Здравейте! Искам да ви запозная с втори сезон на един проблематичен филм, жанр трагико-комедия. Също искам да попитам властимащите, онези които взимат важните решения за моето образование, няколко деликатни въпроса.
По повод преминаването към онлайн обучение на медицинските университети, смятате ли, че тази форма би ни подготвила практически на нужното ниво, което вие парадирате, че имаме след дипломиране?

Знаете ли, че дори и при присъствено обучение има студенти, които не познават хирургичния инструментариум. Студенти, които никога не са хващали скалпел, такива, които никога не са шили една елементарна рана.
Не всичко е хирургия, да...

Има студенти, които никога не са слушали сърце или бял дроб. Такива, които не могат да различат перикардно триене от боботене на Фики в 33.
Има и такива, които никога не са виждали ехограф, които не са се запознали поне минимално с методите на образна диагностика.

Смятате ли, че онлайн тези практически минимуми ще бъдат покрити?

Всъщност... какъв е планът ви за действие?
Тепърва да обучавате д-р Х, който е на 75г как да борави с интерактивните технологии и как да води онлайн обучение ли? Или пък, да ангажирате д-р У, който е на 28г да ни преподава от вкъщи когато би трябвало да си почива след всички часове работа, след всички написани ИЗ-та, след всичкото четене за колоквиуми?

А какъв резултат очаквате да постигнете?
Прекратявате присъственото обучение, с което нарушавате основен принцип от медицината: "око да види-ръка да пипне", нали на него ни учихте по пропедевтика.

Но, повечето студенти така или иначе сме в болниците, защото работим, стажантстваме или доброволстваме, така че излиза явно пак сме в рискова среда. Не се тревожете, ние ще бъдем знаещи и кадърни в специалността, която сме си харесали, в специалността, в която въпреки вас ни обучават. Ала какво да кажем на пациентите, които попитат страничен въпрос: "съжаляваме, тези цикли ни бяха онлайн, имахме само 2 упражнения за по 40мин."

Нещо, което крайно ме възмути!!!
НЕ СМЯТАТЕ ЛИ, ЧЕ Е МЕКО КАЗАНО ЛИЦЕМЕРНО ДА ПРЕКРАТЯВАТЕ НАШЕТО ПРИСЪСТВЕНО ОБУЧЕНИЕ, ЗАЩОТО КРИЕЛО РИСК, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ ДА НИ СЕ МОЛИТЕ ДОБРОВОЛНО ДА ОТИДЕМ В КОВИД-ОТДЕЛЕНИЯ КЪДЕТО ДА РАБОТИМ ЗА АПЛОДИСМЕНТИТЕ В 21:00?!

За финал ще кажа - спокойно, ние ще дадем всичко от себе си да бъдем умели и можещи въпреки вас, въпреки отношението на пациентите, въпреки някои началници на клиники и директори на болници, въпреки заплащането.
Ако ли не... всички знаем къде се намира Терминал 1...
Останете със здраве!

Копирано от колега! Пълна подкрепа.

На 10 ноември стават 31 години от Десети ноември. На тази дата през 1989 г. падна Тодор Живков и надеждата за промяна обзе цялата нация. Какво обаче се случи и защо не успяхме да изпълним мечтите си. Наистина ли само „бананът победи“ тогава, както някои продължават да коментират. Защо не бива да отстъпваме пред македонските си съседи и да предаваме историята си. По тези теми разговаряме с акад. Георги Марков.



За съжаление, днес виждам държавни глави, но не виждам държави

- Минаха повече от три десетилетия от Десети ноември, а доста българи продължават да свързват събитието с това, че могат да си купуват банани всеки ден, което е несериозно и тъжно. Излиза, че оценката на промените през 1989-а се свежда до това, че „бананът“ е победил на тази дата. Какво мислите, академик Марков, 31 години по-късно?
- Няма да се занимавам да отговарям на глупави оценки, а ще говоря като историк. Тодор Живков падна на 10 ноември 1989-а, тъй като предния ден падна Берлинската стена. Имаше вътрешни разрушителни процеси в социалистическия лагер, а освен това Живков не беше удобен на тогавашния лидер на СССР Михаил Горбачов. Когато през 1987 г. българският ръководител посещава Китай, на връщане се отбива през Москва в посолството и казва: „От тази перестройка нищо няма да излезе, само гласност и дрън-дрън“. Оттам ни пращат новия посланик Шарапов и Живков беше свален. Десети ноември си беше един вътрешнопартиен преврат с помощта на Кремъл. След това БКП се преименува на БСП, а стратегът Александър Лилов каза: „Не смяна на системата, а промяна на системата, за да запазим положителното от всички 45 години, а не да отричаме всичко“. Луканов пък предложи първо да се овладее икономическата власт, а после ще си върнем и политическата.

- Но стратезите от БСП се провалиха.
- Да, провалиха се. И е тъжно, защото имаше големи надежди, че България ще стане по-добро място за живеене. Но след като нещата не потръгнаха, вече 2 милиона от по-образованите и по-младите българи тръгнаха към по-уредените държави. И сега са там, изучени от нашата държава или, както казваме - стана изтичане на мозъци. Уважаван медик ми сподели, че 2/3 от завършващите нашите медицински университети отиват на Запад. Защото там получават между 6 и 10 пъти по-високи заплати. И сега имаме легла, но има недостиг. Сравнявам с Царство България - през 1908 г. България става една независима европейска държава, която има авторитет и име в международните отношения. От един изостанал Дунавски вилает ставаме европейска държава. За Народна Република България каквото и да приказват някои, дето наричам закъснели дисиденти, цапащи паметника на Червената армия с боя, но след 10-и ноември, има факти, които са неоспорими като този, че през 1974 г. е открит първия реактор на АЕЦ „Козлодуй“. Тя е първата атомна централа на Балканите, независимо, че има тоталитарна система. А сега за 31 години какво забележително постигнахме и направихме?

- Е, веднага ще бъде рецитиран факта, че имаме парламентарна демокрация.
- Да, че сега има безброй много партии, а преди това само една и още една нейна патерица. Сега обаче имаме разслоение в обществото на богати и бедни. Има голяма разлика, а всяка партия ни обещава средна класа. Но къде е тя, като има много богати и много бедни! И това крие опасност от обществени сътресения. Като историк казвам, че се смесва положителното и отрицателното. И причина за това е, че по върховете на държавата попаднаха напълно случайни хора, никой от тях не е сънувал, че ще стане големец. Те не бяха подготвени да управляват, а трябваше да се учат в движение, да чуят съветите на хора, които знаят повече от тях в различни области. За съжаление, тези хора не се оказаха държавници.

- С болка трябва да отбележим, че днес са изчезнали всички илюзии и надежди, които тогава имаше. Никой обаче не каза главното - каква е истината, макар, че никой вече и не я търси...
- Има вече обезверяване, апатия. Криминалната приватизация колко пъти я дъвчем, главният прокурор Гешев сега и той обещава да провери защо тя беше допусната. Чак сега казаха какви олигарси е имало. Добре, но кой е позволил да се ограбва народното богатство, създадено от хората? От тези, които сега са пенсионери и страдат. В един институт в БАН за работа като портиер - и то на минимална заплата, кандидатства човек на 80 години - учител с 40 години стаж. Какво е това!

- Това ли е най-обидното, макар че то е и тъжно, и унизително?
- Разбира се, защото тези хора са работели, създавали са нещо. Големците, независимо от кои партии, имат самочувствието да кажат на Тато: ние като дойдем на власт, ще превърнем България в благоденстваща държава. Ама като дойдоха на власт, се усети, че нещата не се получават. При тях има вътрешна и външна зависимост, има и сателитен синдром. Ето сега от Берлин и от Вашингтон ни натискат по македонския въпрос. Има едно слушкане на началниците. Преди беше Дядо Иван, сега е Чичо Сам. Но има и национални интереси, вижте Орбан в Унгария какво прави, въпреки че от Брюксел го ругаят. Извинявайте, но Унгария все още има национални интереси, тя е национална държава, не сме в Съединени европейски щати. Това наш политик не може да го каже, за съжаление.

- 30 години българските политици си мълчаха по тази толкова болезнена тема за нас. Чак сега се усетиха - човек се чуди това предизборно ли е, популизъм ли е?
- През януари 2013 година покойният вече акад. Стефан Воденичаров направи един колектив със специалисти от 6 института - история, етнография, фолклор, икономика, правния и археологическия, по искане на правителството на Бойко Борисов за отношенията ни с Македония. Направихме доклад и му го връчихме. От историческа гледна точка съм категоричен и сега, че не можем да правим компромис с историята, не можем да бъдем съучастници във фалшификацията u. Да, съседите ни имат право на самоопределение - македонска нация, но тя е създадена от техния баща маршал Тито след Втората световна война и то по Коминтернова рецепта. След като има нация, трябва да има и история. А имат ли те история - имат чак след войната. Нека да изясним какво означава обща история. Общата история това е българска история. И не може да я делим. Ние не можем да делим това голямо и много важно въстание - Илинденско-Преображенското. А те казват - дайте ни Илинденското, ето ви Преображенското. Представяте ли си?!



- Значи и въстанията минават в пазарлък - аз на тебе, ти на мене.
- Как ще правим пазарлък? - та тук става въпрос за морален дълг пред нашите предци! Толкова млади хора са загинали в македонските полета, за освобождението на българите в Македония. И сега какво - да седне Комисията да преговаря чий е Гоце Делчев. Та това е кощунство! Той се е самоопределил приживе. Те да си се самоопределят каквито искат, но нека да знаят, че помакедончват костите на своите предци. Това е драмата. Посланик Георги Спасов от края на 90-те години рече: „Аз съм македонец!“ Ами добре, но се оказало, че неговият дядо е участвал в Тиквешкото въстание през юни 1913 година - това е българско въстание на македонските българи срещу новия сръбски режим във Вардарска Македония. Тогава му казах: „Вижте, вие се наричате македонец, но драмата ви е, че вашият дядо и българин“. Ето това вече стига до патология понякога. Те като седнат, казват: „Аз съм македонец“. Е, добре, но защо и Гоце Делчев трябва да е македонец? Ами той е загинал още през 1903 година!

- Ние сме известни като послушни йесмени и ако от Брюксел се опитат да наложат каква да е позицията ни за Македония - какво правим?
- Всеки трети гражданин у нас има бежански корен, а всеки пети има корени от Македония. Не може да им позволим. Ако политиците ни дръзнат да направят това национално предателство, аз ще ги пратя в компанията на Георги Димитров и на коминтерновците. Макар че казват какво национално предателство са извършили БКП и Георги Димитров през 1946 година. Но аз ги предупреждавам и тях да не правят това, защото ще е същото. Не трябва да има никакви скрупули, че Скопие щели да кажат - видите ли ги онези българи татари, както сърбите ни наричат. Още в края на XIX век сърбите казват: ние сме славяни, а българите - татари, и това повтарят и в Скопие. Промиват мозъците на децата в учебниците. Гърция спря амбициите им преди 7 години, като ги отказа от Александър Велики и античната Македония. Накара ги да приемат името Северна Македония, но Северна Македония означава и Пиринска Македония. Ами те ако влязат в ЕС, ще има една кабинка на преводачите, на която ще пише „македонски език“.

- Тогава като нищо могат да поискат България да признае македонско малцинство...
- Да, и ще го направят, но ще искат и ОМО „Илинден“. Не, това е прекалено! Като историк предупреждавам днешните политици да не подражават на Георги Димитров, чийто мавзолей разрушихме. Историята ще ги осъди. Никой няма право да посяга на истината и с това ние да се гаврим с паметта на нашите герои от национално-освободителното ни движение в Македония. Сега Скопие издава „Българските народни песни“ на братя Миладинови като македонски и казва, че Българската екзархия е побългарила македонците. А тогава още е нямало Екзархия.

- Не смея да си помисля, пепел ми на устата, ако кажат и друго, че братята Кирил и Методий са създали „македонската“ азбука!
- Разбира се, че това е напълно възможно да го кажат. Ще ви посоча нещо друго, свързано с град Калофер. Четата на Калифер войвода идва от Македония. И султанът дава разрешение на хайдутите да основат на това място покрай река Тунджа свое селище, ако престанат да нападат керваните. Та в Скопие по тоя повод някои учени са ми казвали: „Абе, Ботев и той да не е македонец?“ Аз не можех да повярвам на ушите си и изригнах: „Вие не сте нормални! Вашето е патология!“. В конституцията им има всякакви малцинства и турци, и сърби, и албанци, цигани, но няма българи. Защото българите са ги направили македонци. Никакви отстъпки не трябва да правим и на никакъв натиск да не се поддаваме. Те искат да станем съучастници в кражбата на българската история.

- Това ще бъде абсолютно национално предателство.
- Да, това е точният термин. Георги Димитров също има корени - от Разложко, но си остана „Българинът от Лайпциг“. Тодор Павлов е родом от Щип, но и той си остана българин като регент, макар че предаде костите на Гоце Делчев на Скопие. Значи, те си остават българи, а принуждават хората да се пишат македонци. Познавам двама братя - единият е завършил военното училище и е българин, а брат му е от Неврокопско (Гоцеделчевско) и го писали македонец. А са от една майка раждани. Да не споменавам другата глупост, че Никола Вапцаров е бил разстрелян като македонец, а не като участник в Съпротивата. Дори го преведоха на „майчин“ език, демек на македонски. Примери много има, докога ще търпим преводите им на Димитър Талев, на Смирненски и още други.

- Но трябва да отбележим, че виновни сме си ние - толкова години се отнасяхме снизходително към подобни твърдения.
- Да, разбира се, че сме виновни. Такова волско търпение, все си мислехме, че ще проумеят истината, а те не спираха. Имахме надежда, затова и ги признахме първи като държава. Но ние нация не можем да признаем, защото нацията се създава, тя не се признава. Рекохме си - няма го вече Тито, македонизмът ще отслаби позицията на Македония. Но не - антибългарската пропаганда продължава и спиране няма.

- Това, което можем да обобщим е, че ние никога не вземамае поуки от историята, вие също многократно сте казвали това.
- Това е точно така и ще продължа да го повтарям винаги. В българската история сме имали държавници, само че днешните ни политици не успяха да се докажат като такива. Още Цицерон е казал, че историята е учителка на живота. Хегел е уточнил - учителка на народите. През 2001 г. издадох най-тънката си книжка „Поука за държавници“ (240 страници), но те нямат време да четат. Накрая бях извадил 33 поуки. И те са ценни, защото и предишни поколения също са изпадали в политически и икономически кризи, имало е и войни, сътресения, имало е и гражданска война. Тези поуки днес трябва да бъдат ценни, да се знаят, за да не се повтарят грешките на някогашните управници. Не само у нас, но и по света няма вече държавници като предишните, а уж всяка епоха ражда своите лидери държавници. Има световен сблъсък и разделение между отделните страни. Трябва да се търси ако не единение поне разбирателство между и вътре в самите страни.

- Глобализацията пак се завръща с пълна сила, Тръмп се опита да я спре, но изгуби изборите.
- Глобализацията я почнаха американците по американски. И Тръмп каза: не, ние се връщаме към изолационизма и протекционизма. А глобализацията вече работи за Китай, не за САЩ. Моят исторически оптимизъм обаче казва, че в историята е имало и по-тежки времена. Народите са били по-жилави от сега. Сега глобализацията и потребителството са издигнати в култ. Имало е по-тежки времена, но е имало исторически личности. И за съжаление, днес виждам държавни глави, но не виждам държави.

Нашият гост
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Алма Матер. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, д-р на историческите науки, академик от 2008 г. От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН. Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии.

Сова Харис: Слави прегоря, губи подкрепа

От: СТАНДАРТ -
09 ноември, 2020


A
A
A
Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ” прегоря. Тя рязко губи подкрепа. Това сочат данните от последното проучване на агенция „Сова Харис”, направено по поръчка на в. „Труд”. Изследването отчита спад в подкрепата за всички партии, но най-голям според него е сривът при Слави.



Двете основни политически сили у нас - ГЕРБ и БСП, също бележат спад, но засега те получават най-голямата подкрепа. Проучването е направена в периода 27 октомври-3 ноември сред 1000 пълнолетни български граждани.

