документ с изключителна историческа стойност, който за българските медиевисти от последното столетие е подобен на Светия Граал – безценен и легендарен. Частица от българското минало, изгубена в хода на османското завоевание в края на XIV в., Лондонското евангелие всъщност няма нищо общо с града, чието име носи в момента, освен в неговото качество на последно хранилище на ценния документ.

Ръкописът, създаден през 1355-1356 година, първоначално е известен като Четвероевангелие на цар Иван Александър. От бележка на листове 274А-275Б, разбираме че текстът е написан в цялост от български монах на име Симеон, който вероятно е бил на служба при българския владетел по това време. Изготвената книга се състои от 268 пергаментови листа и е украсена с 366 многоцветни миниатюри. Има свидетелства, че гърбът и лицевата страна на корицата на евангелието са имали масивен обков от злато, сребро и скъпоценни камъни, но ценната украса явно е станала обект на кражба в даден етап.




https://bulgarianhistory.org/londonskoto-evangelie/

В районана Пантикапей (северното Черноморие), са намирани украси с двуглави кучета. При скитите имаме вярвания за връзките на кучето с хтоничните сили и с погребалния култ. Това са небесните кучета-пазители на цялото на Вселената, съставено от два свята - небесния и божествения, едновременно - разделени и свързани чрез границата между тях.

Тази идея намира подкрепа и в тракийските митове. Орфо е такова двуглаво куче-пазител на границата на познатия древен свят, натоварено със задачата да охранява огромното стадо от червени говеда на великана Герион. Убит е от Херкулес, който за да премине границата, създава Херкулесовите стълбове при Гибралтар, преминава океана до острова на Герион в колесницата на Хелиос и след това задържа добитъка като доказателство за победата му. Орфо е дете на Ехидна и Тифон. Негови братя и сестри са Химера, Цербер, Лернейската хидра, Ладон, и понякога Сфинксът и Немейският лъв.

https://www.archaeologia-bulgarica.com/двуглави-кучета-върху-ризницата-на-зн/

Княгиня Мария Кантемир е последната любов на Петър Велики и в нейните вени тече българска кръв.

Тя е родена на 29.04.1700г. в Цариград, в семейството на Димитрие Кантемир и Касандра Кантакузино.Княгинята е внучка на Мария Гецова Рустева.

Около 1650 в Букурещ се преселва търговецът Гецо Рустев от Никопол.Той забогатява и се сдобива с дребен болярски сан-ключер(ключар).В Букурещ е известен под името Генча Рустя.Неговата дъщеря Мария е една от най красивите и образовани девойки с богата зестра.В нея се влюбва Шербан от могъщия род Кантакузино.Той бил разведен и се оженил за дъщерята на Генча Рустя.Българинът скъпо заплаща това сродяване,изпратен е на каторжен труд в солниците от княза на Влашко Григоре Гика,който вижда в лицето на Шербан Кантакузино опасен съперник за престола.

Шербан Кантакузино става княз на Влашко(1678-1688).Той повишава тъста си в ранг-ворник.Князът е забележителен владетел,прави опити да освободи Влашко от османската зависимост,като се свързва с императора на Германия.Много са и неговите опити да помогне на българите.

Българката княгиня Мария Рустева-Кантакузино е ктитор на черкви и манастири. През 1690г. тя построява каменна,богато украсена църква в двора на палата Кантакузино. Архитекг е италианецът Пасена Леви.Черквата се знае като,черквата на Княгинята (Бисерика Доамней).Тя е правила много дарения,в манастира Ватопеди в Света гора се пази сребърен кивот,подарен от нея и дъщеря й.

Мария и Шербан Кантакузино имат един син Георге и пет дъщери - Елена, Мария, Смаранда, Касандра и Балаша.
След смъртта на Шербан престолът е завзет от Константин Брънковяну. Тогава Мария и децата й бягат в Трансилвания,в Сибиу и Брашов. Завръщат се във Влашко през 1714г. Сина Георге Кантакузино(1673-1713) става бан на Крайова. Мария става калугерка в манастира "От едно дърво", където е погребана.

