френч скорбит о потерянной пуговице

на голенище дырка, а ведь недавно относил скорняку

Скоробогатов его фамилия

 

 

 

29.01. Хайку 75. Нощ

с губерка до камината
тя кърпи сандалите за лятото
котаракът дебне конеца, тя пази огъня

26.01. Хайку 74. Или, по Вергилий-Алигиери, превозвач

расте луната, притегля приливите
и червения живак в термометъра.
когато авторът мълчи – говори преводачът

25.01. Хайку 73. Моят мустакат приятел

дълго време учудено се гледахме в очите
той седеше на края на ваната
аз миех главата си с пяна за бръснене

22.01. Хайку 72. Зимни модулации

в утринния здрач котаракът
оглася къщата с детски вик
иска ти се да прескочиш Лета

Катето отвори очи и видя на масата завитата в месал икона.

Това беше обточена с пергамент дъска с укорителен образ на Божето, нарисуван с туш. Когато образът избеляваше, майка и го намазваше с олио и той веднага се проясняваше. На горещото чело на Катето във вързопче от памучна кърпа се топяха кубчета лед от хладилника. Чертите на лицето и бах изтънели от дългия сън, в който тя остана много дни. Две дебели лелки, дошли от Казан, шетаха зад завеската, отделяща червения ъгъл от кухненския кабинет.

Катето заговори с Божето, и заговори скромно и състрадателно.
- Това ти ли си, Боженце? – тихо питаше тя.
- Аз съм, дъще моя, - отговаряше образът.
- Кажи, Боженце, ти ли си за нас главния?
- Да, детенце, аз дойдох в този свят да се намъча и възнеса, за да застана над вас.
- Защо позволи да те мъчат, та ти си толкова силен?
- За пример, дъще, за спасение. Да могат повечето хора спокойно да живеят и леко да умират.
- Ами ако аз например позволя с мен да направят каквото си искат, така че да се измъча и възнеса?
- Ти не бива, няма да се справиш, много боли. Аз съм голям, мъж съм.
- А защо разказа за болката си, нали мъжете трябва да мълчат за нея?

Божето помачка подпухналите си превързани длани и промълви:

- Ти не познаваш тази болка, ти още си агънце.
- Разбира се, моята болка е мъничка, но нима заради това моята болка нищо не значи, защото хората толкова много са слушали за твоята?
- Ти, детенце, искаш да натовариш живота си, преди да си го изживяла. Аз съм малко над трийсетте и преди теб вече съм направил, каквото трябва да се направи. Ти живееш простена, а искаш да бъдеш виновна, и всичко наоколо, сега, целият този свят, изглежда оскърбителен, несбъднат. Но ти си се родила с болката на майка си, родила си се напълно отмъстена, отплатена. Дай ръка и ме следвай, защото тайната се откри първо на мен.

13.01 Хроника на ваканцията, правдива и зла
Какво да ви кажа: почивката в собствена селска къща – съвсем не е почивка, ако функционалността на къщата не е отработена така, както в немски часовников механизъм. Особено ако отдихът е свързан с ежедневни празнични пирове, с тези пуйкопатици, с червен хайвер, с керван от коли пред вратата, с прегряване на гирляндните жици на живите многометрови елхи, с пързалянето с кънки, с разходките, с банята и търкалянето в снега. Страшно много сили отиват за експлоатацията на жилището.

През деня се събуждах в Золотово, изгонвах котарака на двора, правех си чай, после седях в сауната, обтривах се със сняг и идвах на себе си. Прибирах и застилах дивана. Размествах картините из цялата къща. Един път се наложи да си правя чай на ютията.

И си дадох дума да не се връщам към московския дневник, и вземах в ръка молива. Но... Някъде трябваше да уплътня прозореца, за да не духа, някъде да окача конвектор, на друго място да зачукам перваза, да сменя розетката. Да донеса и разтопя в кофата сняг (да пусна водата от кладенеца не се реших). Да огледам мимоходом в кухнята, не е ли оставил предишният стопанин в долапите малко водка. Водка имаше, но изцяло замръзнала (което не можеше да се каже за светената вода в пластмасова бутилчица). Прегледах и библиотеката на стопанката. Една от книжките, за вредата от пиянството, взех със себе си в сауната. Косата ми настръхна от прочетеното, и тук си спомних, че забравих да купя на 1905 година шапка за баня.