Според анкетата, ако изборите се проведат днес, първа политическа сила ще е отново ГЕРБ, която би получила 15,9% от гласовете. Плътно до нея е БСП с 15% електорална подкрепа. "Има такъв народ" драстично се сриват според проучването и биха поучили 6,8%. Само преди 3 месеца - през август, проучването на "Сова Харис" даваше 10,1% подкрепа на партията на Слави Трифонов.



ДПС е на четвърта позиция с 5,2% от гласовете, а "Демократична България" с 5%. "Изправи се БГ" на Мая Манолова не минава бариерата за влизане в НС, ако изборите са сега. Манолова взема 3,4% подкрепа. ВМРО е с 2,8% електорална тежест, а "Воля" - с 1,9%, което също би ги поставило извън бъдещото Народно събрание.



31,8% от анкетираните са дали отговори "Не мога да преценя" или "Не съм решил". Така, при преразпределението на действителните гласове би се получило следната картина:



ГЕРБ - 26,6%

БСП - 25,1%

"Има такъв народ"- 11,4%

ДПС - 8,7%

"Демократична България" - 8,4%

"Изправи се.БГ" - 5,7%

ВМРО - 4,6%

Воля - 3,1%

Копирано от standartnews.com

Влязохме в 2021 – година, заредена с много
повече очаквания от обичайното – за възвръщане
към рутината на всекидневието, към социалните
контакти, пътуванията, излизането навън без тревога
и страх. И най-вече – към дни, които да не започват
със статистика на починалите, болните, заразените.
2020 състари всички, дори и най-младите, и децата, не с
година, а с бремето на мимолетността, на крайността
и обречеността, от което трудно ще се отърсим. Но
въпреки това нищо не се случи според правилата на
здравомислието. Изпитанието беше усетено като такова
от тези, които и бездруго живеят по законите на вярата;
останалите не го разпознаха и заговориха за конспирации.
Солидарността пък още по-ярко обостри крайния
индивидуализъм. А промяната, „качественото повишение“
беше и си остана строго индивидуален акт.
Тази екстремна ситуация не пропусна да подчертае за
пореден път връзката между усещането за криза и
изхода, който хората виждат в силата на творческото
въображение. Френското Министерство на отбраната
сформира екип от писатели, художници, сценаристи,
които са поканени да споделят най-кошмарните си
предчувствия и визии за бъдещето и заплахите срещу
сигурността, които то носи. Този екип ще предлага
сценарии, а военните ще обмислят стратегии за
евентуалното им преодоляване. Министърката
припомня, че научната фантастика първа е предвидила
кацането на Луната, виртуалната реалност,
клонирането и редица други предизвикателства пред
съвременния свят. Затова по-сериозно от всякога
творците в този жанр ще бъдат поканени да влязат в
действие; за пореден път изкуството ще е призвано да
спасява.
И все пак, в началото винаги са думите. Поканихме
писатели, преводачи, университетски преподаватели,
учители да споделят на страниците в този брой на ЛВ
своите прогнози: каква ще е 2021 година и какви ще сме
ние в нея?
Амелия Личева

ОТНОВО Е МАЙ, ПАК ИМА КОВИД, А И ИЗВЪНРЕДНИ ИЗБОРИ ЗА НС
допълнено на 15 май 2021 г.
В много интересен момент, наистина се намираме. Всичко е напрегнато, сякаш е временно, но не е. Нито държавата, нито партиите, нито парите, нито здравето, нито...И все пак трябва да живеем някак си. Въпреки напрежението, което идва от много страни.
Иначе в семейството ни кой знае какви промени няма. Пазим се от Ковид 19 доколкото можем. Само на мен се появи някакво ниско кръвно налягане. Според мен идна от премени в гръбначния стълб и дископатията в 5 и 6 прешлен е причината за някакво главоболие и световъртеж, много неприятен. Тази дистопатия притиска някои нервни окончания, а освен тома и кръвоносни съдове към мозъка, което е още по-опасно, тъй като спира кръвопотока към главата. Трябва да си видя главата на ЯМР, да се изследвам и с маркер за рак. Т.е. трябва да ходя на лекар, което обаче не е много за предпочитане, като имаме предвид какво става по болниците.
От 9 март до 11 май (може би) т.г. Боян и Пешо работиха по ремонта на малкото магазинче и изграждането на тоалетна към него. Очаквам на 11.05.21 да кажат какво още имам да доплащам за работата им.Общо строителството струваше 2 х. лв, толкова, колкото и материалите вложени в строежа.
Веронка каза че през май ще идва до София. През лятото има две заявки с децата да ходи до един старинен остров в морето, където беше и миналото лято. В България с децата може би ще идват догодина през лятото.
С апартамента ще се занимаваме през есентта, когато ще имаме някакви средства да положим теракота и паркета, и след това и да направим и банята, ако достигнат средствата - може би ама надали!
Поизморих се със строежа на тоалетната и ремонта на магазинчето и може би ще го ударя на почивка до края на годината, като подредя дома и двора си.
В края на май е възможно да отворя книжарницата, от където може да падне някой лев. И да си помогнем в къщи, а и за влагане на средства в апартамента, като го приготвим или за даване под наем или за продажба. Това ще решим с Веронка и с Нинка.
Днес окосих тревата в двора. Пролетта беше неприятно дълга. Април беше студено почти целия месец. Парното ми омръзна накрая да го паля. Изгорих почти всичко по двора, защото дървата свършиха. Може би зимата ще минем на ток с двете акомолиращи печки? Скоро до месеци ще се въведат и електронни рецепти, което също ще създаде проблеми.
И така, проблеми, проблеми, проблеми - нямат свършване. Време е вече да си седна на задника и повече да се пазя.
Сигурно съм пропуснал да отбележа много работи. Например за фамилната книга, която вече довършвам, но има две глави, които не съм разработил. След което ще премина към дошлайфането на материала. И после като осигуря поне хиляда лева ще изпратя материала на предпечатна подготовка. Но ще видим! За сега това е по-главното.
На 11 май сестра ми Мария в тежко състояние е закарана с частна линейка в болница в София. Иво я придружава. Очакваме да се оправи. За съжаление загубихме сестра ми. Мария Иванова Кьосова, родена на 12 октомври 1949 г. почина на 13 май 2021 г. и беше погребана в централните велинградски гробища на 15 май 2021 г. малката ми сестра Наташа пое почти изцяло цялата организация по прегледа на Мария, както и трандпортирането й до Сити клиник в София. Но нищо не можа да помогне.
Публикувах във Фейсбук следното: "Сестра ми Мария си отиде за един ден, също като баща ни. Жестоко и веднага! И завинаги. Остава в нас с нейния характер, привързаност и мечти. Благодаря на всички, които се присъединиха към нашата горчива скръб и мъка. Благодаря Ви!"
Прощавай сестро и Сбогом! Няма да те забравим!

Домът на руската диаспора беше домакин на презентация на огромния том „Александър Солженицин“, публикуван в поредицата „Животът на забележителните хора“. Негов автор е Людмила Сараскина, блестящ изследовател на творчеството на Достоевски.

Залата е препълнена. Масата на президиума е покрита с цветя. Дискусията продължава два часа - всички са увлечени от подробностите, как Александър Исаевич се съгласи да публикува своята биография? Как авторът е успял да създаде такъв том за толкова кратко време? Книгата е написана за 16 месеца! Но „Млада гвардия“ беше упорита и AI се отказа. Преди това Сараскина дълги години изучаваше литература за Солженицин, а сега откри в цялото това множество - колосален брой легенди, объркване, наслагвания.

- Оказа се, че не е толкова трудно да се разплете: всичко, което беше наслоено, драскано, се оказа хлъзгаво и непохватно написано. Бях изумен, че Солженицин беше оклеветен в тези текстове от първата детска стъпка - майка му, баща му, дядо и прадядо им бяха оклеветени. Знаех и преди, че има някои недоброжелатели, но че толкова голям брой фалшификации са струпани около Александър Исаевич - това се оказа най -невероятното.

Дойдох при Александър Исаевич в Троице-Ликово. Той е работещ човек и човек на труда и не можех да се обърна към него с празни въпроси. Освен това той непрекъснато повтаряше: „Не искам биография през живота си - 50 години след като си тръгна!“

Авторът на биографията има общ дух с писателя: те са хора от една и съща кръвна група, една степен, едно чувство. Затова писането на тази книга за нея беше едновременно лесно и радостно. Людмила Ивановна казва:

- Получих от Александър Исаевич целия му детски и младежки архив. Никой никога не е виждал и чел това. Изучих това богатство за първи път и осъзнах, че преди „Един ден в Иван Денисович” той вече имаше тридесет години писателски опит - пишеше от десетгодишен. Получих отличен материал от приятелите на Солженицин. И дневниците на Наталия Дмитриевна Солженицина, за съществуването на които дори не подозирах, се превърнаха в абсолютно трансцендентен подарък за мен: тридесет общи тетрадки! В продължение на 20 години тя пише дневник през нощта във Върмонт. Без това нямаше да разбера нищо за живота на Солженицин в изгнание. Там, във Върмонт, те живееха с нашите проблеми, репортажи по радиото и вестниците, клюки, слухове, статии в списания.

Най -скъпият подарък беше пътуването ми до Върмонт с Наталия Дмитриевна и техните синове, Игнат и Степан. Карахме дълго време и накрая влязох в къщата им, вървях по всички пътища, изучавах всичко, което се отваряше пред погледа на AI. В книгата се сдържах, избягвах да записвам своите преживявания, чувствата си. Но всичко, което видях и почувствах, ми даде огромен стимул.

Наталия Дмитриевна посвети читателите на историята на отношенията на Солженицин с неговите биографи:

- Историята е тъжна и хумористична едновременно. Един биограф успя да убеди Солженицин, но Александър Исаевич постави условие - той можеше да общува с него една седмица, не повече: „Тази седмица съм готов да работя от сутрин до вечер. Но след това всичко - имам други планове за живот и работа ”. Биографът живя с нас цяла седмица. Говорих с AI и с мен. Той си тръгна и започна да кара една буква след друга. Списъкът с въпросите му беше дълъг 15 страници. Първоначално им отговорихме, а след това решихме: споразумението е по -ценно от парите. Всичко. Но биографът смята, че парите са му по -скъпи от всичко друго. И книга от 1000 страници е публикувана от ядосан биограф. Всеки, който е написал биографията на Солженицин, е допуснал грешки във дати и факти, дори нашият уважаван Жорж Нива. Солженицин харесва как Сараскина пише, как внимателно борави с фактите.

Книгата разказва подробно за първата любов на Солженицин, цитират се неговите любовни стихотворения. Но усещането остава, че все пак това беше очакване на любов и големи чувства. И накрая, среща с Наталия Дмитриевна. Той беше на 50 години, а Наталия, Але Светлова, аспирантка на Механико -математическия факултет, беше само на 29. Самотна майка, която отгледа сина си Митя, доброволно помогна на писателя да отпечата творбата му. И изведнъж, изненадващо, според AI, „откри бърза тактика“, която Солженицин нарече „електрическа“. Но основното в него е „духовна вроденост към руските корени, към руския език“ и най -вече „близостта на задълбочено разбиране“. И в книгата има прекрасно признание за това как AI сложи двете си ръце на раменете си, „както го казах на приятел ... И изведнъж от това движение целият ни живот се завъртя, тя стана Аля, втората ми съпруга“.

Александър Исаевич през 70 -те години мечтаеше „да присъства в бъдещето“. Писателят-пророк не разчиташе на дълголетие, но „оптиката на великата перспектива“, присъща на неговия дар, винаги осветява съзнанието на Солженицин. И така, 14 години преди трагичната смърт на принцеса Даяна, той пише на кралското семейство за предчувствието си за предстоящо бедствие. През 1998 г. той пише „Русия в колапс“, без да използва чуждия термин „неизпълнение“. Сривът настъпи три месеца след публикуването на книгата. А биографията на велик човек е огромно, не само литературно, но и общонационално събитие.

Ако направя партия, ще застана отпред, заяви президентът (ВИДЕО)
Ключов дебат! Герджиков към Радев: Слезте от облаците! Рашков днес нахлу в СУ, насъсква хората

18 ноем. 2021 | 19:00
Слезте от облаците, стъпете малко на земята. Питайте хората какво виждат, какво прави полицията. Разходете се сред тях без свитата си. Вчера и днес е имало служители на ГДБОП и на МВР в СУ, които са проверявали за купуване на гласове, каза професорът
Ключов дебат Радев-Герджиков.-1637258402.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков.-1637258358.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков.-1637258339.jpgДебатът Радев-Герджиков. Какво да очакваме и какво ще се случи -1637251324.pngКадър: БНТ-1637258846.jpgГерджиков към Радев: Слезте от облаците! Рашков днес нахлу в СУ-1637261676.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков. Какво да очакваме и какво ще се случи? Гледайте на живо!-1637258798.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков.-1637258402.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков.-1637258358.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков.-1637258339.jpgДебатът Радев-Герджиков. Какво да очакваме и какво ще се случи -1637251324.pngКадър: БНТ-1637258846.jpgГерджиков към Радев: Слезте от облаците! Рашков днес нахлу в СУ-1637261676.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков. Какво да очакваме и какво ще се случи? Гледайте на живо!-1637258798.jpgКлючов дебат Радев-Герджиков.-1637258402.jpg
PrevNext


Три дни преди балотажа в неделя основните претенденти за президентския пост Румен Радев и проф. Анастас Герджиков се изправят в ключов дебат по между си.

Аделина Радева е водеща.

Дебатът приключи с ръкостискане между двамата.
"Ето, не беше страшно", каза Герджиков, след като Радев стисна десницата му. "Никога не е страшно, аз не съм от плашливите и вие го знаете", отговори Радев.

"Вие сте кандидатът на коалиция Магнитски", заяви Радев към опонента си.
Герджиков: "Кажете нещо срещу мен, само чужди грехове ми приписвате"

Сградата на БНТ е обградена от жандармерия, заради огранизираното в подкрепа на Румен Радев шествие.

Дебатът, който започна в 20.00 часа от Първо студио на БНТ, обхвана важните за обществото теми, в които основна роля играе президентската институция, както и политики, виждания и ценности на кандидатите.

С първите си думи Радев поздрави БНТ за хубавото студио и призна, че очаква с опонента си да обменят визии за бъдещето на страната.

"Благодаря на Радев, че прие дабета, макар и в предпоследния ден от кампанията. Кандидатирам се, защото виждам страната в криза и вярвам, че заедно можем да излезем от нея", каза на свой ред проф. Герджиков.

Радев от своя страна призна, че е взел най-справедливата позиция - да дебатира с основния си претендент, след като види резултата на изборите.

"Кандидатирам се, не защото имам нужда от този пост, аз имам кариера, а защото виждам страната в кризи и разединени, мисля, че мога да я обединя. Може да намерим пътят като чуем визията за бъдещето на България".

Той засегна темата със силовия министър на Радев: "Слезте от облаците, стъпете малко на земята. Питайте хората какво виждат, какво прави полицията. Разходете се сред тях без свитата си. Вчера и днес е имало служители на ГДБОП и на МВР в Софийския университет, които са проверявали за купуване на гласове".

"Отдавна съм слязъл, и то жив и здрав", отговори Радев. И допълни, че е стъпил на земята и хората му казвали как вече не били мачкани по време на обиколките му из страната.

Темите на дебата:

Новото правителство

Не съм сигурен, че предишните два пъти бяха направени всички опити, за да има правителство. Работата на президента е да търси начин за постигане на консенсус, заяви кандидатът за “Дондуков 2” проф. Анастас Герджиков.

Още от първите консултации редовно повтаряме и подкандваме партиите да намерят пътя за диалог и консенсус. Този път партиите на промяната имат политическата инициатива и подходът, който наблюдаваме в момента, е: правителството не се съставя около министерските места, а от ясни цели. Важното е да се търси компромис – ако няма компромис и този път, няма да има правителство, заяви президентът Румен Радев.