През 1699г. семейство Кантакузино се сродява с династията Кантемир, дъщерята Касандра се жени за Димитрие Кантемир (1673-1723). Той е два пъти княз на Молдова-1693 и 1711. Димитрие е верен подръжник на цар Петър I, като си осигурява договор, Молдова да стане независима наследствена монархия. След поражението при Прут, княжеското семейство се установява в Москва. Касандра Кантемир умира през 1713г. и е погребана в некропола на Кантемир в манастира Свети Николай.

Деца на Касандра и Димитрие Кантемир са:
1)Мария 1700- 1754
2)Сергей-1707-1780
3)Матвей 1704-1771 жена княгиня Аграфена Я.Лобанова-Ростова(1708-1772)
4)Смарагда 1703-1719
5)Константин 1703-1747 жена княгиня Анастасия Д.Голицина(1697-1747)
6)Антиох 1708-1744 жена княгиня Варвара Черкаская

Фамилия Кантемир са богати и могъщи боляри в Руската империя.Двама от внуците на Мария Рустева-Кантакузино оставят трайни следи в руската история-Мария Кантемир и брат й Антиох Кантемир.

Мария учи старогръцки,латински и италиански,физика,астрономия и музика. Тя среща цар Петър в къщата на баща си. Започва първата любов за нея и последната за царя.Тя придружава владетеля по време на Персийската военна кампания.

Френският посланник докладва в Париж на 08.08.1722- "В случай, че княгинята роди син, царицата се страхува от развод и брак на царя с княгиня Мария. Тя ражда син, но детето умира, носят се слухове,че е отровено по поръчка на Екатерина I.

Мария Кантемир остава с Петър Велики до края на живота му през 1725г.

Антиох Кантемир е руски писател,поет,дипломат.Той е основоположник на класицизма в руската литература. Посланик на Руската империя в Париж(1738) и Лондон(1731г). Приятел на Волтер и Монтескьо. Умира само на 35 години.

Коментар на автора: Ако в България имаше Институт по генеалогия или Отдел по генеалогия към Института по история на БАН, нямаше да има толкова личности по света с български корени, забравени от потомците.

Публикувано от Diana Kolarova в вторник, октомври 12, 2010г.
Етикети: Maria Kahtemir Antioch Kantemir Maria Rusteva- Cantacuzino

Портрет на княгиня Мария Кантемир.

https://lh3.googleusercontent.com/-t4sfCxe5-zo/VaR...%25255B6%25255D.jpg?imgmax=800

1. Идел се е наричала първата българската държава основана 15 000 пр.н.е – конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-седем и Ел-племе). Арийците–иделци подчинили на своята власт цялата територия на Ара-Ура (започнали да я наричат също Велик или Стар Туран) и образували на неговата територия първата държава на Земята – Арийската държава Идел (други фонетични форми на това название са Атил, Итил, Тел, Тил, Дил и др.), начело с цар от рода на Аудан-Газан на име Джам (Шам, Сам).Царство Идел понякога назовавали с имената на управляващите в него български династии – Ман (Мун, Мен, Май), Хишдек (Иштяк), Куман (Кубан), Сармат (Чирмиш), но територията на държавата неизменно се е казвала Идел.След превръщането на думата “идел” в название на държавата, самоназванието (етнонимът) на иделците станал име на тяхното знаме – булгар-което се обяснявало като “черноглави или вълчи хора Както виждаме, Идел от самото начало бил държава на българите, по-късно получил и второ название на господстващия народ – Булгари Бул-Възвишени и Ари-Свободни, и затова правилно е да считаме Идел за начало на българската държавност и да наричаме Иделската държава също Древнобългарско царство.