Друга книжка – разказите на Чехов взех със себе си в Москва, и на първо място прочетох, по пътя за работа, хумористичната "Средство срещу запой”.

И внезапните 20-градусови студове, и мистичната тревога пред абсолютната нощна тишина (над селото не прелитат даже самолети), и готическата горска стена зад прозореца, и приказният месец със звездите по върховете на елите, и огньовете на приказно разцъфналите по Рождество върби, и отражението на гирляндите на черния лед над вира, и фойерверките – всичко това изчезна из един път, макар да си казвах: запомняй това, запомняй всеки детайл.

Вечерите ходех до съседнато село да вечерям, по пътя срещах коледари. А там – подредена маса, шампанско, дами на токчета, руска печка, баници и т.н.

И сега какво? Върнах се от чистите снегове в този градски мравуняк. Пред Зоопарка три крана развалят елхата. На мачтата на уличното осветление часовникът е побеснял: минутната стрелка върви като секундна – хукнала.

Днеска е нула по Целзий, от покривите капе, по улиците мръсотия.

16.01 Странен доктор
предписа ми пет различни вида радостни таблетки. Нейромультивит, фенотропил, мексидол, тенотен, пантогам. Нищо седативно, успокои ме той (аз тръгвах за работа).
Не ми е жал за тези $100, но защо ми е скришом в пушалнята да гълтам хапчета? И без тях се превивам от смях в метрото, като чета "Погребете ме за(?) перваза” (заради това нещо, написано от автор на 26 години, даже изоставих "Унижените и оскърбените” с протяжните монолози и, както сега се казва, с хленченето). Не, докторе, тука не си прав.

Аз постигам радостта без хомеопатия. Радвам се на падналия сняг (Москва е напудрена и кристално чиста); на колежките С. и М., приветливи въпреки моята външна отчужденост (вж. Юрий Михайлович Поляков: "Когато сядам зад бюрото, аз забравям, че съм женен...”); на огромното количество сладко, за което изведнъж станах лаком (в частност на донесения от брат ми от Египет шоколад); в обедната почивка – на ароматното агнешко, което ми приготви моят ангел, напомняйки ми да не го ям студено, защото ще ми се "слепне стомахът” (точно както казваше баба ми) и пр. и пр.

16.01 На 1905 година
Най-щастливото място от моите работи като напускам, няма да се измързеливя, ще отида до центъра, ще купя някакъв хубав филм, бял хляб, чисто масло, сладки, слънчогледови семки, вкусна вода и за малко ще забравя думи като: сектора Газа, транзакции, двувалутна кошница, девалвация, "Искандер”, Собчак, Бондарчук и пр. и пр.

Или по жени? Не, по жени е нерентабилно.

По дяволите, в наше (защо „наше”? – мое) време, отвиквайки от романовото мислене, нямаш никаква възможност да прочетеш на един дъх – за една нощ – без нито един път да влезеш в mail-а – палейки една свещ от друга – откъсвайки се само за пушене – не трепвайки от сигнализациите на търговските коли – роман. Какво да говорим за това пък да напишеш роман? Нима за това трябва да остарееш? Когато времето на живота от само себе си ще се забави? Аз имам предвид, разбира се, живо и едновременно ветхо – като фреска – произведение... Героят на което – мономан – прави романа монолитен...