"Ние трябва да имаме редовно правителство. Разбира се цената на това правителство трябва да бъде пресметната. Партиите на промяната имат голяма възможност и началните ходове са обнадеждаващи. Това, което правят в момента, да започнат с общи експертни групи по политики е работещ. Винаги съм подканял партиите да намират диалога. В предишните два парламента това не се случи, но сега вярвам, че партиите на промяната ще успеят. И най-важното е да намерят диалога. Президентът не е архитект на коалиции. Президентът създава условие да протече дебат между партиите, а не да реализира правителство", обяви в началото Румен Радев.

Подкрепата от партиите

"Аз не се занимавам с политическо инжинерство, нито с партийно стрителство. Аз поканих Кирил Петков и Асен Василев за министри. Те се справиха отлично и разкриха редица недъзи на предишното управление. После решиха да се включат в партийния живот. Ако реша да създавам партия, аз ще застана с името си отпред. Трябва да се отървем от мисленето, че българските избиратели са закрепостени. Въпреки призивите на върхушката на ДПС, аз познавам много български турци, които са гласували за нашата двойка. Благодаря им. Ръководството на ДПС отдавна ми иска оставката и има причини за това. Никъде в Конституцията не пише, че президентът е обединител на нацията. Там пише, че той изразява интересите на народа. Президентът е длъжен да има мнение и да изказва политическо мнение. В момент на криза президентът е задължен да вземе отношение. Това направих и аз по време на протестите, защото всички виждахме, че се нарушават правата на българските граждани, свободата на медиите и най-вече корупцията, която разяжда държавата", коментира президентът.

"На първи тур получих 80% от гласовете на ГЕРБ, ще видим каква ще е ситуацията на втори тур. Проблемът с прокуратурата се дължи по-скоро на персонализирането на името на главния прокурор Иван Гешев. Не трябва да хукваме и да променяме Конституцията. Трябва да се търси реална съдебна реформа", отговори проф. Герджиков.

Проблемът с прокуратурата, нова Конституция

"Проблемът с прокуратурата е системен и личностен в лицето на Иван Гешев. Главният прокурор е несменяем в момента и никой не може да му търси отговорност. Това се казва във всички доклади на нашите западни партньори относно върховенството на закона в България. Аз имам готов проект за промяна на Конституцията, но ще го внеса в парламента, когато той се конституира, започне да работи нормално и има редовно правителство. Нека там преценят дали ще използват части или цялостния проект", разкри Румен Радев.

Ректорът на Алма Матер отново поиска Румен Радев да покаже какво предлага в проекта за конституция преди вота в неделя, а не след това. Той заподозря настоящият президент в опит да промени законите така, че да направи президентска република.

"Трябва да обмислим дали въобще ни трябва промяна на конституцията. Ако има такава, трябва да се преценят най-важните неща. По-плашещото за мен е, че г-н Радев на няколко пъти спомена, че има готов проект. Явно конституцията не може да ви спре. Дали този проект изменя или променя Конституцията и променя парламентарния режим", коментира опонента на действащия президент.

Президентска република

Герджиков посочи, че съдебната реформа може да се ускори и с прилагането на закона. Съдии има на всички нива. Според него тук става дума за персонализиране на проблема. "Опасно е да въведем президентска република в крехка демокрация като нашата. Не е нужно да имаме президентска република, за нас тя е опасна. Личността на Иван Гешев може да е спорна, но истината е, че променяме правилата", добави проф. Анастас Герджиков.

Румен Радев отговори, че в проекта му участват граждани, експерти и университетски преподаватели. "Този проект започва с разширяването на гражданските права, разширяването на възможността на гражданите да участват в законодателния процес. Не мога да го внеса при неустойчив парламент. Ще го внеса в парламента, където му е мястото. Не случайно хората искаха оставката на Гешев. Главният проблем е, че главният прокурор е несменяем и не може да бъде разследван. Това ни го казват и международните институции. Не обявявам проекта за конституция сега, партиите в новия парламент трябва да решат дали ще приемат това предложение, което президентът ще внесе, каза още Радев.

Македония

Проф. Герджиков заяви, че в спора с Република Северна Македония е нужен друг подход от страна на Скопие. Според него ключови проблеми към момента са и езикът на омразата в Северна Македония, фалшивите "исторически истини" в македонските учебници, които насъскват хората срещу България, както и изграждането на ЖП връзка със съдите ни.
Герджиков е на мнение, че са притеснителни предложенията за отказ от признаването на българското малцинство в България, както и това за наблягане на икономическите теми при преговорите със Скопие.

В Любляна заявих моята позиция много ясно. Не знам защо текат спекулации, че ще допусна компромис за отваряне на вратата за преговори за членство преди да сме получили ясни гаранции за спазване на правата на българите в Северна Македония, отговори Радев.

"За" и "против" зеления сертификат

Зеленият сертификат даде шанс на икономиката да живее – на обществения и културния живот да продължат да функционират. Нужните решения за здравната криза вече са в ход и служебното правитеслтво ги изпълнява. От днес данните на Ройтерс показват, че България е първа по спад на броя на заразените в Европа, заяви Радев.

Най-важната задача на служебното правителство беше да не остави никого без медицинска помощ. Във всички населени места, където ходя, почти винаги намирам време да посетя болниците, каза Радев.
Според Герджиков въвеждането на Зеления сертификат сега спъва икономиката.

Болниците са пренатоварени, а броят на починалите се увеличава. Не се справяме с кризата, защото мерките са въведени твърде късно. Не са така розови нещата, затова ви призовах да слезете на земята. Не е вярно, че има материали и лекарства. Не е вярно, че медиците са си получили парите. Излезте на улицата, питайте първия срещнат дали се справяме с кризата, призова Герджиков.
Той заяви още, че не е редно Радев да сравнява ситуацията сега с тази преди, когато не е имало ваксини.

Отношенията с Русия

Ректорът на СУ коментира, че отношенията с Русия трябва да са прагматични и в никакъв случай да не се делим на русофили и русофоби. Според него отношенията с Москва трябва да бъдат насочени в насока инвестиции и съвместни икономически инициативи.
Герджиков е категоричен, че Крим е украински, без значение от това какъв флаг се вее там - така той репликира реплика на Радев от предишната президентска кампания, че над Крим се вее руски флаг.
Ректорът на СУ настоява санкциите срещу Русия да не отпадат, докато не бъде разрешен казусът с Крим, както и докато не бъдат разрешени проблемите с човешките права в Русия.

Русия не може да ни бъде модел за развитие, но не може да ни бъде и враг. Най-малкото защото в паметта на българите те виждат Русия като освбодител на народа. С Русия трябва да има диалог, заяви от своя страна Румен Радев.

Моята позиция е същата като през 2016 г. – във външната политика е важно да има прагматизъм. Санкциите, наложени на Русия заради Крим и Украйна, не дават резултат – колко години нямаме ефект от тези санкции. Търсят се прагматични подходи как да бъде решен този проблем, каза Радев.
Преди да хукнем да спасяваме демокрацията в други страни, нека погледнем българската демокрация, която е на командно дишане от доста време. Там трябва да съсредоточим усилията си, призова президентът.

Военни бази у нас?

Черно море става пресечна точка на геополитически интереси. Ние не трябва да допускаме свръхмилитаризация там. Затова непрекъснато настоявам за възвръщане на диалога и деескалация. Черно море е територия на непрекъснати учения, в него учаснтиците се сближават физически, едно невнимание, една човешка грешка може да бъде опасна, предупреди Радев.
Герджиков акцентира, че сме член на НАТО и в общ отбранителен съюз с всички страни членки на Алианса.

Ф-16
Необходими са ни още осем самолета Ф-16. Втората доставка на Ф-16 ще е по-евтина. Проблемът в българската отбрана е многото руска военна техника, а Русия не е в НАТО. Вашата слабост към МИГ я разбирам. И аз през 90-те имах "Москвич", с който трудно се разделих, но избрах по-добрият вариант, обърна се ректорът на СУ към президента.

Няма нищо общо с Москвич, мога да ви уверя. Има начини как да бъде поддържана тази техника – да вземем пример с Полша, която лети с МИГ 29. По отношение на цената – аз съм сигурно единственият президент, наложил вето на сделката за Ф -16. Внимавайте с цифрите – цената няма да е по-ниска, отговори Радев.

Високите цени и фалитите
"През септември можеше да осигурим средствата за бизнеса, който се задъхваше. Можеше да се възползваме и от Плана за възстановяване и развитие, който вие забавихте. При актуализацията на бюджета можехме да намерим пари за фирмите, които страдат от високите цени на тока. Трябваше да осигурим достатъчно електроенергия на пазара. Бизнесът не е получил компенсация. Бизнесът казва, че ако получи тази компенсация след 2 месеца – тя вече няма да му трябва, защото ще е фалирал. Всички мерки са измислени на масата на бързо. Българският бизнес загива в момента. Изпуснахме нещата, както с ковид кризата. Изпадаме от едната криза в другата и в третата. Казахте, че не искате да сте архитект на правителство, аз също не искам да бъда архитект на редовно правителство, но вие направихте така, че партиите, които не се разбират, наистина да не се разбират", заяви Герджиков.

"Това, което направи служебното правителство, е най-голямата компенсация в Европа - 110 лв., а за малките още 130-140 лв. Да, в ЕС има правила, нотификация, тези пари трябваше да бъдат намерени. В България има енергийно бедни хора. Служебното правителство разшири техния обхват и те си получиха парите още септември, декември ще получат още пари. Знаете за съпротивата на парламента за бюджета, но тя накрая се прие. Мерките бяха предложени", отвърна Радев.

Законът "Магнитски"

"Корупцията трябва да приключи, защото пречи на икономиката, пречи на чуждите инвестиции и нарушава чувството за справедливост на българските граждани", призова Герджиков.

"Всички данни, дошли по "Магнитски", са позор за нас. Трябва сами да установим върховенство на закона и да си решаваме проблемите с корупцията", заяви Радев.

"Приветствам решението на САЩ за прилагането на закона "Магнитски". Това беше решителен акт в подкрепа на българската демокрация, защото имаме много резолюции, анализи, приети декларации, но практически ефект няма. Действията по закона "Магнитски" бяха силен практически акт и ще има дългосрочни последици", заяви Радев.

Черният пиар в кампанията

Двамата се критикуваха и за работата на щабовете си. Според Румен Радев този на Анастас Герджиков представя сблъсъка като между интелектуалец и човек, издаващ заповеди. Той попита ректора как ще се държи с военнослужещите, ако стане президент, а опонентът отговори, че ги уважава.
На въпрос от Анастас Герджиков за позицията и трансформацията на "Мини Марица изток", Румен Радев обяви, че датата е 2038-2040 г.
После Радев попита дали действията на прокуратурата с шкафчето на Борисов карат Герджиков да я харесва.

"Шкафчетата не са мои, но вашите провали, кризата, в която затънахме, са си лично ваши. Не казахте къде съм сгрешил и се опитвате да ме прикачите към други хора. Дали подкрепям прокуратурата - аз подкрепям институциите. Аз не познавам главния прокурор и няма отношение към неговата личност", каза Анастас Герджиков. Той обвини Радев, че има фиксация по Борисов.

Проф. Герджиков попита Румен Радев: "Защо веднъж не казахте къде сгрешихте и какво сте направили през последните 5 години, а само ми приписвате неща, с които нямам общо, и се фиксирате в Бойко Борисов? Кажете ми, къде съм сгрешил, за да ви отговоря? Искате да ме пришивате 30 дни към партия и с грехове, които са на някого другиго. Аз нямам шкафчета и съм спокоен. Кажете какво лошо съм направил?".


А Радев каза, че е възбудил българите да протестират.

Кръстосан огън

Румен Радев се оправда, че си признавал грешките и не искал да атакува лично Герджиков. Той обърна въпроса и започна да се жали как семейството му е загубило комфорта си.

Двамата признаха кои са най-големите им грешки. Герджиков заяви, че е работохолик и не е успял да обърне повече време за близките и за себе си.
Радев отново заговори за Борисов. Най-големият му грях бил, че не могъл да свали правителството на ГЕРБ и патриотите по-рано, защото имал възможност.

"Може ГЕРБ и Бойко Борисов да са направили грешки, но направиха и хубави неща, докато вие правите само грешки. Кажете нещо срещу мен - приписвате ми само чужди грехове. Не можете да ми припишете нито главния прокурор, нито Бойко Борисов, нито някоя партия. Шкафчетата не са мои! Обаче вашите провали, кризата, в която изпаднахме и проблемите сега, са Ваш личен провал. Забелязвам, че партиите които ви издигнаха, започнаха да се отричат от Вас. Вие сте част от статуквото, вие не сте водач на промяната, обърна се Герджиков към Радев.

Приемам всеки авиатор за брат, имам също много приятели. Годините на летенето ми липсват изключително много, призна Радев.

Умея да прощавам и умея да искам прошка. Никога не бих простил предателството. Вярата ми във хората е най-силното и най-слабото ми качество, каза ректорът на СУ.

За Анастас Герджиков най-добрият президент бил Петър Стоянов, а за Румен Радев - неизбраният Петър Дертлиев.

"Десетилетия в България парите купуват съвест. Има дни, в които имаме избор. Излезте и гласувайте, за да затворим страницата на диктатурата и да си върнем България", призова Румен Радев.

Анастас Герджиков обеща да не е президентът, който на Нова година ще внася мрачни мисли на българите.

В частта с въпросите Румен Радев попита "как ще обединява мафията със жертвите на мафията".
А Анастас Герджиков отговори, че му пришива партии и грехове. и нападна президента, че някои партии се опитват да се откажат от него.

"Моята цел е да обединя всички граждани в политическата криза, в която ни вкарахте. Може ГЕРБ и Бойко Борисов да са допускали грешки, но са направили и добри неща. Вие допускахте само грешки", каза Анастас Герджиков.

И двамата казаха, че съвестта им е съветник. Анастас Герджиков определи като грешка, че е работохолик, а Румен Радев - че не допринесъл за свалянето на модела "Борисов" по рано. той обяви Герджиков за кандидат на коалиция "Магнитски".

За Радев силно качество било неговата целеустременост, а слабо - предоверяване. А за Герджиков - че вярва в доброто.

За Радев - лъжата е непростима. На Герджиков най-голямото му постижение било, че се разбира и може да намери общ език с всички. На Радев - децата му и че успял да води хората.

Прпомняме: Румен Радев спечели по официални данни на ЦИК 49,41% подкрепа, а опонентът му събра 22,82% от гласовете на избирателите.

"Вечерта на гражданите, а не на кандидатите за президент" - така описва дебата Емил Кошлуков, генералният директор на обществената телевизия, защото хората за първи път ще ги видят в сблъсък, на който двамата кандидати ще представят не само политиките си, но и своите ценности и послания.

Кошлуков лично е преговарял с двамата и щабовете им доста преди първия тур.

"Убеден съм, че е важно за всички българи да чуят двамата в истински двубой", сподели Кошлуков.
Заради отказа досега да има лидерски дебати съобщението на БНТ за срещата между Герджиков и Радев бе възприето като голяма новина.

,,Политиците у нас отказват преки двубои и залагат на самостоятелни изяви. Фейсбук уби политическия дебат. Политиците искат да си аранжират изявления в контролирана среда, без риск от неудобни въпроси", установи на финала на предизборната кампания и Даниел Чипев, главен продуцент в БНТ.

За Кошлуков липсата на дебати е тревожна, защото означава, че политиците не работят открито пред избирателите си.

"Дебатът може да повиши избирателната активност", смята проф. Росен Стоянов, преподавател по политически комуникации в Нов български университет. По думите му, дебатите могат да преобърнат категорично изказано преди това мнение на около 3 до 4% от гласоподавателите, които могат да преформатират своето харесване.

Кой спечели в дебата Радев-Герджиков? Мрежата завря...Резултатът - в неделя!