2. Великата Хунорска Империя - първата империя на хуни и българи, е образувана като държава в началото на V- то хилядолетие пр. Хр. Българите заемали западната й част - пространството между Куен-лун, Тян-Шан, Алтай и Гоби. Държавата се превръща в империя през VIII в. пр. Хр. Haй -голямото си могъщество достига при ювиги (от Бога поставен) Кан Мотун (200-174 г. пр. Хр.) от рода ДУЛО.превърнал е в най -голямата Империя в Човешката история , завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите. Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: "Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци - да бъде наказан със смърт"). 3. Великата Кушанска Империя - втората империя на хуни и българи, е образувана като държава около Рождество Хрис-тово. Нейна сърцевина е била Бактрия - древната българска страна Балхара. Haй -голямото си могъщество достига при ювиги Кан Ишка (110-144 г.). от рода ДУЛО, тогава обхваща териториите на днешнити държави Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, части от Китaи , Казахстан, Узбе-кистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия. Загива през IV в. Българите, хуните, и маджарите се изтеглят на запад, като през 375 г. под техните удари започва Великото преселение на народите, a тe основават нова империя на хуни и българи - Великата Хунска Империя. 4. Великата Хунска Империя-Достига своят връх при управлението на легендарния Български вожд КАН Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя разсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство. В Европа представителите на хуно-българска династия Дуло, управлявали в България от IV в. от н.е. до 1584 г., основали цяла поредица държави: 5. През 630 година е основана ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ (Мagna Bulgaria), от кан Кубрат от рода Дуло. Столицата й е величественият град Фанагория на Таманския полуостров. Тази съществува - с много перипетии - чак до ХVI век. Простирала се е от хребетите на Урал до реките Сура и Ока, и от Кама и Вятка до Самара и изворите на Дон. Тези земи са сегашните територии на Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Самара, Мари/Черемиш, Мордвиния, Удмуртия, Нижни Новгород, както и земи в северен Кавказ: Кабардино-Българската република, Чечения, Ингушетия, Осетия и Дагестан. Кан Кубрат израснал в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година -през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед. Хронистът Йоан Никиус (VIIвек) свидетелства: “ Кубрат, княз на хуните и племенник на Орхан, като юнуша бил кръстени възпитан в Константинопол в самите недра на християнството и израснал в императорския двор. той бил свързан с близка дружба с Ираклий (бъдещия император) и след неговата смърт, обсипан с неговата милост, оказвал признателна преданост към неговите деца и съпруга Мартина. Със силата на святото и животворящо кръщение, което бил получил, той побеждавал всички врагове и езичници”. Когато около 626г. Аварите атакували Константинопол със 100000 славяни , Кубрат тръгнал веднага след тях за да ги настигне пред стените на Византийската столица и да ги прогони. Преди него с аварите се бил неговия брат Шамбат обявил се за независим поради което получил прозвището “Кий” (Отцепник) построил град Киев и основал една от най големите империи в Европа-Дулоба. Викингите Аскольд и Дир, които се приемат за
*
митичните основатели на Киев, са всъщност късни управници на този град, създаден от Реан (Хереан) Самбат (Шамбат) Кий Дуло, а първото име на града е било Бащу, и едва след като той отцепва от Старата Велика България,отделна държава наречена Дулоба градът започва да се нарича градът на отцепника (кий) Кий, откъдето идва Киев.
*
След изгонването на аварите през 634г. кан Кубрат подписал договор за доживотен мир с Ираклий създавайки нещо като дуалистична империя. Кубрат поел защитата на Византия от североизток, а Ираклий от югоизток. После помогнал на византийския император да победи персите. Кан Кубрат е погребан край село Малая Перешчепина-13 км. южно от Полтава. От старата Велика България на кан Кубрат, се образували отделни държавности: Дунавска България (кан Исперих 668г.), Киевско-Волжка България (кан Бат Баян 665 г.), Хазария (каган Кабан 668 г.), Авария (кан Шамбат 668 г.), Унгария (кан Арбат 895 г.) и Турция (кан Селеджук 870 г.). Киевско-Волжка България след период на междуособици (855-921 г.) се разделя на Волжка България и Княжество Киев и Новгород, между които започват религиозни противоречия 6. В началото на VII в. по-младият брат на българския цар Курбат – Кубрат (потомък на Атила) – бек Шамбат Кий (неговото име е получил градът Киев) основал на териториите на Чехия, Словакия, Унгария, Полша, Прусия, Задкарпатска Украйна и част от