16.01 Хайку 71. Слагам ги в джоба си

Моето икономическо чудо:
в Голямата Депресия
да спя с безработна

10.01 Хайку 70. Реакция Васерман

Седемдесетото хайку
не ми се удаде и на 21-я ден
като семит, се наложи и това да оставя

10.01 Валпургиева нощ

За мен януари беше красив.
Престъпният ми мозък ликуваше,
когато се борех с бесовете, и душата,
добила кураж на Рождество, в този месец,
в корена на който звучи името на сина ми,
разтърси се в приказната история,
видя бляскащите искри на върбата
на нощното черно небе,
всичко прие и всичко отхвърли


03.01 Танка 009. Космическото мълчание на снеговете

от лошото хайку се ражда танка
това е шум от въздушен кораб
свистене на откъснали се от небето звезди
синя вкочанена пряспа
щурм на вятъра и вечност

31.12 Хайку 69. Съкращение

В разговор с жена ми отбранителното:
"Не се бой, аз ще те обезпеча”,
излезе че прозвуча зле


30.12 Хайку 68. На работа изплатиха хонорар

а аз все се бавя да ида до банката
пия "Тенеси”, което изпрати
от Варна Мария

25.12. Свободен стих. Крадец

Обичам Шопен
в него има нещо библейско
тази плоча с траурния марш
я купихме с нея в Симферпол
на битпазара до гастронома
и на булеварда пред Ленин
коледна елха
събудил се привечер
преди да тръгна за работа
простил се с ерекцията
го слушам
отбягват ме малко съседите
и нека
само тя знае
колко нежен може да бъде
черноризецът

25.12. Хайку 65. Волтерианец

Нарекох момичето Анирам
сваля мъжете с палав поглед
гледам я простодушен

22.12. Когато замлъква вдъхновението

А как да не замлъкне, когато днес беше най-дългата нощ в годината, а до вълшебния празник остават броени дни, и нищо вече не може да се направи, няма къде да избягаш? Когато е намерен, най-накрая, адаптер и елхата грее в гостната. На перваза – мандарини, а на ум: да купя фойерверки, свещи, шампанско, патица (патица? – защо патица? Е, импровизирам). От всичките си работи да изчукам пари, да платя кредита, да звънна на родата с покана за Золотово. Да повикам Проклов. Да купя нова музика ("Мираж” и "Бийтълс”, "Лед Цепелин”, който ме преследва навсякъде – в арбатския подлез, в редакцията; накратко, нещо светло и носталгично).

Да набележа тези, които ще поздравя – като помисля, няма да е лошо да поздравя някого анахронично: с писмо в плик и вече с Рождество. За това да разровя архивите.

Може, следвайки традициите, да потърся из Москва истински абсент. Да приготвя инвентара за представлението с фокусите.

Гирлянд за живата елха. След сауната на 1 или по-добре на 2 да отида до селската църква или в Пасад. И нека да има виелица. И нека да има низа от високомерни гълъби на корниза в притвора на храма.

В такива сутрини, когато вървиш по пътя, а полето наоколо спи, тревата се е заскрежила и гората се изправя като зъберите на крепостна стена на хоризонта, - не ти се мисли за равносметка. Какви, по дяволите, равносметки? Има път, има начало на нов ден и нова година, и може би ще ти провърви, и край теб, със звън на звънчета ще прелети тройка с празнуващи, както е ставало в далечното и недалечното минало.

22.12. Троя
- Ако си изживял половината от живота си и един път си се събудил щастлив – ти все едно си щастлив само наполовина. Ето вчера например стана с откритието, че си необяснимо щастлив. И сега какво? Поряза си устната с новата самобръсначка, после те заболя зъб и още малко да кажеш: "Проклети да сте всичките!" Нататък: сложи си вратовръзка (не светложълта, а строга. Колко е хубаво, че имаш син, а той е конте). Изтупа се и отиде на работа. Къде му е смисълът? Ти и работи като в просъница, а през нощта бодърства, бачка упорито, и не ти се пишеше, не ти се мислеше за нищо, беше хладен, не замръзнал, а студен, като къс месо в нулевата камера. В последната декада на декември – помисли си – е късно да започваш нещо, не подозирайки, че всичко е започнато без теб. Както мърморковците казват: ненавиждам този празник, но явно празникът ги ненавижда, а ти, водимият (а всъщност вслушващият се) вярваш в чудото, и спиш леко, и чувстваш как през нощта тя обвива нозете ти с надеждата да се спаси, да избяга от кошмара: точно така, както ти самият обвиваш нейните със същата надежда. И знаеш колко е хубаво за жената да бъде фина – не префинена. Макар за нея да не си нито стена, нито опора, нито зеленоок крал – но пък си онзи вечно гладен Гаврош, който – почти като в гръцкия мит – живее в утробата на слона, и всеки (сантим, грош?) превръща в диамант, и покорява крепости и сърца. С какво те съблазнява тази твоя жена? С различността, с това, че като че ли е от друга планета, с вълшебството си.