16491 | 18 ноем. 2021 | 23:52
Феновете получиха възможност да твърдят ентусиазирано, че техният кандидат е спечелил убедително. Във всеки случай - след този дебат, струва ми се, опознаваме двамата съперници малко по-добре, малко по-задълбочено. Резултатите от състезанието - в неделя в
Кой спечели в дебата Радев-Герджиков? -1637275249.jpgАнастас Герджиков-1637273008.jpgРумен Радев-1637272976.jpgКой спечели в дебата Радев-Герджиков? Мрежата завря-1637272394.jpgКой спечели в дебата Радев-Герджиков? -1637275249.jpgАнастас Герджиков-1637273008.jpgРумен Радев-1637272976.jpgКой спечели в дебата Радев-Герджиков? Мрежата завря-1637272394.jpgКой спечели в дебата Радев-Герджиков? -1637275249.jpgАнастас Герджиков-1637273008.jpgРумен Радев-1637272976.jpgКой спечели в дебата Радев-Герджиков? Мрежата завря-1637272394.jpg


Първият и еднствен дебат между Румен радев и проф. Огнян Герджиков, ойто се проведе тази вечер, предивиква оживени дискусии в социалните мрежи.
Ето някои от коментарите:

Проф. Огнян Минчев, политолог:
"Няма "обективни критерии" за това кой печели и кой губи един дебат. Първият телевизионен дебат в историята се провежда между Джон Фицджералд Кенеди и Ричард Милхаус Никсън през 1960 г. Дебатът печели Кенеди - не защото тезите му са много по-убедителни или защото излъчва интелектуално превъзходство. Кенеди просто се държи по-освободено, излъчва симпатия, харизма, психологическа достоверност - убедителност. Никсън е изключително интелигентен и успешен полемист - с голям политически опит. Но по време на този дебат той излъчва напрежение, отрицание, на моменти - реакции на отхвърляне и озлобление. Това решава нещата в полза на Кенеди. Хората не слушат особено внимателно тезите и аргументите на спорещите. Те се ориентират по способността им да излъчва сила, убедителност, комуникативност, симпатия".
Тази вечер ние гледахме предизборен дебат. Единият от дебатиращите бе много стегнат - сякаш вътрешно притеснен и полагащ усилия това да не се прояви външно. Но напрежението прозираше. Този човек излъчваше отрицание и - особено не места - видимо озлобление. Другият се държа с малко пресилена лекота, отказа се от гарантирани възможности да нанесе "ъпъркът" и да спечели поне 1-2 нокдаун-а. Заложи на известно снизхождение и малко прекален "феърплей" в ключови моменти на слабост от страна на съперника. Другият не пропусна да нанесе ударите, които можеше. Феновете получиха възможност да твърдят ентусиазирано, че техният кандидат е спечелил убедително. Във всеки случай - след този дебат, струва ми се, опознаваме двамата съперници малко по-добре, малко по-задълбочено. Резултатите от състезанието - в неделя вечер.

Доц. Момчил Дойчев, политолог:
„Защо ли днешните изстъпления пред турското посолство, организирани очевидно от стражевия пес на Радев, милиционера Рашков, ми напомнят за изстъпленията през май 1989 г.? Кому е нужно това реставрирано комунистическо проруско, антибългарско, дебилно патриотарство? Не на България, във всеки случай!
В паметта ми са крясъците на тогавашните организирани от ОФ тълпи патриотари, които тогава крещяха и наричаха "родоотстъпници" и "предатели" малцината българи от Клуба за подкрепа на гласността и преустройство и другите граждански организации, застъпили се за правата на нашите съотечественици с мюсюлмански имена. Спомням си как рисуваха чалми на вратата на голямата поетеса Блага Димитрова, как копоите на режима вървяха по петите на Желю Желев и малцина интелектуалци, противопоставили се тогава на бандитския режим на Тодор Живков.
Днешните наследници на посткомунистическата олигархия по нищо не се отличават от онези тълпи, организирани от комунистическата диктатура.
...Току що Радев каза на дебата, че искал да затвори страницата на диктатурата.
А всъщност отново я отваря!“

Доц. д-р Антоний Гълъбов, политолог:
Радев бе много изнервен, проф. Герджиков показа балансиран образ
Радев беше видимо по-слаб. Много изнервен, губеше много време в началото и докато проф. Герджиков поддържаше стабилен ритъм и успяваше да лансира тезите си, на Радев му личеше много, че се чувства дискомфортно в този дебат.
Нещо, което бе сигурно и дори очаквано, защото през всичките тези години той избягваше разговори и с журналисти и с политици. Така че, абсолютно обективно погледнато, този дебат бе спечелен от проф. Анастас Герджиков.
На зрителите вероятно направи впечатление изключително агресивното поведение на Радев. Дори на моменти на него му избиваха петна, губеше равновесие. В това отношение проф. Герджиков показа един много по-спокоен, много по-балансиран образ.

Ирина Асиова Диамнт, журналист:
„Езикът на тялото казва всичко! Радев - раменете в една равнина, гръбнакът изправен, погледът вперен = уверен, солиден, лидер. Герджиков - изгърбен, килнат, мига на парцали = жертва, предварително се е предал“.

Цветанка Андреева, политолог:
„Стана ясно защо Радев бягаше от дебат!
Герджиков свали Радев от пиадестала на властта!
Генералските метаморфози на президента Радев в името на властта.
Преди пет години генералът стартира като руски лобист. Беше срещу натовските F16, обяви Крим за руски и лобира за отпадане на санкциите срещу режима на Путин.
После за да запази и разшири влияние стана "натовски генерал" Ходи, прави инициативата "Три морета" /но без да застъпи най-важните енергийни проекти, че да не ядоса много Москва/
От вчера пък е "български генерал срещу турската държава" /по думите на Мая Манолова/ Националистическа реторика подходяща за комунистически генерал от срамния възродителен процес.
Ако стигне до втори мандат най-вероятно ни е подготвил сценарий в който ще се превърне в "латиноамерикански генерал"!“

Васил Петев, журналист:
„Железен.
Ами, не ми трябва да гледам, кой знае колко дълго, защото за мен е очевидно, кой трябва да бъде президент - Герджиков не е подготвен. Дори го е страх. Нещо повече - говори с тъпи ПР заготовки (не знам кой му е ПР, но да ходи да се гръмне). Видимо е.
Румен Радев трябва и ще бъде президент. Аз ще гласувам за него. (И без лого на снимката си)
Румен Радев - президент!“

Цветеслава Гълъбова:
Розови обрачета, Москвич, леко намачкана риза и килната вратовръзка, романтика….и един лек наклон на тялото на една страна, захват на катедрата с две ръце, лек повей от Борисов….и перфектно поддържан маникюр.

Любомир Аламанов:
Интересно е да се наблюдава как възрастен човек, професор при това, ректор на най-стария университет в България, се е докарал до позицията на подскачащо лаещо кученце, което търси скандал и шумотевица.
Не съм съгласен с някои позиции на Радев, но Герджиков е като Тома Биков на стероиди. Очаквам всеки момент да започне да тропа по катедрата.
Помнете Плевнелиев, помнете сянката на Борисов.

Андрей Ковачев, евродепутат:
„Радев: "Крим е руски!"
Герджиков: "Крим е украински!"
Всеки да си прави изводите!“

Борис Русев, историк:
„Разбрахме едно от Радев. Ако някоя държава анексира българска територия със сила и си забие знамето, значи си е нейна“.

Иво Сиромахов:
Как ли се чувстват студентите от Софийския университет сега? Аз бих се срамувал, ако имам такъв ректор. А как се чувстват достойните преподаватели, които трябва да се примирят с факта, че лицето на Университета е слуга на някакъв полуграмотен уличник от Банкя. Клетникът ще загуби изборите, но ще остане ректор. И как ще продължат да го възприемат? Човекът, който е коленичил пред мафията, целунал е ръка на престъпник. Къде е духът на Университета?

Арман Бабикян:
"Вас ви представя бившият министър на вътрешните работи, който ръководеше министерството докато бяха бити вашите студенти....."! Край на цитата - край на дебата!

Христо Кирчев, бивш кмет на Варна от СДС:
„Дебат?!
Май беше разговор между две личности с различен манталитет. Очаквах повече динамика, открит спор, но самия регламент на дебата го направи скучничък.
Всъщност беше демонстрация на два различни характера…
Гледам във ФБ телешки възторг към Президента Радев, но не можа да надскочи казармения манталитет. Герджиков с типичната стойка на интелигента, по-лежерен, по-спокоен, с липса на агресия към опонента.
Доста силен край на представянето му, стана по-уверен и по-атакуващ.
Приятно беше ръкостискането в края на дебата.
Разбира се, това е моя избор. Ще гласувам за проф. Герджиков!
Ох, с тези думи пак си навлякох атаките на “червените” лелки, ФБ многознайковците, започва поучаването. Ама нали затова са Социалните мрежи. Место на анонимните… Да поучават, да критикуват.“

Асен Балтов: Депутат от ГЕРБ и бивш шеф на "Пирогов"
По здравна тема Професорът го закова!!! Поведенчески е просто светлинни години напред!

Мариела Стайкова:
Предизборният дебат приключи. Ще направя опит за непредубедена равносметка по няколко критерия.
1. КАТО ВИЗИЯ видях един посребрял пич срещу една нова Цецка, но по-женствена.
2. КАТО ПОВЕДЕНИЕ видях уверен, подготвен и уравновесен мъж срещу борещ се за началническо одобрение посредствен натегач .
2. КАТО УМЕНИЯ ЗА ПОЛЕМИКА видях уверено познаване на нормативната уредба и проблематиката по всяка тема срещу назубрена опорна точка след назубрена опорна точка и будеща присмех ялова злост.
Знам че нямате съмнение кой, кой е.

Магдалена Абаджиева:
Чудно ми беше как човек на науката като Герджиков, ректор на СУ и преподавател, не обели дума за учените в България, не каза нищо за студентите и за бъдещите студенти - децата. По нищо не си пролича, че е професор, освен по признанието му, че се гордее с книгите си и че харесва някои от своите, които е написал. Самонадеяност, самохвалство и нападателност - това беше Герджиков тази вечер. За разлика от него Радев защити гилдията си и даде конкретни професионални примери. Забележката ми към Радев е, че изрече нещо, което не е вярно - че децата са върнати в училище и продължават да се връщат. Очевидно не продължават да се връщат, но нека го приемем като пожелание, което наистина ще се осъществи в следващите няколко дни. Лично за мен тази вечер Румен Радев се държа по-достойно и по-човешки.

Иван Ибришимов, журналист:
Дебатът бе спечелен от Ади Радева! Браво! Като колега я поздравявам за железните нерви.
Румен Радев се издъни жестоко с позицията си за Крим. "Крим е руски - какъв да е?", каза той.
Така отрече не само световната оценка за руската агресия в Украйна и анексията на Крим, но и принадлежността ни към ЕС и НАТО. Индиректно тази формулировка е заплаха за официалната геополитическа позиция на България, както и свидетелства за мерака му за преориентирането ни към мечтаната от Путин Евразийска общност.
Не знам какво мислите вие, скъпи приятели, но аз се чувствам европеец, възхищавам се на Щатите като световен лидер в защитата на свободата и развитието на науката и технологиите. И съм категорично против срещу всеки, който иска да ни върне два века назад, към блатното мислене на агресивната путинова Русия! Не искам да си вадя виза за Варна или Балчик в Москва!
Ще гласувам срещу Радев, защото е антипод на академизма и здравата мисъл. И защото закопава България!

Николай Колев:
Крим е руски
Това добре се чу в дебата и е много показателно и силно притеснително.
Иначе и двамата не прекрачиха добрия тон.И още нещо което много подразни - капитулирали пред Брюксел??? Сякаш Брюксел е врага.Ах това руско лоби,не можеш да му избягаш,нито да прикриеш зависимости Радев...
Руско прокси си и само заради това трябва да отпаднеш от политиката.Завинаги.
Срам си за институцията,народа и държавата.

Светослав Евденов:
Радев се представи толкова силно, че накрая и Герджиков ще гласува за него!
Радостин Стамболиев: Дебатът ми повлия много сериозно. До сега бях виждал Професор Герджиков само на снимкй. Когато го видях и чух в студиото просто останах потресен. Такъв мазен, отвратително хилещ се човек е Декън, е няма наистина такава втора Държава, като нашата. Радев е моят Президент възпитан, точен и хладнокръвен.

Елена Ненова:
За мене беше чест и удоволствие да чуя проф, Герджиков.
Честен , почтен , високо интелигентен.
Това е моят Президент .
Радев за три неща грубо излъга .
Бог да пази България.

Димитринка Дамянова
Този дебат тотално уби всяка надежда за добро в страната. Какво да изберем - проамериканска или протурска марионетка? И като се има предвид какво ще е вероятното правителство - предстоят ни поредните 5 години устремно падане вече след дъното.
Не е страшно… - опита да се пошегува, тръгвайки си след дебата по БНТ Анастас Герджиков. Не ме е било страх, а и не съм от плашливите - отвърна с усмивка Румен Радев.
След тази реплика Герджиков не намери подходящ отговор и изостана объркан зад генерала.

Всъщност изоставаше през цялото време. Опита да иронизира въпросите за чекмеджето на Борисов, за корупцията по време на управлението на ГЕРБ и даде мъгляви обяснения за Иван Гешев. Било му омръзнало все за това да го питат.

А на нас ни омръзна и опротивя 12 години да живеем в среда, наподобяваща кочина заради лъжите, кражбите и манипулациите на тези, които избраха Герджиков за свой кандидат-президент.

Огнян Стефанов

Николай Милчев за дебата: Герджиков е тамагочи, забравило за времето преди шест месеца, за подвизите на ГЕРБ и ДПС
.
Николай Милчев
Имах нужда от този дебат, от това откритие и от това чудо - Атанас Герджиков бил вундеркинд, дете феномен. Имаме кандидат-президент, който е роден едва преди шест месеца. Вече е професор, ректор на Софийския университет, а е на шест месеца. Само дете на шест месеца може да не помни нищо преди това.
Да познаваш Античността, а да не си чувал за диктатурата, за кражбите и зулумите, за подвизите на ГЕРБ и ДПС, за великите дела на прокуратура и полиция, също си е чудо.

Сега - без метафори. Изгледах дебата с кратки прекъсвания. Спирах телевизора, защото вдигах кръвно и защото ми беше трудно да проумея как човек като професора може толкова да подценява и времето, и спомените ми, и другите хора, и техните спомени.

Ще гласувам за Радев, макар да имам много, ама много забележки и към него самия, и към екипа му.

Ще гласувам за Радев, защото в него освен всичко останало видях и човека с емоции, с притеснения, със страсти, със запъвания в дебата, ако щете.

Искам за президент честен човек, твърд човек, човек, на когото можеш да се опреш и да му вярваш, а не восъчна кукла от музея на мадам Тюсо.

Ректорът на Софийския университет професор Герджиков е подготвен, компетентен и нахъсан. Амбициите му са големи, свръхголеми, бих казал, и в това няма нищо лошо, ако не беше се изявил като пружинен човек и като тамагочи, забравило за времето преди шест месеца.
Тази вечер мисълта на професора най-често беше във вид на скоропоговорка - бързаше да си свърши лекцията и на моменти беше агресивен и нападателен.

И най-важното - Герджиковото "АЗ, АЗ, АЗ" всъщност криеше ГЕРБ, ДПС, Борисов, Пеевски, Гешев. Уж само едно лично местоимение, а колко много имена.

Точно тук е слабата пружинка на пружинения човек. И тук пружинката се къса, и Герджиков изчезва, и аз не му вярвам.

Николай Милчев, поет и публицист

Анастас Герджиков - един професор в политическа тога

Още възможности за споделяне
19:45, 18 ное 21,
Анастас Герджиков - един професор в политическа тога© Юлия Лазарова

"Дневник" покани още в началото на предизборната кампания за президент основните претенденти за интервю. Никой не прие поканата за разговор. Преди втори тур двамата кандидати, които стигнаха до балотаж, ще се срещнат в единствения дебат, излъчван по БНТ. "Дневник" публикува текстове за настоящия президент Румен Радев (четете тук) и за проф. Анастас Герджиков - какво знаем за тях от публичната им дейност до момента и от кампанията.