южнославянските, австрийски и немски земи огромната държава Дулоба – “Страна на Дуло”. В Западна Европа наричали Шамбат “Само”, а държавата му – или Само, или Дулеб(а). Според летописите царство Дулоба просъществува от 623 до 658 г. В този период кан Шамбат Кий, лишавайки се от подкрепата на могъщия си брат, е принуден да воюва многократно с франките и аварите, за да утвърди властта си. Той търси и международно признание, като изпраща посланици до византийския император Ираклий (610-646 г.), което е отбелязано в хрониката на летописеца Нестор. Според Гали, от Шамбат водели родословието си владетелите на Байлак (Полша) и Маруба (Чехия, Моравия). След разпадането на Дулоба, част от българите на Шамбат отишла в Прусия, където се запазила в качеството на особен род под името семби (“семб” – от Шамбат, Само). През VII до XIII век сембите служили във войските на България. От този род произлезли основателите на литовската държава. В съвременната руска историография държавата на Шамбат ДУЛОБА се представя под наименованието “САМО” и като славянска държава. В западната историография Шамбат се представя като франкски търговец-САМО, създал временно просъществувала държава. 7. В същия този VII век част от българите, начело с малкия син на цар Кубрат – Аспарух, отделила от Велика България нейната придунавска част и през 668г.провъзгласила тази територия за отделна Дунавско–Българска държава, днес – държавата България със столица София. Тази България, по-късно станала най-голямата държава в Европа, простираща се от от Киев до Атина и от Черно море до Адриатика. 8. В кризистно за Българската Държава време, Кан Бат-Боян взема решение за обособяването на самостоятелна и отделна ДЪРЖАВНА ИДЕНТИЧНОСТ – ХАЗАРИЯ. Първият владетел на тази новообразувана Държава – Хазария е КАГАН КАБАН ОТ РОД УРУС 668-683г НЕГОВАТА СЪПРУГА, АРБАК Е ДЪЩЕРЯ НА КАН БАТ-БОЯН. Между двамата владетели е сключен писмен договор, уреждащ територии на владения, Каган Кабан казал на Кан Бат-Боян следното : “ИМАМЕ ЕДИН БОГ – ТАНГРА, ОТ ЕДИН РОД СМЕ..И ИМАМЕ ЕДИН ЕЗИК.ЗАТОВА ТЕ ЗАЧИТАМ КАТО СВОЙ РОДЕН БРАТ” /3.том І. Стр.21./. 9. В 894 г. по-големият син на българския цар Алмъш Джафар (потомък на Кубрат) – Арбат (Арпад) внук на кан Джилки, с част от българите и унгарците (мадяр) излязъл от Волжка България към Средния Дунав и основал Унгарското кралство. Българите основали град Будапеща – днешната столица на Унгария – и до ХIV в. заемали в тази държава видни постове.Унгарците днес открито заявяват, че тяхната прародина е Волжка България и техните държавни ръководители често посещават град Булгар други български градове в днешен Татарстан. Унгарец произлиза от оногур, названието на едно от българските племена през 7 век, тъй като маджарите са конфедерати в Стара Велика България. "Ние, маджарите сме неосъзнати Българи" - казваше проф. Петер Юхас 10. В 922 г Угър Лачини от рода Дуло племенник на кан Джилки (по-късната руска летопис от ХII в. е предала името му като “Игор Рюрикович”), основал отделно от България украинската държава Рус със столица българския град Киев. Впоследствие от Рус се отделило Суздалското княжество което по-късно започва да се нарича Московия (Московско–Руска държава, Русия). Но и в Украинската, и в Московската държава управлявали потомците на същия Угър Лачини – “Рюриковичите”.Не случайно национален символ на Украйна станал гербът на българския род Дуло “тризъбец”, а столица на Московията станал град Мосха, основан от българския цар Ахад Мосха в 1068 г и получил името му. Киевските князе се величаят с титула "каган" (кан), на монетите на княз Владимир се изобразявал тризъбец гербът на древните български балтавари (върховни владетели). 11. В личната им среща (960г.) с везир Талиб в гр. Болгар, тангристите от Волжка Българияте обсъждат прекрояване на владенията, както и стратегически планове, свързани със съдбата на Прибалтийските области и Хазария. Резултатите от това споразумение между разноверците, наследници на рода Дуло обаче се оказали твърде различни от началните намерения. Българинът Талиб със стратегически цели възложил на кан Селеджук от рода Дуло да създаде военна формация от българи и тюркмени, която от югоизток, през Мала Азия да атакува Константинопол. Кан Селджук II – с отряд Български войни направил набег на Хорасан. Неочаквано този поход се оказал успешен и южните огузи – туркмените, признават Селджук II за свой вожд, а неговите потомци – Селджукидите, овладяват в Х до средата на ХI в. Средна Азия, Иран, Афганистан и Сувар (Ирак) и създават Велики Селджук(Селджукски султанат) Тюркмените знаят кои са и от къде идват и в Знак на Признателност издитнаха Паметник на Кан Котраг сина на Кан Кубрат от Рода Дуло.Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през 15 век.