22.12 Убиха още един скинхед
Казвам и: днеска искам да гледам тъп американски филм без негри. Цъкъ, цъка, цъка. Негри, негри, негри. Стоп, позната музика. Е-ех. Много обичам Рей Чарлз, спиричуъл и джаз и всичко такова, но искам без негри! Стоп. "Бандата на Оушън". Скъпа, обожавам грабежите, но тук освен негри има и жълти, а от тях в московското метро ми прижълтява! MTV. Блондинка танцува в обятията на негър.
Ба! – опомних се изведнъж. – О, бама..! Сега кино без негри няма да видим!
Измъкна изпод одеалото дистанционното и символично ме гръмна в главата.
Ей така искам да умра: целувайки жена в ухаещите на вино уста.

21.12. Москва
Много и безсистемно, увит с бендеровски шал, се разхождах из града, засядах в кръчми, където пих кафе и ядох сладолед: на пресечка на Брюлов (бар "При Обущаря"), после с жената Х.: Голяма Никитска, Суворовския булевард (някой ме убеждават, че той е Никитски *смее се*), проспект Калинин (гъмжащ от азиатци), Садовое, улица 1905 година (изядох в Макдоналдс грикбургер – гръцки чийзбургер)... Търсих по кината - "Художествен”, ”Октябър”, "Киноцентър”, "Барикади” – "Морфий”. Навсякъде дават някакви л..на.

20.12. Съкращение или смърт
Не разбирам, защо не съкращават портиерите: няма сняг, значи, няма работа. Съкращавайте, дявол да ви вземе! – аз първи ще грабна метлата, и ще заема свободното място. Малко са ми три работи.
Като приближава Нова година, започвам да гледам телевизия. Погледах за нелеката съдба на Сасо Павлиашвили и за това как "грузинците могат да ухажват красиво”. После малко послушах Долина и като ми се доповръща превключих на Валерия. Камерата акцентира на тънката талия на тази майка на няколко деца. Макар че животът с Шрек явно не и е минал безнаказано и шията и издава развратницата в нея. Пък и пее на английски.
И ето, о, небеса, моята ГлюкоZа. Порастналото момиче от 2006-та. "А снег идет...”

16.12. Хайку 58. Катастрофик-проблематик

Семето ти не е белоснежно
ноктите на краката си не можеш да гризеш,
старче-е


16.12. Хайку 59. 24 Декември 2007 г.

Малко весело:
да се събудиш нощем от собствения си смях.
Но след помръкването Бог излива светлина.


17.12. Хайку 60. Чужд

Твоят дом е пълен с гласове
но ти чуваш само от вън
меланхолното скърцане на люлките


18.12. Хайку 61. Поети – лангусти в раковини

Лингвистите знаят за езика толкова
колкото синоптиците за времето
къде сте, предсказатели на бурни фронтове?


18.12. Хайку 62. Когато падна техногенен сняг

На лунна светлина в прозореца
влетя снежинка и кацна
на голото и рамо.


18.12. Хайку 63. Плач по съкращението на патрона ми

За заминаването ти исках да съчиня ода,
а излезе плач:
на кого оставяш невнятното си паство?