И за проф. Анастас Герджиков, както за друг кандидат в тази предизборна кампания, може да се каже, че показа друг образ - сериозно по-различен от този, който изграждаше като ректор и преподавател или какъвто хората си представяха заради визитката - ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В сравнение с другите независими кандидати, издигнати по формулата от Инициативен комитет и припознати от партия, проф. Герджиков получи най-силна подкрепа от избралата го партия - тази на бившите управляващи ГЕРБ. Самият той явно също я прие напълно, защото голяма част от предизборните му прояви из страната бяха с кандидитите за депутати на партията на Бойко Борисов. А инициативният комитет беше оглавен също от народен представител от ГЕРБ, който и сега влиза в следващия парламент - Радомир Чолаков.




Самият Борисов не пропускаше да хвали номинацията, използвайки я и в своята битка срещу опонента му - настоящия президент Румен Радев. Двойката проф. Анастас Герджиков и полковник Невяна Митева избра посланието "Наистина обединени", което също беше директно противопоставяне към Радев, наричан "разединител на нацията".

Дали само заради ГЕРБ, или заради припознаването като основен опонент, и проф. Герджиков включи в кампанията си нападки срещу президента. "Президентът не може да каже аз съм срещу дадена партия, защото тя поддържа задкулисието, или аз съм срещу определена личност и от там - срещу цялата партия, аз ще работя с едни, а няма да работя с други. Това не е работа на президента. Президентът може да обича едни и да мрази други, но трябва да работи с всички", каза той още в една от първите си изяви.

По повод номинацията му, Радев пък реагира, че "преди 5 години Борисов се скри под полата на Цачева, сега - под тогата на ректора".

Проф. Герджиков очаквано стигна до балотаж, макар разликата на първи тур да е сериозна. За втори той обаче има и негласната подкрепа на ДПС.

От академично към политическо

"Приех да бъда издигнат за кандидат за президент на България от инициативен комитет, защото смятам, че в този тежък момент на разделение и противопоставяне имам необходимите качества, за да олицетворявам единството на нацията... Аз не съм политик, не мисля и не говоря като политик, но смятам, че всеки от нас е длъжен в даден момент да се отплати на България за всичко, което е получил от родината и сънародниците си. Очаквам подкрепа от всички партии и всички български граждани", заяви при номинацията си Герджиков.

Постепенно в кампанията, професорът започна да заявава все повече политически позиции, съвпадащи с тези на ГЕРБ.

А в седмицата преди балотажа стигна и до директна защита на модела, срещу който се противопоставят т.нар. партии на промяната, но свързван с ГЕРБ и ДПС. "Смяната на главния прокурор Гешев и шефа на КПКОНПИ Сотир Цацаров не се налага, защото прокуратурата и антикорупционната комисия работят прилично. Но трябва да се сменят правилата за подбор на съдиите, за да сме сигурни, че те ще осъждат хората, които главният прокурор праща на съд."

Ако главният прокурор арестува 50 души и ги прати на съд, но в съда не успяваме да ги осъдим, това няма ли да е проблем? Трябва цялостно да сменим правилата, включително за подбор на съдии на всички нива
Проф. Анастас Герджиков, кандидат за президент в тв интервю

Според професора, той е стигнал до решението да се кандидатира за президент след разговори с приятели от "дясно-център", а седмица преди да съобщи публично разбрал, че ГЕРБ иска да го подкрепи. Герджиков заяви и че преди 5 години отказал на една от големите партии да е кандидат-президент, но не се разбра дали говори за същата.

Сериозна академична кариера

Герджиков е втори мандат ректор на най-старото висше учебно заведение в България. За първи път е избран да ръководи СУ през 2015 г., а през 2019 г. беше преизбран от общото събрание на университета. Той беше зам.-министър на образованието от 2001 до 2003 г., управител на Фонд "Научни изследвания" (2008-2009 г.) и член на специализирания съвет по литературознание при Висшата атестационна комисия (2007-2010 г.). В периода 2010 до 2014 г. беше заместник-ректор на университета, като отговаря последователно за акредитацията и научната дейност и за учебната дейност - докторанти и продължаващо обучение. През 2020 г. е избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България. Като член на съвета той се смята за един от консултантите, с които третото правителство на ГЕРБ прави реформата във висшето образование.
Анастас Герджиков е роден на 28 февруари 1963 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г. Следва една година класическа филология в СУ, а през следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин, където се дипломира като магистър през 1990 г. с дипломна работа на тема "Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения". Владее английски, немски, френски и руски език.

Визитката му продължава с още детайли на плътна академична кариера: От 1990 г. е хоноруван, а от 1991 г. е редовен асистент по латински език в СУ. Специализирал е в Австрия и в Германия. През 2001 г. получава образователната и научна степен "доктор" (дисертационният му труд е озаглавен "Понятието clementia в традицията на римската литература от периода на републиката и идеологията на ранния принципат").

От 2004 г. е доцент по антична литература (с хабилитационен труд "Образът на владетеля в корпуса на латинските панегирици"). През 2006 г. получава научната степен "доктор на филологическите науки" (с дисертационен труд "Огледалото на владетеля. Възникване и развитие на жанра Speculum regale в античността и ранното средновековие"). От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература (с хабилитационен труд "Развитие на жанра Speculum regale през ХII и XIII в.").

Проф. Герджиков води лекции по латински език (фонетика и фонология, морфология, синтаксис) и римска литература в катедрата по класически филологии на СУ. Автор е на първия превод на български на Аристотеловата "Политика".

"Аз не съм политик, не мисля и не говоря като политик"

Всъщност Герджиков има общо с политиката и преди номинацията за президент.

След участието му в правителството на Сакскобургготски като зам.-министър на образованието от 2001 до 2003 г.,, той е обвързан с "Новото време" на Емил Кошлуков. През 2005 г. "Новото време" преговаря за коалиция с ДПС, а Герджиков е съпредседател на предизборния му щаб. Разследващата медия Bird.bg припомни, че до 2009 г. включително Герджиков е подавал имотна декларация като член на политическа партия - бил е част от Изпълнителното бюро на "Новото време".

През есента на 2007 г. Герджиков е в кандидатската листа за общински съветници на местните избори в София от Съюз БГ- коалиция между движение "Гергьовден", партия "Новото време" и Земеделския народен съюз. Кандидат-кмет на коалицията е зам.-председателят на "Новото време" Юлияна Дончева.

А 12 години по-късно, на 24 май 2019 г., Герджиков разкритикува политиците, които застанаха най-отпред на шествието за празника в София. "Коментирам за втори път поведението на политиците, които пак се наредиха преди нас на шествието. Ще кажа само, че безобразието се превръща в традиция", каза проф. Герджиков по време на академичното тържество на университета.

Анастас Герджиков - един професор в политическа тога© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Начело на шествието бяха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Йорданка Фандъкова, министрите от кабинета "Борисов 3" Екатерина Захариева и Боил Банов, както и председателят на БСП Корнелия Нинова.

"Повечето от политиците преди това никога не са участвали в шествието и затова не знаят какъв е неговият ред - винаги най-отпред върви българското духовенство, след него са представителите на научните, образователните и културните институции, а после цялото българско гражданство, което обича светлия празник", разясни той.

На откриването на академичната година в СУ през октомври 2021г. Герджиков заяви, че той и деканът на Юридическия факултет не са знаели "не само за случая - не знаехме, че съществува Петър Илиев". Юристът Петър Илиев - преподавател по конституционно право в Алма матер, беше предложен за вицепремиер и силов министър от партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" и покрай номинацията му избухна скандал за плагиатство, потвърдено от етичната комисия към СУ. По-късно той подаде оставка.

Скандалите около името на Герджиков

По време на ректорстването на кандидат-президента на ГЕРБ стремежът беше университетът всячески да се опази от скандали. Често неуспешно. Например преди 5 години университетът дълго не искаше да допусне журналисти до архива си, за да видят дипломата от СУ на Цецка Цачева - неуспешният кандидат на ГЕРБ на предишните президентски избори - за да не пострада авторитетът на учебното заведение при евентуален проблем. Дори при пресния случай с плагиатството на Петър Илиев първата реакция на университета беше, че това не е негова работа, а на Министерството на образованието, което, оказа се, не е така.

Името на Герджиков беше замесено в скандал заради конфликт на интереси в периода около преизбирането му за ректор през есента на 2019 г. Разследване на Би Ти Ви разкри информация за граждански договор за 9 хил. лв., който СУ е сключил с майката на ректора - проф. Мария Герджикова, преподавател в катедра "Методика" на Факултета по славянски филологии. Договорът е за изследване на потребностите за обучение по български език и литература в българските общности зад граница и е сключен през септември 2018 г. и подписан от зам.-ректора на университета доц. Георги Вълчев. Едва сега, на 1 октомври, пресцентърът на оглавяваната от бившия главен прокурор Сотир Цацаров антикорупционна комисия изпрати решението си от 5 февруари 2020 г. по казуса, според което не установява конфликт на интереси с аргумента, че договорът не бил подписан от ректора, а от заместника му. След оповестяване на случая проф. Герджикова оповестява пи Би Ти Ви, че ще дари парите.

Финансова инспекция, направена в началото на 2012 година на дейността на Фонда за научни изследвания за периода 2008 - 2009 г., когато е била оглавяван от Герджиков, изнесе данни за скандални нарушения. Проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), показва 88 нарушения, сочи справка на "Дневник". Ревизията включва възлаганите обществени поръчки, сключваните договори с фирми изпълнители и финансиране на фирми от фонда. "През 2008 г. за научно-изследователски проекти в бюджета на фонда са планирани около 50 млн. лв., а са сключени договори за над 105 млн. лв. През 2009 г. са планирани 56 млн. лв., но фондът сключва договори на стойност 138 млн. лв., или три пъти повече от бюджета си", съобщи тогавашният министър на финансите Симеон Дянков по време на парламентарен контрол, цитиран от "Медиапул".

Проверката на АДФИ потвърди вече изнесените година по-рано данни за нарушения в експертен доклад за управлението на фонда, поръчан от директора му проф. Емил Хорозов, който беше назначен на поста през 2010 г. след изтичането на мандата на Герджиков. Докладът показва, че средствата във ФНИ са управлявани по съмнителен начин, проекти са печелили финансиране по неясни критерии и дори при наличието на конфликт на интереси. След оповестяването на доклада Хорозов напусна (в началото на 2011 г.), след като не последвала реакция от министъра на образованието Сергей Игнатов (по време на кабинета "Борисов 1"), въпреки че докладът му е бил предаден на още през октомври 2010 година.

През юли 2017 г. за пореден път Сметната палата отказва да завери финансовия отчет на Софийския университет с мотив, че той не дава вярна представа за финансовото състояние и имуществото му към 31 декември 2016 г. От палатата посочват, че още от 2012 г. установяват повтарящи се отклонения, като са отказвали да заверят отчетите на университета за 2014 и 2016 г., а са подписвали документите с резерви през 2012, 2013 и 2015 г. От 2010 до 17 ноември 2015 г. Герджиков е зам.-ректор, а след това е ректор.

Основна причина за отклоненията е липсата на адекватни контролни процедури, които да предотвратяват и разкриват извършването на финансови и счетоводни нарушения. "Не е осигурена идентичност на информацията между данните в макета на обобщената оборотна ведомост, обобщените данни от оборотните ведомости на структурните звена към университета и счетоводните бази данни. Сметната палата няма увереност кои са достоверните данни и какви са реалните им стойности", се казва в заключението на палатата.

Пак през 2017 г. още един скандал засяга авторитета на СУ. Разследване на "Офнюз" вади на светло информацията, че в СУ са си раздали 19.5 милиона лева над заплатите предишната година. Данните излизат от справка, изискана от студентите в Академичния съвет Симеон Георгиев и Стефан Радов по Закона за достъп до обществената информация и предоставена от ректора.

"Някои са получили двойно и тройно отгоре от иначе тревожно задлъжнелия държавен университет, а други - нито стотинка допълнително. Избрани по неясни критерии хора са добавили към заплатите си по 2000-3000 и повече лева месечно, тоест десетки хиляди годишно. За целта са използвани различни механизми: индивидуални еднократни възнаграждения; "абониране" за проекти; плащане на часове над норматива, магистърски курсове, добавки за изпълнение на ръководни функции, за участия в журита, в кампании. При някои концентрацията от дейности е толкова голяма, че поставя под въпрос 24-часовата продължителност на денонощието", пишат от "Офнюз". Скандалът остава неразследван.

През 2019 г. ректорът на СУ възрази на идеята правителствената болница "Лозенец" да спре да е специализираното лечебно заведение на властта и да стане детска болница. Той заяви, че това ще попречи на студентите да се обучават в болницата, както и ще отнеме акредитацията на Медицинския факултет на университета. В крайна сметка болницата беше преструктурирана в еднолично търговско дружество и дадена за управление на Министерството на здравеопазването заедно с част от дълговете си. То трябваше да сключи договор за управление със СУ.

Съсипването на студентската телевизия "Алма матер" също е сред негативите на ректорстването на Герджиков. Създателката й доц. д-р Светлана Божилова не пести критиките към управата на СУ, като последно в неделя написа в профила си във "Фейсбук": "От два дни много колеги ми казват:"Радвай се. Ще избираме нов ректор и нещата със Студентската телевизия ще потръгнат". Не ги разбирам. От втория мандат на професора Академичният съвет не е място за дебат и различни мнения, а подкрепя най-често единодушно неговите предложения (вижте закриването на щатните творчески длъжности в ТВ "Алма матер). Признавам, че проф. Герджиков владее до съвършенство административните хватки и диалога зад кадър."

Странични дейности и интереси

Проф. Анастас Герджиков е представляващ фондацията "Институт Конфуций" и болничното настоятелство "Вяра, надежда и любов". Той е и бивш член на управителния съвет на фондация "Новото време" заедно с Борислав Цеков, доктор по конституционно право и председател на Института за модерна политика, бившия министър на енергетиката от правителството на Симеон Сакскобургготски Мирослав Севлиевски и Величко Клингов.

Герджиков е бил член на управителния съвет на фондация "Глобални библиотеки - България", сдружение "Съюз на народните читалища" и сдружение "Училищно настоятелство при НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ", както и управител на сдружение "Българска образователна коалиция" и фондация "Образователен форум" и член на колективен орган за управление на фондация "Новото време".

Румен Радев - непоразената мишена в една дълга война, отново под огън
Петя Владимирова

19:15, 18 ное 21, 5420
106
Румен Радев - непоразената мишена в една дълга война, отново под огън© Юлия Лазарова

"Дневник" покани още в началото на предизборната кампания за президент основните претенденти за интервю. Никой не прие поканата за разговор. Преди втори тур двамата кандидати, които стигнаха до балотаж, ще се срещнат в единствения дебат, излъчван по БНТ. "Дневник" публикува текстове за настоящия президент Румен Радев и за проф. Анастас Герджиков - какво знаем за тях от публичната им дейност до момента и от кампанията.

Преди пет години името на Румен Радев бяха чували само интересуващите се от българската бойна авиация, доколкото я имаме, тъй като той оглавяваше тогава Военно-въздушните сили. А може би и някои тийнейджъри, запалени от мечтата да стават летци, които са наблюдавали авиошоуто над Враждебна през октомври 2014 г., в което Радев изпълни фигури от висшия пилотаж, за които познавачите твърдят, че го можели само още двама пилоти в Европа.

След 5 години на поста президент Румен Радев не успя да спечели на първи тур (резултатът му е 49,42 %) и отива на балотаж за втори мандат с проф. Анастас Герджиков (22,83%), силно подкрепен от ГЕРБ. В дните преди втория тур обаче някои наблюдатели определят събития от последните дни като сгъстяване на облаци над главата на Радев и че въпреки голямата разлика с другия претенент победата му не е предизвестена и със сигурност няма да бъде лесна (очаква се и още по-ниска избирателна активност при 40,50% на първи тур).

Първо сривът на БСП до четвърта позиция на вота за парламент доведе до оставка на лидера й Корнелия Нинова и надъха за реванш вътрешната й опозиция от различни кръгове, включително и говорителя на служебното правителство (подал оставка), водени от различни мотиви, но единни в желанието си да я елиминират. В защитната си позиция Нинова нападна остро служебния кабинет (като го свърза със "задкулисието") и неназовани лица от инициативния комитет на Радев. А в тв интервю, в отговор на въпрос, тя дори отказа да съобщи дали ще гласува за него. В същото време съперникът проф. Герджиков разпространи остро изявление срещу Радев, очебийно несъответно на неговия досегашен словесен стил, ползвайки... мнението на Нинова срещу служебното правителство, за да обоснове атаката си срещу президента.