Османската империя днес не съществува, но България продължава да съществува...Днешната държава Турция е наследница на Селджукския султанат създаден от Волжките Българи начело с Кан Селджук от рода ДУЛО и е провъзгласена за република на 29 .X.1923 г.След като ПЕТ века Юдейте колеха Християните решиха да си измият кървавите ръце създавайки фалшива държава и фалшив етнос в лицето на днешните Турци, прехвърляки му отговорността за собствените зверства. Почти всички владетели на Хазарската Османска империя са Евреи а "прословутия" Сюлейман Паша е Френски Евреин със звучното "Турско" име Соломон !!! Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме - Ислямизиран Евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, МАСОН, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША. Дьонмета са Евреи приели външно исляма - както марани са юдеи външно приели християнството.Днешните Турци в голямата си част са наследници на създаденият от Волжките Българи начело с Кан Селджук от рода ДУЛО Селджукски султанат съществувал от 9 до 14 век на територията на Средна Азия, Иран, Афганистан и Сувар (Ирак) Турците Дават Мило и Драго да се Представят като Родственици на Селджуците, но Османската и Селджукската империя са Различни Неща ! Османската Империя е ХАЗАРСКА ! Селджукската Империя е БЪЛГАРСКА !Създаване на Селджукски султанат-днешна Турция В личната им среща (960г.) с везир Талиб в гр. Болгар, тангристите от Волжка Българияте обсъждат прекрояване на владенията, както и стратегически планове, свързани със съдбата на Прибалтийските области и Хазария. Резултатите от това споразумение между разноверците, наследници на рода Дуло обаче се оказали твърде различни от началните намерения. Царя на Волжка България Талиб със стратегически цели възложил на Знатния Булгарски Феодал от Огузки произход Кан Селджук, бивш вали(воевода) на Байтюбинския град Сульджи(оттук - името му Селджук) да създаде военна формация от Българи и Тюркмени, която от югоизток, през Мала Азия да атакува Константинопол. Кан Селджук II – с отряд Български войни направил набег на Хорасан. Този поход се оказал успешен и Южните огузи – Туркмените, признават Селджук II за свой вожд, а неговите потомци – Селджукидите, овладяват в Х до средата на ХI в. Средна Азия, Иран, Афганистан и Сувар (Ирак) и създават Велики Селджук(Селджукски султанат) Тюркмените знаят кои са и от къде идват и в Знак на Признателност издитнаха Паметник на Кан Котраг сина на Кан Кубрат от Рода Дуло. Отслабените Селджукски държави са завладени от Османските турци през 15 век. Реформите и успешната политика на Талиб превърнали Булгария в най-голямата и развита страна в света, която чужденците уважително наричали не иначе а Велика Булгария. Малоазийския импулс, даден от Талиб, разтресъл почти целия Тюркски свят и позволил да се започне всеобщ Джихад за освобождение земите на Южноазиатските Булгари. Днешната държава Турция е наследница на Селджукския султанат, създаден от Волжките Българи начело с Кан Селджук от рода ДУЛО и е провъзгласена за република на 29 .X.1923 г. Хронология на битката по завладяването на Мала Азия от Българите-Селджуки През 1071 г. в Битката при древния Булгарски град Мен-Чокър("Маницикерт") атаката на Булгарския отряд на Адама обърнала в бягство Византийската армия и донесла победата за Войската командвана от най-прославения от Селджукидите - Алп Арслана. Така Желаната цел била Постигната: Старата Булгарска Мала Азия - Рум... След тази битка по-голямата част на Мала Азия най-накрая минала под властта на Булгарската по произход династия на Селджукидите. Местното малоазийско булгарско население, отдавна наричащо се - Тюрки, се обединило с дошлите Булгарски и Тюркменски огузи в единна Турска Народност. Владенията на Селджукидите обхващали огромна територия от Мала Азия до Хорезм и в Централен Казахстан граничели с Булгария. Асеневци през цялото време били в приятелски и съюзнически отношения със Селджукидите.