притеснявах, защото от самото начало разчитах на усещанията си и те не ме подведоха. А четох в интернет, на сайта на Катедра Паразитология към ВМА че за две години от 40 случая (не помня точния брой) е имало три жени, на които лекарството Зентел не е помогнало. Точно от това се боях, но какво можех да изтъкна, след като едната лекарка идваше точно от ВМА. Същият случай като с центъра по паразитологи я- аз да им казвам какво пише в техните статистики. Е, може би ако бях здрава, щях да им кажа. Но тогава сякаш нямах силата. И да ддобавя, лекарката от лабораторията иначе искаше да ми помогне - препоръча ми да пия китайски гъби за имунитета - само дето, тя им беше дистрибутор. ДАваше ги на солена цена от 70 лв, а после намерих от друга фирма на цена 15 лева. Но пък разговора с нея ме насочи в друга посока - и така сгинах до Рейки, за което не съжалявам. В общи линии, имах си вземане - даване с неволята. Не се чувствам 100% същата като преди болестта, но се чувствам здрава.
цитирай
14. gerdan - Продължение с хубав край
11.11.2011 16:37
Здравейте, отново съм тук! Измина повече от година откак написах този пост. Минах през много неща, през много болка и съмнения. Сега съм добре! Пиша го за успокоение на всички, които четат поста, защото знам, че такъв текст се чете, само когата имаш сериозен проблем.
Е, беше много тежко, но направих всичко възможно да повиша силите на имунната си система и успях. Чувствам се добре. За тези, които са на ръба на отчаянието - знайте, че възстановяването е много мъчително и дълго. Дълги месеци имах болки, но те постепенно отшумяват. дайте си поне година.
Писах до лекари в чужбина. д-р Шварц от Чехия ми изпрати няколко статии на английски лекари, които правят изследвания в тази област. Най-важното, което научих е следното:
- с лекарства не можете да се излекувате, а само да убиете паризитите; възстановяването зависи от силите на вашия организъм
- серологичните изследвания не могат да покажат дали в момента имате ларви - те показват, че някога сте имали. Диагнозата се поставя на база на нещо като тест - освен серологията се взима под внимание цялостното ви състояние, всички симптоми - молки, сърбежи, обриви...
- ако имате очна форма на Ларва мигранс, не можете да убиете ларвите там с помощта на пиене на лекарства през устата, очната форма се лекува, чрез локално инжектиране на лекарствен препарат.
Ако някой проявява интерес, ще му изпратя материалите на пощата.
Поздрави и кураж на търсещите! Вярвайте!
цитирай
15. анонимен - za vrazka
16.05.2012 16:52
dostata4en li e testa za antitela za dokazvane na parazitozata
цитирай
16. gerdan - поставянето на диагноза
16.05.2012 18:06
Здравейте,
за съжаление тестът за антитела не е достатъчен да бъде поставена диагноза. Това е така, защото нивото на антитела остава завишено години наред. Т.е. ако сте бил заразен преди години, но по една или друга причина, това е останало незабелязано, може и сега кръвният тест да показва завишени нива на антитела.
Доколкото ми бе обяснено, диагноза се поставя по редица показатели, като се взима под внимание нивото на антитела, левкоцити, хемоглобин (евентуално и желязо), еозинофили, наличие на обриви, уртикария, сърбежи, и разговор с пациента - споделяне на своите оплаквания - евентуално болки, споделяне за кашлица, сърцебиене и други, каквито самият той има. Евентуално може да се изследва храчка, да се снима белият дроб.... такива.
цитирай
17. анонимен - Здравейте, описаната ситуация ...
15.06.2012 05:05
Здравейте,
описаната ситуация много наподобява моята. Майка ми е общопрактикуващ лекар с 35 годишен стаж, аз работя в лечебно заведение и въпреки това никой от видни "специалисти" по кожни, венерически, уши, нос, гърло и каквито се сетите болести, упорито се опитват да "лекуват" симптомите, изписват лекарства, да изследват безцелно. За съжаление, диагнозата е еднозночно със заболяване, а това, че последното е резултат от системното разтройство на фукциите една система и/или тяхната съвкупност обесмисля голямото разнообразие от лекари, лекарства, диагностични изследвани и т.н.
цитирай
18. анонимен - Имам съмнения че неврологич...
22.06.2012 00:52
Имам съмнения че неврологичните оплаквания за които ме лекуват БЕЗ-УСПЕШНО може да са от паразити които са в мускулите но нямам пари за скъпи изследвания. Направих си тинктурата и билките и имам известно подобрение
цитирай
19. анонимен - Направих си тинктурата и б...
22.06.2012 00:54
Направих си тинктурата и билките и имам известно подобрение[/quote]
цитирай
20. анонимен - и аз имам съмнение за паразити
22.08.2012 21:46
Здравей, изчетох всичко, което си написала, все едно аз съм го писала, имам обриви и пъпки по кожата, които не престават да излизат.Лекарите казаха, че имам автоимунно заболяване, но аз нещо не вярвам.Не мога да си намеря читав паразитолог.Моля те, като видиш поста ми,ми пиши - kremena_milkova26@abv.bg
и ми остави твои координати.
Ще съм ти много благодарна, ако ме насочиш към този паразитолог с който си работила.Поздрави.
цитирай
21. prekaleno - Знам че съм болна иследванията за паразити на кантар
16.10.2012 23:08
Здравейте!
Няма да разказвам в подробности сагата започна от преди 6 месеца, с уж обикновено възпаление на устата и езика с афти, всякакви специалисти,хоспитализация където се откриха множество кисти на черния дроб със неизяснен произход. Елайза положителна, паразитоложката във Варна категорично отказа да ме лекува, в момента съм в София във националният паразитология тестът е отрицателен и доц. Вутова, ме увери че това не е ехинококоза във черния дроб а поликистоза, а имам кисти и на бъбреците и на панкреаса, също и 5 Д. скенер. лекуват ме и за кандида, засега неуспешно, имам болки в дроба доста силни по някога. но не съм отслабнала. Моля за координати на наистина заинтересовани специалисти....луди пари пръснах а вече не се чувствам човек.
Ще съм ужасно благодарна?
dobi_nakova@abv.bg

Уау...гледахте ли тези три кратки филма за истината за паразитите?
Потресаващи са!!!

http://zepir.com/bg/video/view/id/4/Paraziti-chast-1.html

http://zepir.com/bg/video/view/id/5/page/2/Paraziti-chast-2.html

http://zepir.com/bg/video/view/id/6/page/2/Paraziti-chast-3.html

http://emozdrave.info/forum/viewtopic.php?t=1216