Как ударите срещу Радев от различни посоки ще се отразят на резултата ще се разбере в неделя. Радев остана в тандем с досегашния вицепрезидент - Илияна Йотова. Самата кампания и преди първи, и преди втория тур, премина за основните претенденти - всички срещу Радев и Радев срещу Борисов. А настоящият президент се възползва от позволеното по закон - да продължи да работи по време на кампанията, така дейността му и събитията в нея се смесиха.

Война между генерали или с модела

Петте години на "Дондуков" 2 бяха белязани от сътресенията между президентската институция и изпълнителната власт на ГЕРБ, които започнаха като разлика в позициите по различни въпроси на държавното управление, преминаваха през сдържано-студени периоди, за да достигнат през последните две години до състояние, което може да се нарече, макар и условно, война. Масово и медийно тя е пакетирана като сблъсък между президента Радев и премиера Борисов. И въпреки че реакциите и на двамата често звучат (и не само) като лични нападки, то институционално противопоставяне на държавния глава не е с изпълнителната власт, а между него и възела на преплетени легитимни и нелегитимни интереси, които станаха етикет на овладяната държава.

В хода на тези конфликти политическите наблюдатели стигнаха до две полюсни определения за Радев: едните го определиха като "независимия държавник", другите, по-малобройни, в хор с властващите му опоненти, го нарекоха "разединителя на нацията" (върху темата за обединението е изградена кампанията на проф. Герджиков).

Поне три събития от тези конфликти през петте години на Радев са съществен знак за характера на политическата система и на състоянието, в което се намираше върховенството на закона.

Началото: случайно откритият профил на предпочитания президент

През 2016 г. руският Институт за стратегически изследвания, ръководен тогава от пенсионирания генерал от КГБ Леонид Решетников, възлага на българската социологическа компания G-consulting изследване по геостратегически въпроси, което управителят на компанията Живко Георгиев използва, за да вкара и няколко свои въпроса, чиито отговори очертават профила на очаквания от българите президент. Така след това е открит командващият на ВВС Румен Радев като съответстващ на профила - непартиен професионалист в своята област, и БСП му дава своята подкрепа.

Очертаването на профила на подходящия кандидат няма общо с целите на изследването, поръчано от руския институт, категоричен е Живко Георгиев. Това обаче няма да попречи опонентите му да повтарят и до днес връзката "Решетников", макар Радев никога да не го е срещал. Детайл - Радев не е член на БСП, а на обучение в НАТО е оценен отлично.

Две интервюта на Радев - току-що встъпил в длъжност през януари 2017г., бяха използвани допълнително за "руската връзка" към портрета му: пред френския телевизионен канал France 24 той се обявява за вдигане на санкциите, наложени на Русия заради анексирането на Крим. И пред Euronews, в което отново казва, че санкциите вредят едновременно и на Русия, и на ЕС, но този път отбелязва, че анексирането на Крим е нарушение на международното право. Впрочем доколко са ефективни санкциите са коментирали по същото време и други лидери на европейски държави, сред които и канцлерът Ангела Меркел.

Първото събитие:

Войната бе обявена от Цветан Цветанов, поводът "Грипените"

Как започна реалният конфликт заслужава припомняне, защото пропагандното внушение беше, че новият президент не е правилният евроатлантик, понеже първото служебно правителство с премиер Огнян Герджиков, което той състави (след като Борисов подаде оставка поради загубата на Цецка Цачева на президентските избори), подготви сделка за купуване на шведските изтребители "Gripen", въз основа на решението на парламента за критериите и цената. Любопитни детайли от онова време обаче показват, че и самият Бойко Борисов трябва да е бил сред неправедните евроатлантици.

Фактите:

На 23 юни 2017г. премиерът Борисов се среща в Брюксел (в рамките на Европейския съвет) с премиера на Швеция Стефан Льовен и информира журналистите, че "следващата сряда започват преговорите за изтребителите "Грипен", класирани на първо място от експертната комисия по време на служебното правителство. И още - че преговорите ще бъдат тежки, ще се договаря индустриално сътрудничество в много области, "за да можем да си върнем парите които ще платим за изтребителите".

На 25 юни 2017г. (неделя) Цветан Цветанов с извънредна пресконференция дава да се разбере, че това, което говори Борисов, няма да стане. И отправя обвинения за "корупционни практики на най-високо ниво в държавата", визирайки президента Радев, същия ден лансира идеята за парламентарна комисия, която да разследва класирането на офертите "и ако се установи нещо нередно, ще имаме пример за лоши практики на ниво президент".

На 28 юни, само след три дни, парламентарната комисия е създадена и впоследствие послужи единствено за атакуване на президента, който не е оглавявал експертната комиися, която извършва класирането.

Защо беше нужна такава офанзива с впрягане на парламента и с геополитически привкус срещу Радев, след като класирането на офертите изобщо не беше задължително за редовното правителство на Борисов, което е в пълното си право да предложи на парламента друго решение, да купи каквито си ще самолети, с въоръжение или без, стари или нови, или изобщо да не купи, без да се съобразява с разните там от експертния борд?

Защото, мисля, Радев вече показваше твърде свободното поведение на човек, който пристига на "Дондуков" 2 "без минало", без политически и икономически товар, който да препъва волята му и да го кара да се страхува от евентуални конфликти, които тепърва ще се разгарят. На такъв човек му е лесно да го играе свободен, я да пита другите, пошегува се тогава политолог по повод сделката с "Грипените".

"Щом ГЕРБ търси битка с мен, ще я получи"

- заявява Радев през октомври 2019 г. И пояснява, че "партията на Бойко Борисов води битка с него, но не смее да я обяви". "От всички действия на партия ГЕРБ наблюдавам, че или премиерът губи контрол върху партията си, или я насърчава в битка срещу мен".

Радев е президентът с най-голям брой върнати закони на парламента, преброявам 32. И това е обяснимо с нескрития лобизъм в законодателството на мнозинството на ГЕРБ и партньорите му през 44-ото Народно събрание. Не го е страх от медийните обвинения, че изменя на евроатлантизма с ветото върху решението на парламента за покупката на изтребителите F16. Посочи за мотиви "съкратената законодателна процедура, неяснотата дали е включено въоръжението на осемте изтребителя, оборудването и обучението на личния състав". Срещу мотивите на Радев се посочваха не факти, които да ги опровергаят, а политически коментари с обвинения в популизъм.

Радев и съдебната власт: от пасивност до пряк сблъсък

Първата година от президентския мандат е съпътствана от продължаващите конфликти в управлението на съдебната власт между главния прокурор Сотир Цацаров и лоялното му обкръжение и малобройната му опозиция във Висшия съдебен съвет. Едно събитие, известно като "Цумгейт" - срещата на Цацаров с издателя Сашо Дончев в кабинета на бизнесмена Георги Гергов, в която главният прокурор недопустимо убеждава издателя на в. "Сега" да намали критичнстта на медията, се превърна в скандал след отказа на ВСС да извърши проверка.

Случаят беше определен от президента като "крамоли вътре във ВСС", основният опонент на Цацаров в съвета - Лозан Панов, поиска среща с президента, предложи да се създаде комисия, която да разгледа скандала, президентът отвърна, че президентската институция не е разследващ орган. Радев все пак прие Панов, прие и Цацаров, а случаят остана и досега повод за обвинения към Радев, че не е действал принципно, а е реагирал след време, когато "копоите на Гешев потропали и на неговата врата."

В първата фаза на предизборната кампания независимият кандидат Лозан Панов още в първата си медийна изява нарече Радев - "фалшив герой" и след това заложи на посланията анти-Радев като основни в изявите си. Според него президентът не е реагирал навреме срещу проблемите в съдебната система, не е трябвало и втория път да подписва указа за Иван Гешев - главен прокурор до това, че е трябвало бъде по-активен за съставяне на правителство в последния парламент и че Радев-Борисов са "двете страни на един и същ медал".

Пред полет на МиГ-29. Румен Радев е военен пилот-изтребител първи клас. Завършил е българското Висше военно-въздушно училище с отличие и специализация в две военно-въздушни академии в САЩ.© Дневник
Пред полет на МиГ-29. Румен Радев е военен пилот-изтребител първи клас. Завършил е българското Висше военно-въздушно училище с отличие и специализация в две военно-въздушни академии в САЩ.

През първата половина от мандата на Радев напрежението с Борисов показваше спадове и покачвания, без обаче да вещае траен мир, въпреки миротворческите изявления на Борисов, играещ доброто ченге срещу "беквокалите" от партията му, които безспирно нападат президента. Радев заяви пред журналисти, че няма да приеме "какъв да е мир, при който да се съжителства мирно с корупцията". Все по-често започна да задава въпроси за ролята на Пеевски, за задкулисните връзки на явната власт, за завладените институции от паралелните фактори.

И залпът не закъсня,

войната от студена стана изведнъж огнена - Радев се оказа първият признато подслушван български президент

и този безпрецедентен факт направи невъзможно сблъсъкът да приключи някога с примирие. Залпът беше изстрелян на 28 януари 2020г. от главния прокурор Иван Гешев - прокуратурата разпространи подслушани със СРС разговори между Радев и командващия ВВС ген. Цанко Стойков, в които двамата обсъждат искане на Антикорупционната комисия (Цацаров) на справки за назначаването на Десислава Генчева (по-късно Радева) по съвместителство на длъжност връзки с обществеността във ВВС. А когато във фронта срещу когото и да било, пък дори и президент, се присъедини институцията, "над която е само Господ", означава че той е вече мишената, която трябва да бъде поразена и свалена на земята на всяка цена, с действия от арсенала на абсолютната прокурорска власт, които не подлежат на никакъв контрол и поради това не е нужно и да бъдат дори привидно законни.

Схемата, обяснена от самия Гешев (но по-късно, когато бе притиснат от въпросите на медиите): ДАНС подслушва ген. Цанко Стойков не по искане на прокурор, а по свое желание, и до днес неизвестно на какво основание. Междувременно прокуратурата е образувала дело срещу ген. Стойков за нарушения на обществена поръчка за техническо оборудване на ВВС. ДАНС записва разговори на Радев и Стойков, които нямат общо с делото, но вместо да ги унищожи ги изпраща на прокурора. Прокурорът ги пришива към делото, въпреки че нямат връзка с разследването, за да бъдат разпространени.

Коментарът на юристите: Пряко нарушаване на Закона за СРС от ДАНС. Пряко нарушаване на НПК от съответния прокурор в две посоки: Първо, за разследване на обществена поръчка в конкретния случай не се прилагат СРС. Второ, информацията от подслушването не се отнася до предмета на делото. И накрая - разпространяването на СРС извън целите на наказателното производство фигурира в Наказателния кодекс като престъпление. (И до днес няма информация докъде стигна делото срещу ген. Цанко Стойков, използвано за да бъде подслушван президентът, заради което - - това все по-очевидно става - е било и образувано. При изслушването на Гешев в парламента нито един депутат не настоя той да изясни скандала, който би разтърсил всяка европейска държава.)

Радев не прояви активност в коментирането на проблема, но зададе един риторичен въпрос "в десетката": Знаел ли е министър председателят, че ДАНС, която е подчинена на него, е подслушвала президента.

Радев: Свалям доверие от правителството

На 4 февруари 2020 г. Румен Радев обяви с остро обръщение от Гербовата зала на президентството, че снема доверието си от правителството на ГЕРБ. Този факт опровергава внушението на опонентите му, че той е активирал своята опозиционност след като въоръжената охрана на Гешев (Бюрото за защита) потропала на вратата му през юли 2020 г.

"Липсата на воля за реформи и за борба с корупцията и разхищенията, методичното погазване на закона и морала доведоха България до парализа на цели обществени системи и институции без аналог в историята на българския преход. /.../ Законодателството се превръща в заложник на лобистки интереси, докато бедността и неравенствата се задълбочават. /.../ Това правителство и управление води до разпад на държавността и ни лишава от бъдеще като нация. /.../ Търгува се дори с национален суверенитет в името на личното политическо оцеляване" /.../ Считано от днес, официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество." Той призова народа за обединение "за справедливостта и държавността".

Борисов тогава коментира: "Страх го е Радев да атакува прокуратурата, затова се занимава с правителството." Колко е бил недалновиден ще се види само след няколко месеца.

Следващият залп - 9 юли 2020 г.: въоръжената гвардия на Гешев влезе показно в президенството и претърси кабинетите на трима негови съветници и секретар, докато полицията ги арестуваше. Наблюдатели масово определиха акта като провокативен, а юристи дори съзряха нормативни нарушения. Целия ден телевизиите предаваха новината.

Отговорът на Радев този път светкавичен: Оставка на правителството и главния прокурор

И главния прокурор?! Не може да бъде! Малцина днес признават, че тогава са били смаяни. Вярно че Радев наложи вето през ноември 2019г. на избора на Гешев за главен прокурор, по-рано беше върнал и първия избор на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков като единствени кандидатури. Но да поиска направо оставката на всесилния фактор, който само няколко часа по-рано е показал с нахлуването в президентството, че няма никакви задръжки за публичното - ако не унищожаване, то поне унижаване и орезиляване на президента, накара мнозина да повдигнат вежди: Какво става? Ва банк ли тръгва Радев?

Нахлуването на въоръжените мъже в президетството стана причина да се изпълни вечерта площадът с възмутени граждани от всякакви политически цветове, Радев излезе сред тях с вдигнат юмрук и...колосът, иззидан от политико-олигархична сплав и зорко пазен от прокуратурата, се оказа с глинени крака. Мишената - институцията президент, която единствена остана неовладяна, не можа да бъде поразена тогава. Правителството изкара мандата си, но вече с разклатена увереност в своята всесилност.

Политолози, търсени за коментар на въпроса кой в крайна сметка разлюля режима на ГЕРБ, днес с половин уста потвърждават, че да, Радев заедно с гражданите се оказа катализаторът на разклащането на модела ГЕРБ.
Питах и Живко Георгиев, с когото изяснявах историята за Решетников, може ли с една дума да портретува Радев. "Едната дума е независим, двете думи са израстване като държавник", отвръща социологът. Продължавам да питам: трябва ли президентът да може да казва "не" на международната сцена, която е твърде усложнена днес, и конкретно Радев дали има този кураж. "В този усложнен свят виждаме все по-явно еманципиране на националната държава и президентът трябва да може да казва "не" след задълбочена преценка на всички плюсове и минуси, сред които ориентирът е националният интерес, казва Георгиев и допълва. Президентът Радев умее да казва и "не", смята той.

В коментар във фейсбук политологът Стефан Попов добавя още няколко важни аргумента защо Радев е силната кандидатура:

"Първо, много се промени последните две години, най-вече схвана за какво става дума в България, а именно за криминализация на държавната власт. Второ, показа, че би свършил добра работа. Трето, Радев е първият президент, който - на границата на правомощията си, но не отвъд - води война с цялостна, устойчива мрежа на криминализирана политика у нас; никой президент не е правил това изобщо, камо ли в такава степен."

Длъжник в здравната криза

Проблемите, за които Радев е атакуван, са свързани с кризите - преди всичко здравната и ценовата, които отбелязват печални рекорди по време на служебното правителство, макар не то да ги е предизвикало. Президентът не беше активен в призивите за ваксиниране (често се чува въпросът дали самият той е ваксиниран); служебният министър на здравеопазването не предупреди през лятото за въвеждане на сертификатите през октомври; не беше организирана ефективна кампания, която да адресира ясно темата с учениците и тестването и оставането в улилище вместо вкъщи. В крайна сметка децата се оказаха единствените затворени тази есен.

Критиците му смятат, че това са ключови грешки, довели до поредната тежка пандемична вълна, при която България отново е сред челните места в света по смъртност. И въпреки че конкретният отговорен е министърът на здравеопазването, негативите падат върху президента, който не смени министъра във второто служебно правителство и въобще избягваше темата по време на предизборната си кампания.