Включително и Иван-2 Асен.След отравянето на непълнолетния Коломан, в България властта преминала в ръцете на провизантийски и продажни групировки,които бавно,но сигурно я довели до пълна погибел... От своя страна Селджукидите помогнали на Адам, който се оженил за дъщерята на Алп-Арслана - Айсула. През 1076г. Адам с помоща на силен селджукски отряд минал Дербент и влязал в Булгария.Там успял да свали Ахада и станал цар.Ахад провеждал политика в угода на казанчиите и им раздал земи от лявата страна на Волга, в басейна на р.Арсу(бъдещата р.Казанка).Само че казанчиите не му помогнали. Ахад се опитвал да заслужи милостта на Адама с добра служба и в 1078 г. разбил и убил в битката на р.Мосха(Сухона) новгородския княз Глеб.Той бил нападнал булгарската провинция Бийсу(където влизали земите на комяците,ненците,горните течения на р.Кама и Вятка, р.Печора). Но всичко било напразно. Тогава Ахад избягал в булгарския град Кан Мардан(Муром) и го предал на своите съюзници батишците, но в 1038 г.войската на Адам взела Муром. АХАД МОСХА отново избягал и през същата година основал за себе си в батишските владения крепостта Мосха. Тя бързо станала град, който руснаците почнали да наричат "Москов" и "Москва". В центъра на Москва има паметник на Руския помияр Юрий Долгорукий, на който пише, че той е основател на този град. Всъщност в историческите документи Долгорукий е споменат само като ЗАВОЕВАТЕЛ на Москва. За да го завоюва обаче, градът задължително е съществувал преди това! Да, така е било, той е построен от волжките българи през 1088 г Кой предаде Търново и стана причина за падането на България под Хазарско робство Българите се отбранявали яростно Сюлейман Челеби бил разколебан и решил да вдигне обсадата и да се върне обратно. Но преди това предприел последен ход да даде голяма награда на онзи който му помогне да превземе крепостта. И ето че един ден предателска ръка подпалила къщите по Царевец, а когато хората се втурнали да гасят предателя отворил крепостната порта откъм Трапезица и турците нахлули…Не след дълго един от местните Жидове(евреи) се явил пред пашата и поискал обещаната награда. “Щом можа да предаде своите, може да предаде и нас” казал синът на Баязид и заповядал да му отсекат главата. Но дори земята не искала да го приеме и костите му дълго време се белеели. Българите нарекли това място Жидов гроб – който минел хвърлял камък по него и проклинал. Какви са жидовете? “Това са еврейска секта, която хулили Христа и тъпчели светите икони”-четем в “Кой кой е в Средновековна България” (Сф., 1999) По повод това събитие проф. Любомир Владикин в “Царевград Търнов” пише: “За последен път пламтели като факли царевските кули през онази кобна нощ, когато предателска ръка отворила югоизточната порта на крепостта. ”Френкхисарската порта’-ето пред мен жалките и останки. Тя е загубила не само предишния си вид но и името си. До нея е и Балдуиновата кула-какъв контраст!” Страницата завършва така:“Искам да си представя съдбоностния миг, когато желязната врата е скрацнала в нощното мълчание и през цепнатината се подала ухилената глава на предателя евреин. Новия Юда дал знак и пълчищата на Баязида нахълтали в крепостта…”

