Sabaton

Galloglass - The quest

Hammerfall - Always Will Be


Our sun is set, our day is done, I’m left here wondering
Is this the end, my final words to you
Day turned to night and now you’re gone, I’m left here pondering
Can this be true, are we really through

You were the wind beneath my wings, taught me how to fly
With you I lived among the kings, how could this ever die

So I say farewell, I’m yours forever,
And I always will be

We were one, we were all, we were the only
Future full of hope, nothing could stand in our way
But dreams can change, visions fall, I feel so lonely
I would walk through fire for just one more day

You were the angel of my life, taught me to be free
Now I’m a stranger in your eyes, walls are closing in on me


So I say farewell, I’m yours forever
And I always will be
Missing you, in my heart you are the one
And you always will be

When I turn to the east, I see no dawn,
But after darkness comes the light
And when I turn to the west, the silent night hides all
Where is the light that shines so bright


So I say farewell, I’m yours forever
And I always will be
Missing you, in my heart you are the one
And you always will be

Nah-nah-na ... and you always will be
Nah-nah-na ... and you always will be
And you always will be
My little one you are
And you always will be


Винаги ще бъда

Нашето слънце залезе, нашия ден свърши, аз оставам тук да се чудя.
Това краят ли е?, моите последни думи към теб...
Деня преминава в нощ и сега теб те няма, аз останах сам, скитайки.
Възможно ли е да е истина, наистина ли всичко между нас приключи?

Ти бе вятърът под моите крила, научи ме как да летя,
С теб живеех като кралете, как би могло това да замре...

И казвам "Тъй да бъде, Аз съм твой завинаги,
И винаги ще бъда.

Ние бяхме едно, ние бяхме всичко, ние бяхме единствените...
Бъдещето - изпълнено с надежда, нищо не можеше да ни се изпречи.
Но мечтите могат да се променят, видения падат, толкова съм самотен.
Бих преминал пеш през огъня само за още един ден!

Ти бе ангелът на моя живот, научи ме да бъда свободен...
Сега аз съм един странник в твоите очи, стени ме притискат все по-близо...

И казвам "Тъй да бъде, Аз съм твой завинаги,
И винаги ще бъда.
Ще ми липсваш, в моето сърце ти си единствената,
И винаги ще бъдеш...

Когато се обърна на изток, не виждам изгрев,
Но след мрака идва светлината,
А когато се обърна към запада, тихата нощ обгръща всичко...
Къде е светлината, която струи тъй ярко?

И казвам "Тъй да бъде, Аз съм твой завинаги,
И винаги ще бъда.
Ще ми липсваш, в моето сърце ти си единствената,
И винаги ще бъдеш...

На - на - на... и винаги ще бъдеш,
На - на - на... и винаги ще бъдеш...
И винаги ще бъдеш.
Винаги ще бъдеш...
Единствена моя,
 винаги ще бъдеш!

Axel Rudi Pell - Oceans of time

АЗ И МОРЕТО

Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.

Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.

Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.

Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере

Петя Дубарова

Здравей, море! Пристигам в тази вечер
за първи път единствено за теб,
но не за да намеря тук утеха
или да те заключа във куплет.

Те – римите – самички се подреждат.
Дали защото вятърът край нас
пак рецитира стихове, но нека
да го оставя и да тръгна аз

по пясъка отдавна недокосван
от моите нестрадали нозе.
Аз нямам право тук да хвърля котва!
Защо дойдох във тази нощ, море?

МОРЕ

Ти липсваш ми, море!
Ти винаги ми липсваш.
с Вълните на прибоя,
с топлината,
с ятата бели гларуси, море,
и с вятъра,
издул до край платната.

Ти липсваш ми, море,
като нежна милувка,
оставена за утре,
но желана.
Като приятел, който да сбере
душата ми, нехайно разпиляна.

Обичам те, море,
от първата ни среща.
Соленият ти дъх ме
омагьосва.
Ще бъда твой завинаги, море!
В сърцето, като клетва
ще те нося!

МОМЧЕТО, КОЕТО ГОВОРИ С МОРЕТО

Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство -
сърдечно и вечно море,
всичко отминава.

Ах, колко години, години, години,
години, години, море,
умряха безвъзвратно.
Къде са, кажи ни, кажи ни, кажи ни,
кажи ни, кажи ни, море,
искам ги обратно.

И ето че идвам при теб
толкова сам, толкова лош, толкова грешен.
И гребвам от тебе, море, шепа вода,
глътка любов за моя ден.

Прекършени клонки и чифт панталонки
и кърпена ризка, море -
бедните ни дрешки.
Ни помен от подлост, ни жажда за слава,
а порив за подвиг, море,
в мислите момчешки.

И често се питам, защо не опитам
да вляза във ритъм със теб -
смело да пристъпя.
Покоя сегашен, уюта домашен
и делника прашен, море,
в тебе да изкъпя.

Ах, как ми се иска със кърпена ризка
да тръгна към риска, море.
Има ли надежда?
Тук мойто начало, наивно и бяло,
като в огледало, море,
в тебе се оглежда.

Момчето, което говори с морето
на някакъв странен език,
аз ли бях тогава?
Ти, мое наследство от светлото детство,
сърдечно и вечно море -
всичко отминава.

Недялко Йорданов

Морето само живите обича...

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка - всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води...

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.