И през оставащите часове до неделя точно тези въпроси ще станат център на дебатите. И атаките срещу Радев ще вървят през действията на двата служебни кабинета. Без отговор висят и въпросите за сътрудниците на Държавна сигурност в Инициативния комитет.

В тези бурни времена една катеричка броди из нашия двор
Във времето между двата избора за президент между Радев и Герджиков и жестоката пандемия с много жертви от ковид, игрива катеричка слезе от гората и трайно се засели в околното пространство. Престрашила се е да слезе между хората да си търси храна? За нас беше щастлив ден. Видяхме я отведнъж изненадани. После започнахме да я мяркахме през прозореца по клоните на окапалата от листа вишна, минава по ламаринения покрив и дори се катери по стената на отсрещната къща на Калайджиеви. И ужас! В опита си да слезе от перваза на горния прозорец там и обърната с главата на долу, в опит да слезе, се залепи за стената и застина така. Излязох вън след известно време и се опитах със звуци да я накарам да се спусне, защото знам, че тя няма да се удари надолу, а ще се приземи като с парашут. Но не смее. След около един час я виждам, надигнала глава, защото й е да трудно стои дълго време така. И ще й се наложи да се спусне. И сигурно така е направила, без да си причини нищо лошо. Но това е показателно че сме я видели още в началото току що слязла от гората долу. Вече дни се появява, вече смело шета навсякъде и нас с Марчела ни е страх, че котка ще я изяде?
Днес отново я гледахме с Марчела и бяхме щастливи да я гледаме как шета живо навсякъде. Дори се загледа в нас, но като видя че се движим изчезта като перушинка. Чакаме да я видим пак! Какво да кажеш - в едно: природа и общество. Ти да видиш!
Преди дни между двата тура на изборите имахме среща "При Зоя" с Драгомир Стойнев (Стойнев е избран за депутат единствен от БСП в пазарджишката листа). Аудитория - повечето хора на години от стопанския сектор. Стойнев говори дълго по злободневните въпроси. Изказаха се Бирников и Делиев. Видях се с много от бившите активисти. С Боян Янушев, Томето Шопов и жена му, Илко Топорчев- ветернарния (с него се закачахме кой е по-младолик), Данчо Благов директора на ЗВДММ, Сашо Табаков, Илиана Масларова, Георги Пунев и много други. И Венко Бозев, разбира се. Заведението беше препълнено.
На изборите загубихме катастрофално 20 мандата. Но оцеляхме. Сигурно след време отново ще чакаме нов Месия (След Царят, Юпитата, Генералът, Шоуменът, Новите "продължи промяната"...). "Поживьом - увидем!" този Месия ще развява отново знамето на Победата и не след дълго ще свива-свива знамената, докато се окаже, че не е направил нещо значимо, за да може България да отлепи от дъното - Първи по корупция и последни по бедност!?
Между другото, времето се задържа сухо и общо взето добро. Като че ли с по 1 градус всеки ден застудява, но това е ноемврийското време. Успях да засадя цингули една алея 80 см/ 4 м - това е есенното засаждане. Повече няма да засаждам - ноното засаждане - на пролет и то на нови места, където рожбаа ще е по-висока. Събрах ореховите листа от ламаринения покрив и покрива над гаража и стаичките на двора.
Нинка от няколко дена се качи да живее на мансардния етаж. Пуска си ел. отоплението, Приятно и топло й е. Но да видим какъв ток ще навърти. На първия етаж, където сме с Марчела спуснахме завеса на портала между двете стаи и отопляваме само едната стая, където спим с акумулиращата печка. Завесата разделя голямото, около 30-35 кв м помещение - хол. това, разбира се не сме направили, за да прикриваме тайни намеренния. И то не с чаршаф или перде, а платнен воал на червено-жълти ивици Засега сме добре отоплени при пускана не 1 за 4 часа.
Тук тези дни е имало земетресения във Велинградско. Имало е и тежки тласъци, но трусовете са били сравнително слаби.
Киро го правиха операция и му извадиха единия бъбрек, който не работи. Беше в реанимация, но го изкараха и сега си е във Велинград. Добре е.
Бяхме на погребение на тлените останки на Ангел Теменлиев. Бяха жена му, едната дъщеря и сина Георги, както и близки от здравкина страна. После се отбих за малко в помена в р. "Короната". Бяхме само с Иво.
И още нещо. Не сме давали клетва един към друг с моята съпруга Мария, но трябва да ви удостоверя, че само след около 10 дни с нея ще отчетем и най-вече отпразнуваме 50 години съвместен живот. И то без да включвам, разбира се, няколко години близка дружба и тясно приятелство, преди да се се оженим и да сключим граждански брак. Най-големият подарък, благодарение на този факт, са нашите две дъщери - Вяра и Нина, както и внуците ни - Михаел и Елла-Мария. Да са ни живи и здрави!

КРАТКИ СЪОБЩЕНИЯ В НАЧАЛОТО НА АВГУСТ 2022
Най-добрата новина от 4 август 2022 е, че направихме ремонт на прословутата голяма капандура на мансардния етаж, където днес се подвизава моята малка дъщеря Нинка. Срещу 1600 поставихме зебран и нови керамиди тип ? Всичко, което за мен беше шоково - постоянния теч при дъждове - приключи? Дано! И то само за един ден. Бяха свалени голям куп керамиди от най старите - здрави, които ще пренеса под навеса на склад. И ще послужат за следващият ремонт на покрива на къщата ни. Работи на обекта Димитър Николов, които е отворил офис на булеварда. Опасността от токов удар беше налице, но сега трябва да видим къде се прекъсна токовия кабел?
Във Велинград ни гостува голямата дъщеря Веронка, заедно с внуците ви Мике и Елла Мария. В България са от 23 юли до 12 август. Във Велинград са от 26 август. Тук ще прекарат отпуска и ваканция.
ВЕРОНКА ПОЛУЧИ БЯЛО ВИНО ПО ИКОНТ И ПОДГОТВИ МАЛЪК КОКТЕЙЛ НА 4 АВГУСТ.
Мике страда от мнима опастност че ще му окапе косата!
Елла Мария ходи няколко дни на плаж с майка си - на басейн в х. Витоша.
На 5-ти август сутринта сварих първите 7 буркана компот от сливи.

ИЗВАДКИ ОТ АНОТАЦИИ

Вероятно никога няма да се уморя да чета книги по история на страната. Но преди да започнете този, имаше голям избор, да! Но... ръката ми почти спонтанно посегна към яркозеленото томче от поредицата "Амфора Травъл" и... това исках, получих го: за няколко дни изцяло се потопих в атмосферата на Сицилия. :))
Романът на Матю Форт "Сицилия. Сладък мед, горчиви лимони" е гастрономическо пътешествие на уважаван англичанин из красивия италиански остров. Солиден, пълен, обичащ храната, ценител на комфорта и спокойствието, той внезапно се качва на скутер и потегля. И причината за това е любовта! Но това в никакъв случай не е любов към жена, това е любов към Сицилия!

"Четете сериозни книги. Животът ще свърши останалото" (F. M. D.) Още една книга за това как Ф. М. Достоевски е обичал, творил и страдал. Прочетох го до средата - с досада, после - с възторг. Творчеството на Ф. М. и неговият живот са тясно свързани. Именно в превратностите на живота (който според Достоевски е по-невероятен от всяка измислица) се раждат образи и сюжети, за да се превърнат по-късно в тайнството на творчеството. В биографичните изследвания вероятно основното е максималната безпристрастност - липсата както на опит за идеализиране, така и на опит за очерняне. Според мен Л. Сараскина се опитва точно да се доближи до безпристрастност, прокламирайки съзнателния провал на опитите да се тълкува Ф. М. в нейните „партийни“ интереси (въпреки голямото изкушение): „Отношението към Достоевски в Русия винаги е било лакмус – свръхсилен реагент за политически киселини и идеологически алкали. Сегашното време позволява да се мисли, че скъсаните окови на духовната несвобода ще дадат нов тласък за разбирането на великите творби на Достоевски, неговия живот и съдба. Всяко време обаче има своите окови.

Биографът не забравя да нарисува историческа предистория – разединение, следи от заболеваемост и разложение в обществото по всички фронтове („нашата консервативна партия е скапана като всички останали“, Ф. М. характеризира лагера, към който принадлежи), всичко диша и какво кара Достоевски писателя и Достоевски човека да се задушат. „Не искам да мисля и живея по друг начин, освен с вярата, че всички наши деветдесет милиона руснаци (или какъвто и да е брой от тях тогава да се родят) всички някога ще бъдат образовани, хуманизирани и щастливи“ – това е гражданското и патриотично верую на Достоевски . Това "някой ден" още не се е случило... Много внимание се отделя на обществения резонанс, роден от творчеството на Достоевски. В допълнение към вечните дрязги на руската критика и ентусиазираните фенове, интересно е да се отбележи, че още приживе харизмата на писателя беше такава, че той успя да бъде герой в някои "горещи" френски фенфикшъни и го преживя стоически .

Именно в превратностите на живота (които според Достоевски е по-невероятен от всяка измислица) се раждат образи и сюжети, за да се превърнат по-късно в тайнството на творчеството. В биографичните изследвания вероятно основното е максималната безпристрастност - липсата както на опит за идеализиране, така и на опит за очерняне. Според мен Л. Сараскина се опитва точно да се доближи до безпристрастност, прокламирайки съзнателния провал на опитите да се тълкува Ф. М. в нейните „партийни“ интереси (въпреки голямото изкушение): „Отношението към Достоевски в Русия винаги е било лакмус – свръхсилен реагент за политически киселини и идеологически алкали. Сегашното време позволява да се мисли, че скъсаните окови на духовната несвобода ще дадат нов тласък за разбирането на великите творби на Достоевски, неговия живот и съдба. Всяко време обаче има своите окови.

Много ми хареса биографията на Толкин от ръката на Хъмфри Карпентър. Написано без излишни украшения, без претенции, без литературни анализи, но с много важни щрихи към портрета на Дж.Р.Р.Т. След развълнуващия въображението "Silmallyrion" само такива неща могат да се четат - топли, спокойни, тъжни и забавни картини от живота на оксфордски професор. (Не бива да четете преди "Силмалирион", защото всъщност животът на професора и неговият епос са неразделни. Едното е продължение и продукт на другото). От книгата можете да научите, че: Самият творчески процес на Толкин е чудовищно бавен. „Работният лист на Нигъл“ е за него. Толкова много усилия, за да не завършите нищо в живота и да отидете по-далеч, оставяйки след себе си ентусиазирани тълпи от читатели, очаровани да се грижат за ... - Историята на издаването на "Властелинът на пръстените" сама по себе си е цяла епопея - с изкушение, срам и щастлив край. - Последствията от професорските фантазии са неконтролируеми - съживени "елфи" с "хобити" (оказва се, че феновете му изпращат снимки в костюми). Това е много смешно! „Те се притесняват от изкуството, но не разбират какво ги вълнува и му се кефят“, коментира ситуацията самият писател. и още много. Биографът обръща внимание и на приятелството на Толкин с Клайв Луис. Търсенето на „идеалния приятел“ от професора с неизбежно разочарование. Дори между приятели от време на време минава черна котка. Охлаждане. Разстояние. ревност. Уви, всичко е така. Тя прочете и (странно) си спомни Бродски: „Всички се разпръсваме, само смъртта ни събира“. И последното е как художникът се разделя с фантазията си, със своето творение. Вероятно е и тъжно като сбогуване с любим човек. Може би дори по-тъжно. Последните ноти са тихи ... Старост, изсъхване и игра на пасианс ...

Я несказанно рад, потому что это автобиография последней жены Ф. М. Достоевского - Анны написана легким языком и оставляет очень светлый след в душе. Естественно, в центре повествования - сам Федор Михайлович, но в то же время эта книга мало на с чем сопоставима в массе литературы о нем, так как дает шанс посмотреть на Достоевского так, как не смотрел на него не один критик - глазами любящей женщины.Советую всем тем любителям творчества писателя, кто еще не читал "Воспоминания" А. Г. Достоевской, а также всем тем, кто неравнодушен к историям любви.

„Всички щастливи семейства са еднакво щастливи“, пише Лев Толстой. В такова „еднакво” и затова разпознаваемо човешко щастие са живели Анна и Фьодор Достоевски.
Мисля, че всеки, който живее в любящо семейство, ще разпознае познати черти в тези спомени. Как забелязват потъпка на съдбата при първото запознанство, как след това се отъркват един в друг, как се радват заедно, как преживяват неприятности и горчивината на загубата.
Такова обикновено, сравнително краткотрайно семейно щастие затопли последните години на Фьодор Михайлович, който страда много и се превърна в неугасима светлина в живота на младата Анна Григориевна.
Човек може само да се чуди как това момиче от малка не се уплаши и намери сили да се посвети на съпруга си, вместо естественото желание да "живее за себе си".
Нейните спомени - ярки, прости, цветни парчета от живота - от тъжни до смешни, от малки до приповдигнати, бяха предадени на широката публика ярко и иронично, благодарение на удивителната природа на Анна Григориевна, която в единствения си брак, след като отхвърли самата тя, нейната душа, намери тази душа свободна и лека.

Это очень необычный путеводитель по Венеции. Во-первых, он написан человеком, в Венеции родившимся и прожившим всю жизнь. Во-вторых, в нем не найти практически ничего из того, о чем обычно рассказывается в путеводителях.
Това е много необичаен пътеводител за Венеция. Първо, това е написано от човек, който е роден във Венеция и е живял през целия си живот. Второ, в него няма да намерите почти нищо, което обикновено се описва в пътеводителите.
От книгата на Скарпа е невъзможно да научите за историята на града, нито за неговата архитектура, музеи, магазини или хотели. Скарпа пише за чувствата, които престоят във Венеция поражда у човек. Всяка от деветте глави на книгата е кръстена на някаква част от тялото – „Уста“, „Нос“, „Уши“ и т.н. - и описва какво може да се възприеме с тяхна помощ: венецианска храна, миризми, звуци. От тези проекционни глави се изгражда обемен и убедителен образ на Венеция – не туристическа атракция, а жив град.
Скарпа не описва самата Венеция, а ежедневието на гражданите, обикновено недостъпно дори за внимателен пътешественик: детски игри, улични любовни обичаи, правила за движение по каналите, начини за защита на къщите от наводнения. В същото време той дава много практически съвети: как да се разхождате из Венеция (без карта и планиран маршрут), от какво да се страхувате по време на наводнение или дъжд, какво и къде да ядете и пиете. Е, последната глава още веднъж подчертава дионисиевия характер на тази книга – в нея Скарпа говори за това как да се предпазите от излишната красота във Венеция.

Читатель не найдет здесь ни бодрых, ура-патриотических описаний боев, ни легкого чтива.

Тази книга е част от поредицата "Хранител". Неговият автор и герой е известен учен, божествен историк на изкуството, виден представител на научните традиции на Ермитажа и Петербургската академия на изкуствата. Той е дълбок познавач на изкуството на старите европейски майстори, познавач на изобразителното изкуство. Има златен език, прекрасни книги, прекрасни лекции. Той възпита няколко поколения отлични изкуствоведи, включително персонала на Ермитажа. Той пише прекрасни мемоари.

Но днес Николай Николаевич Никулин, тих и изискан професор, действа като твърд и жесток мемоарист. Написа книга за войната. Книгата е жестока и страшна. Боли ме да го чета. Боли, защото съдържа много неприятна истина.

Истината за войната е съставена от различни истини. Всеки има своя собствена. За едни е радостна, за едни трагична, за едни изпълнена с божествен смисъл, за едни банално празна. Но за да донесе на хората тяхната лична истина, човек трябва да има право на това.

Николай Николаевич е герой от войната, името му е във военните енциклопедии. С кръв и смелост той си е спечелил правото да каже своята истина. Той има това право и защото името му присъства и в книги по история на руската художествена критика. Пазител на красотата и ценител на високите ценности, той с особена острота и прецизност възприема ужасите и глупостите на войната. И той говори за тях от гледна точка на световната култура, а не просто като луд борец. Такъв е случаят, когато точният анализ и надеждните описания се раждат от техники, които са по-присъщи на изкуството, отколкото на техническите науки.