Едно е да празнуваме Солунските братя (все пак манипулацията, че Солун отдавна не е в границите ни, но винаги е бил населен с българи - върши работа на чуждите интереси), които разпространяват Глаголицата, друго е да празнуваме Климент Охридски и двамата български царе, които го издигат на пиедестал и го позлатяват приживе заради мисията му.
У нас почти никъде не може да се намери информация за древността на българските писмени знаци. Достатъчно е обаче да се чете повече чужда литература и пъзелът сам се сглобява.
Например - професор Джеймс Алън - египтолог, преводач на редица от най - трудните текстове, включително и на тези от пирамидите, преподавател в Браун и Кеймбридж. Това е коптската азбука – БОХАРСКА (в северна Африка твърдото Г преминава в Х и Богарската асбука става Бохарска), така, както я учат египтолозите по цял свят. Азбуката, от която дешифрират средноегипетския. Книгата е Middle Egyptian, James P. Allen, издание на Кеймбридж, 2010 г.

Древнобулгарски тамги печати от Волжска БулгАрия.


И Герб на Идел (ХV хил. пр.н.е.-VII в.).

Отними у народа историю – и через поколение он превратится в толпу, а еще через поколение им можно управлять как стадом.

Это слова одного известного христианина, Йозефа Геббельса .

Ну что, стадо Христово, помните ли вы историю своего народа до крещения Руси ?
Или продолжаете думать, что Русь проявилась в результате этого крещения ?

Традиционный иудейский вариант захвата контроля и власти – через иудейских женщин. Так называемый, институт иудейских «невест» – весьма эффективное оружие для захвата власти и контроля в странах, к которым они проявляют тот или иной интерес. Именно с помощью иудейских «невест» был захвачен в VII веке н. э. Хазарский Каганат.. . но это – тоже другая ис (з) тор (ы) ия.

Так вот, княгиня Ольга «подсунула» Святославу свою ключницу – Малку, своё доверенное лицо (любопытный факт, сам по себе) , в виде наложницы. Малка (с иврита дешифрируется, как царица) была дочерью раввина Малика (Малик дешифруется, как царь) из русского города Любича, что под Черниговом.

Раввины у иудеев практически всегда были из колена левитов – «царского» колена иудеев.

Обычно, иудейскую «невесту» специально готовили для её миссии. Обучали, так называемой, Чёрной Тантре – методам влияния и подчинения мужчин через секс.

Хорошо обученная иудейская «невеста» , до мельчайших деталей изучившая «тонкости» мужского организма, весьма легко получала контроль над мужчиной подобным образом. При этом, посредством Чёрной Тантры, производилось зомбирование мужчин, превращение их в легко управляемых марионеток.

Даже в самом слове Удовольствие это заложено. Если нельзя победить врага в честном бою – его можно победить через Удовольствие – через Уд. Уд – это одно из названий мужского полового органа.

К примеру, в названии тех же самых иУдеев содержится корень Уд, что расшифровывается, как И (у) ссекающие

Уд. Другими словами, производящие обрезание – усечение крайней плоти.

Любопытно и то, что у мужчин колена левитов обрезание не принято, хотя для всех остальных колен иудейских оно – обязательно. Есть и этому, казалось бы, парадоксу, весьма простое объяснение, но об этом – в другом месте и в другой час.. .

Интересно получается: мать Святослава – княгиня Ольга – подсовывает своему сыну ключницу (своё доверенное лицо) в виде наложницы (сексуальной «игрушки» ) иудейку Малку, прекрасно понимая и зная, кто она такая и что из себя представляет.

Несколько «странно» выглядит подобна материнская «забота» о сексуальной жизни своего сына, у которого, к тому же, была законная жена!

Этот факт говорит о полном её контроле со стороны Тёмных Сил. Так как в греческой религии (вера – правильно расшифровывается, как Просветление Знанием) , – культе Дионисия, сменившей позднее название на христианскую, прелюбодеяние (супружеская измена) всегда считалась большим грехом.

В силу этого, подобная «забота» глубоко «верующей» княгини Ольги выглядит весьма странно, если не сказать более.. .

Так или иначе, ключница княгини Ольги – Малка, становится наложницей у Святослава. Князь Святослав, с малолетства воспитывался, как воин и подобных тонкостей не понимал.

Но, даже с «помощью» иудейки Малки, Тёмным Силам не удалось подчинить себе Святослава. Сейчас не будем разбираться – был или не был Владимир сыном Святослава, но, по всем иудейским законам, он был иудеем. Признание или усыновление Святославом сына Малки, было, по сути, единственной серьёзной ошибкой Святослава.

В принципе, эта ошибка послужила причиной гибели и самого Святослава и его законных сыновей – Олега (в 977 году) и Ярополка (в 980 году) , которые были уничтожены, вместе со своими жёнами и детьми, по приказу «сидевшего» в то время на Новгородском княжестве иудея Владимира.

Захватив, в Лето 6488 от С. М. З. Х. (980 год н. э.) , Киевский Стол, иудей Владимир, ставший Великим Князем Киевским, приступил к осуществлению задуманного Тёмными Силами.

До крещения Руси такого понятия как народ не было... были разрозненные племена часто воевавшие друг с другом и имевшие разные верования...

Историю пишут победители, а уцелевшие подлиники надежно укрыты в спецхранах.

https://otvet.mail.ru/question/93571391

духовният наставник на Игоревата съпруга - Св. княгиня Олга, първата жена-християнка от руската династия - е презвитер Григорий, българин по народност. Вероятно е, той да е изиграл важна роля за популяризиране на християнството във великоруския княжески двор. Затова подсказва и неприязънта, с която го “удостоили” византийските власти, когато Григорий посетил Константинопол през 957 г. като член на делегацията, водена от княгиня Олга. Българска княгиня. В Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година, дословно е записано:

Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми. (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)

В Летописец руских царей отново е записано, че не само са довели княгинята от „Плискова“, но и че тя е била начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея, и практически невъзможно за обикновена варяжка или селянка), вярваща християнка, и с управленски умения на държавен водач:

Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ. (Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)
Б'Олга Елена /българката Елена/. После започват да и викат само българката, като постепенно Б-то отпада и остава само Олга. А това е нейната песен от операта "Князь Игорь":

http://www.ploshtadslaveikov.com/posledniyat-samuraj-i-obsadata-na-pleven/