И се ражда най-важното усещане, а от него – познанието. Войните, каквито ги направи 20 век, трябва да бъдат напълно изключени от нашия земен живот, колкото и справедливи да са те.
Иначе всички ще сме свършени!

Бележките ми не бяха предназначени за публикуване. Това е просто опит да се отървем от миналото: точно както в западните страни хората отиват при психоаналитик, излагат му тревогите си, грижите си, тайните си с надеждата да се излекуват и да намерят мир, обърнах се към хартията, за да изстържа махнах мерзостта, която беше дълбоко вкоренена там от задните улици на паметта, утайка и отвратително, за да се освободя от спомените, които ме потискаха. Опитът сигурно е бил неуспешен, безнадежден... Тези бележки са дълбоко лични, писани за себе си, а не за чуждо око, и затова изключително субективни. Те не могат да бъдат обективни, защото войната е преживяна от мен почти в детството, при пълно отсъствие на житейски опит, познаване на хората, при пълно отсъствие на защитни реакции или имунитет от ударите на съдбата. Те нямат последователно, точно представяне на събитията. Това не са мемоари, написани от известни военачалници, които пълнят рафтовете на нашите библиотеки. Описанията на битки и подвизи тук са сведени до минимум, доколкото е възможно. Подвизите и героизмът, проявени във войната, са известни на всички, многократно възпяти. Но в официалните мемоари липсва истинската атмосфера на войната. Мемоаристите почти не се интересуват от това, което наистина преживява войникът. Обикновено войните са започвани от тези, които са били най-малко застрашени от тях: феодали, крале, министри, политици, финансисти и генерали. В тишината на кабинетите си крояха планове, а след това, когато всичко свърши, написаха мемоари, възхваляващи тяхната доблест и оправдаващи провалите им. Повечето военни мемоари възхваляват самата идея за война и по този начин поставят началото на нови военни проекти. Този, който плаща за всичко, умира под куршуми, реализирайки плановете на генералите, този, който абсолютно не се нуждае от войната, обикновено не пише мемоари.

Тук се опитах да разкажа какво си мислех, какво най-много ме порази и как живях четири дълги военни години. Пак казвам, тази история не е никак обективна. Моят поглед върху събитията от онези години е насочен не отгоре, не от камбанарията на генерала, откъдето всичко се вижда, а отдолу, от гледна точка на войник, пълзящ по корем през фронтовата кал, и понякога си пъха носа в тази кал. Естествено, видях малко и видях конкретно.

Подобна позиция има своя интерес, тъй като разкрива факти, които са напълно незабележими, неочаквани и, както изглежда, не толкова маловажни. Целта на тези бележки е отчасти да запишат някои от почти забравените щрихи от военния живот. Но основното е опитът да си отговоря на въпросите, които постоянно ме измъчват и ме преследват, въпреки че войната отдавна е приключила и всъщност моят живот, в основата на който беше тази война, също свършва.

Тъй като този ръкопис не е предназначен за външния читател, мога да не се извинявам за рискованите изрази и сцени, без които е невъзможно да се предаде истинският вкус на войнишкия живот - атмосферата на казармата.

Ако все пак има читател в ръкописа, нека той да го възприеме не като литературно произведение или историческо произведение, а като документ, като разказ на очевидец.

ИЗВАДКИ ОТ АНОТАЦИИ 2

От сагата „Най-доброто от най-доброто“ на Уилбър Смит вероятно ще стане страхотен филм. Това, което виждате като подзаглавие на корицата – диаманти, страст, приключение, отмъщение – всичко това го има в тази книга. Какво друго ви трябва за грандиозен филм? И тогава има действия, които се провеждат в Южна Африка и дори авторът е южноафриканец от английски произход, тоест, както се казва, в темата на събитията ...
И така, втората половина на 19 век. Времето на диамантения бум, разцветът на компанията De Beers и колонизацията на африканския континент от британците. Всичко започва с факта, че великият изследовател и пътешественик Зуга Балантайн, заедно с двамата си синове тийнейджъри и съпругата си, идват в мините с голямо желание да забогатеят бързо. Но... тези от нас, които са чели поне нещо за Южна Африка по онова време и диамантения бум, знаят отлично, че за да забогатееш бързо в добива на диаманти, трябваше преди всичко късмет. Тя не се усмихва на Балантайн... Но същността на сагата далеч не е единствената. В какво? Вероятно това не е само историята на няколко клона и поколения от едно семейство. В по-голяма степен "Най-доброто от най-доброто" е история за това как е протекло завладяването на Южна Африка, как са се променили порядките и основите, как южната част на черния континент постепенно и бързо е станала бяла и английска. Как черният свят с неговите многобройни племенни традиции, обичаи и правила се превръща в света на миналото и е заменен от "цивилизования" свят на белите хора. Само цивилизовано ли е? Може би...
В книгата на Уилбър Смит няма добри и лоши герои. Изглежда, че всеки от тях далеч не е злодей, а човек, който е зает със собствения си бизнес, който се грижи за бъдещето на своята страна, своята компания, семейство, племе. Но... дори братята, понякога, могат да се окажат от двете страни на барикадите... Провокации от бели, жестоко отмъщение от черни, неравенство в борбата, победа за едни, поражение за други, пак отмъщение и отмъщение за отмъщение . Възникването и формирането на държавата Родезия (знаете ли, че е кръстена на Сесил Джон Роудс - "бащата на Британската империя" и шестият министър-председател на Капската колония, между другото, един от главните герои на книгата?), увеличаването на богатството на едни, сривът на други. Всъщност книгата е за това. И разбира се, като цяло, за живота на юг на Черния континент, който се е водил там в средата-края на 19 век.
Както вече казах, в „Най-доброто от най-доброто” авторът не прави героите си нито чисто положителни, нито чисто отрицателни. Читателят сам прави изводи и много от тези заключения могат да се окажат напълно различни и различни. Препоръчвам да го прочетат за тези, които са близки до темата за завладяването и колонизирането на Южна Африка, както и за тези, които искат да научат повече за това. Като лично мнение искам само да добавя, че книгата ми се стори повече мъжка, отколкото женска: и като сюжет, и като естество на писане. Въпреки че момичетата също са различни, да. :)

Лоран Годе - Портите на ада

Всеки от нас губи някого в живота си и всеки се бори по свой начин, всеки вижда в този момент целия свят по свой начин и тази книга е само едно от тези видения. Не обвинявайте автора, че е скучен, неразбираем - това е НЕГОВОТО виждане. Или го приемаш и четеш, или не - и го хвърляш в кошчето. От вас зависи, както се казва.

Сюжетът - както се казва в резюмето, той е точно такъв. Това е трагедия на семейството и може да засегне всеки един от нас, а ние не знаем за какво ще мислим, за какво ще мечтаем, към къде да се стремим и как да преживеем. Можем просто да видим скръбта на някой друг и да се борим с нея в този роман и просто да направим някои изводи за себе си.

Тук виждаме любовта, унищожена в миг на око. Любов, стремеж към подвизи. Любов, която разяжда отвътре и те хвърля в бездната на отчаянието и самоунищожението. Любовта ни прави това, което сме, и начинът, по който го виждаме и какво влагаме в него, е такъв. Сладострастно или разкъсващо - сами избираме. Героите в този роман направиха точно това – те избраха и живяха с това. Бориха се, страдаха, умираха, прераждаха се, съжаляваха... но обичаха. Те обичаха колкото можеха. Този роман е изпълнен до ръба с любов. Любовта е различна, но истинска. Всеки герой в тази книга обича и е обичан и това се чете на всяка страница. Когато чете, всеки ще си помисли, че това изобщо не го засяга и в същото време интуитивно той вече отбелязва за себе си „че най-вероятно ще бъда същият“ ...

Въпреки тежестта на романа, той се чете лесно и оптимистично, принуждавайки ви да прочетете всичко тук и сега, без да давате време за размисъл, отдих и възможност да се откажете от първоначално поставената цел. Точно това трябва да се направи. Изпийте цялата чаша, измийте и поставете на рафта. Няма нужда да отпивате и да анализирате послевкуса ден след ден. Водата няма да промени вкуса си, колкото и да престои чашата, но намерението да я изпиете всеки ден ще бъде все по-слабо.

Докато четете, картинки - изображения изскачат една след друга като филм, но филмът е анимиран. Прехвърлянето на тази работа в анимацията би било чудесен шанс да се покажат всички цветове на този роман: да се покаже как цветовата схема се променя от емоция на емоция, от упадък към движение, от смърт към прераждане. Да точно! Не просто пълнометражен анимационен филм, а 3 епизода по 1,5 часа всеки, мини-аниме сериал. Мисля, че анимето щеше да се получи точно така, както авторът е написал романа и картината щеше идеално да допълва текста.

Моята оценка е 5/5:
- чете се на един дъх
- завладяващо и интригуващо
- добър и разбираем език
- интересна визия
- добър край
- струва си да се прочете
- създаден за скрининг.

Както пише самият автор, книгата първоначално е била замислена като политическа - представяне на възгледите на В. Познер за случващото се в света и Съветския съюз. Американският издател обаче убеждава Познър да включи история за живота си в творбата, за което много му благодаря (на издателя). Животът на талантлив журналист и телевизионен водещ - труден, необичаен живот, пълен с драматични обрати, срещи с интересни хора, успехи и поражения - се оказа най-интересен за мен (и, мисля, не само за мен). В книгата има много снимки, за което специално благодаря - обичам да гледам лицата на тези, за които чета. Приятен, разговорен стил на изложение (не всички талантливи хора са добри разказвачи и още повече писатели; чрез мемоарите на Плисецкая буквално си пробих път, сякаш през гъсталаци). Но недостатъкът, от моя гледна точка, е просто твърде много разсъждения за политика, и то разсъждения някакви... банални или нещо такова. Може би фактът е, че книгата първоначално е била предназначена за американците и авторът намери за необходимо да говори подробно за това, което руснаците вече знаят много добре. В допълнение, мемоарите са написани в разгара на перестройката - оттогава, разбира се, много се е променило и възгледите на самия Познер са се променили. Той излага нова гледна точка за случващото се в Русия сега и събитията отпреди двадесет години в коментарите, добавени по-късно. По принцип последните ми се сториха малко интересни и бяха предимно само прелиствани. За вкус и цвят обаче другар няма, така че може би някой ще хареса това в книгата. Ако не, в творбата има изобилие от биографично съдържание, така че съветвам любителите на мемоарната литература.

В сущности, обычно дневники охватывают довольно узкий спектр тем. взгляните хоть на дневы своих пч: у одних это в основном переживания отношений с любовником, у других - семья + работа, у третьих - исключительно неприятности на этой самой работе, у четвертых - хобби и таки немножечко личной жизни.

"Дневники" Шапориной - это настолько хорошая хрестоматия по отечественной истории первой половины XX века, что я назначил бы ее для обязательного изучения в средней школе. она избавила бы мОлодежь от многих иллюзий, случайных и наведенных.

Несмотря на то, что книга больше предназначена для детей и подростков, это, по своей сути, - автобиографическая повесть.

Разказът е написан от автора след войната. Както казах, книгата е по-подходяща за деца и тийнейджъри - езикът в нея е много лесен и лесен, без излишни украшения. Освен това, особено във втората част, в нея ясно се проследява ясна социалистическа ориентация, усеща се, че Ролечек искрено подкрепя комунистите с цялото си сърце и душа. Но в същото време ми се струва, че „Дървен розариум“ може да бъде интересен и за възрастни, само и само да имат представа какво представлява католицизмът през първата половина на миналия век.

Романът е идилия с автобиографични моменти.
Научаваме за живота в Чебачинск от разказите на младия мъж Антон. Той разказва за семейството си, което води натурална икономика: садят градина, пекат хляб, правят сапун, правят свещи и т.н. Хората знаеха толкова много занаяти и ги използваха в немислим, принудителен живот.
И в същото време имаха знание и свобода, любов към работата си. Това беше тяхната вътрешна сила, която не подлежи на системата, репресиите, властта.
Тази книга дава вяра, че въпреки всичкото зло, което се случва в Русия, всичко добро, което е в тези хора, не е пречупено и заличено.

Книгата е ярък пример за успеха на интердисциплинарните изследвания. От една страна е личността на Уинстън Чърчил, за която са написани стотици книги, от друга – теориите за лидерството, за които също има стотици публикации. И какво, ако тези две теми се комбинират. Точно това направи авторът на тази книга. И го направи според мен много успешно.

Първо, дълбочината на изследването е поразителна. Авторът анализира стотици източници, цитира хиляди бележки под линия, разгледа еднакво подробно както биографията на Чърчил - много от фактите, от които например се срещам за първи път, така и съвременните концепции за лидерство. Второ, въпреки дълбочината на изследването, авторът успя да запази жив стил на представяне. Книгата се чете лесно, въпреки сериозността на засегнатите в нея въпроси. Трето, систематичният характер на изследването. В книгата са разгледани подробно въпросите на комуникациите, публичното говорене, създаването на социални мрежи, разпространението на влияние, анализът на личните качества на лидера, различните управленски стилове, методите за подобряване на ефективността, успешното внедряване на иновации и др. са описани.

Книгата се чете много лесно, човек има чувството, че седи с добър приятел, а той спокойно и премерено ви разказва за възходите и паденията на съдбата си на чаша чай. Без флирт с читателя, най-малко авторът вероятно е мислил за всякакви литературни похвати. Неговият цитат: „Пиша само за неща, които ти спират дъха или те карат да се смееш. Децата знаят, че съм на тяхна страна." всъщност не за тази книга. Най-малкото такова мръсно и ужасно събитие като войната не може да спре дъха. Но тази книга е интересна.

Есть книги, жанр которых редко встречается в литературе. К числу таких своеобразных произведений принадлежат книги Н.Соколовой «Под кровом Всевышнего» и Ю.Сысоевой «Записки попадьи. Особенности жизни русского духовенства». Это и мемуары, и семейная сага, и историческая хроника. А автобиографическая книга «Под кровом Всевышнего» ещё и учебник по православному домоводству, по христианскому воспитанию детей. Поэтому и посвящает Н.Соколова свою книгу православным женщинам.

В книгата е отразен и историческият процес – войни, смяна на папите във Ватикана, Медичите – всичко това го има.

Например Винсент беше червенокоси ексцентрик, който обичаше живота и искаше да го покаже в картините си. Той нямаше късмет в любовта. Страдаше много, но знаеше, че само когато един художник страда, може да напише нещо достойно. Той умря, когато искаше да умре, когато разбра, че е изпълнил мисията си на този свят и няма какво повече да прави тук...

Тази книга е като "рентгенови (снимки) лъчи на душата". Преживяванията на момче, страстно влюбено в майка си, наблюденията на възрастен мъж, остро възприемащ реалността - болезнено интимни картини, наситени с размисъл (c)

Русия в мемоари. институти. Спомени на ученици от институти за благородни девойки. Нов литературен преглед, 2005. Анотация:
„Учениците на институтите за благородни девици, изолирани от дома и семейството от ранна детска възраст, се отличаваха с повишена емоционалност и чувствителност, изолация от ежедневието, специфични обичаи, реч и стил на общуване. Мемоарите на пет ученички, включени в книгата, обхващат периода от края на 18 век. до началото на 20 век, изразително изобразяват този особен социален тип на предреволюционна Русия.

Тази книга разказва за великия човек на Италия, скулптор, художник, поет, архитект от Великия Ренесанс - Мекеланджело Буонароти. Книгата описва живота от началото на творческата му творческа дейност до последните му издихания. В допълнение към него, Микеланджело, политическите събития, които се случват във Флоренция (родината на художника) и в цяла Италия, са описани интригите, които се случват около папския престол. Творческият път на Микеланджело е описан доста точно. Авторът също мълчаливо пише за други велики художници от онази епоха, по-специално Лионардо да Винчи, Рафаел Санти и др., И отношението на Микеланджело към тези художници (отношението беше много неприятелско), завистта между тях. Преживяванията на художника заемат голяма част от книгата.