15.12. Какво е за мен мрежата? Това са шепот и викове
Тя за мен сега е ефир, моите небеса - подкрепящи, а не съсипващи – винаги са били самотата, съзерцанието и отчаянието.
Когато не трябва да отговаряш, а трябва да правиш. Когато не се вторачваш в това, как го правят другите, а изравяш шепота и виковете от падземието.
Слушаш птичите песни сутрин, в звъна на замръзналите локви под нозете си се вслушваш.
Когато не се оглеждаш, не чакаш, не разчиташ на нещо друго и на другите.
Красотата е толкова близка, така съществена. Повикай я със заветното и име – така казва Кафка – и тя ще се отзове.

14.12. В метрото
момиче четеше брошура "Как да запазим семейството?": "Много е лошо, когато бракът се гради само на телесни отношения”.
Лъхна ме на нещо далечно-познато, имам предвид съветскатата фразеология. За такива брошурки трябва обложка, момиче.
А в Сергиев Пасад душата ми на провинциалист възликува, когато видях железобетонни алеи с нарисувани върху тях разноцветни кръгове на Олимпиада-80, кафене "Звездочка” и между тях: къщите от частния сектор, потискащи прогимназии и православните църкви.

14.12. Градът на снега

Нотариалния акт ходихме да го полеем в Сергиев Пасад. След Хотково, 60-тия километър след Москва, по полето има сняг.
От наблюдателницата кой знае защо нея я подразни хотел "Аристократ”. Влязохме в параклиса на Света Петка Параскева, в който блика извор. Намерихме кримска стълбичка, качихме се по нея и осъзнахме, че Пасад има почти ялтенски релеф. Посетихме, разбира се, манастира. За Сергий Радонежски както винаги има опашка, главно от чужденци, в която видях чупеща лешници бирманка. Изложбата нарекох "битпазар”, с което много я разсмях, после казах: "Там има магазин с картини, дай да влезем”. „Това не са картини, а икони”, - поправи ме тя. Беше весело. Минахме по уличката с кръчмите. Тя избра "Стария град”. Празнувахме без гуляй, интимно. Тя пи греяно вино, аз "Хортиц Премиум” с "Милър”. Много вкусно харчо и скара. В кръчмата независимо от съботата - тихо. Във влака спа на рамото ми.

Хайку 57. Ден на Конституцията


в това мъгливо утро
получих от нея последно послание:
”За моя живот не ме винете, моля".


Хайку 55, 56. На Владимир Медведев и на Уйлям Блейк
55
Станах в 5.39
ококорих се в мрака.
Владимир Медведев, включете снега!

56
Впил ръце в халките, плаваш по реката
не мъртвец,
беглец от царството на мъртвите


12.12. Да ходя ли на кръчма, или да не ходя?
С нея. А пък исках с хонорара просто да купя храна. Много. И да ми стигнат утре за влака до Сергиев Пасад и за такси. Добре де, в коя? В “Пироги"? Еми, ще отидем. Тя се е нагласила като коледна елха за съвещанието в “Балчуга". Какви са тези нейни съвещания - все по хотелите? И още от сутринта. Подозрително. А може би, бюджетен вариант - празнична домашна вечеря? Но, казват - трябва да се извежда. Иначе ще се вкисне. Обаче вкъщи има хлебарки. Прозорците са без щори. Вечер сме като на витрина. По стаите се щура полудив котарак. На кръчма някак не ми е интересно. На кръчма е хубаво, че да се разходиш после из града. А сега да се разхождаш из града е скапано. Тъмно, безснежно, наоколо хора, немосковски и черни. Шушне тълпата: “Съкращения, съкращения..." На оклада, на заплатата, на работната седмица. От друга страна, в кръчмата сега, независимо че е петък, е пълно със свободни места.


11.12 Нелитературно
Вчера ми беше най-гадният ден за 2008. Това е и невероятното безумие на работа. И катастрофално обълкания ми режим. И онова, за което не бива да говоря.
Неочаквано и незабележимо ситуацията, когато аз се намирах в неприкрита опозиция на началството, се преобърна. Вчерашният ден показа, че сега началството се намира в опозиция спрямо мен. Това е тежко изпитание и е игра на нерви. Но аз съм хазартен играч.
Продължаващата серия “освобождавния" - пак вчера - засегна и един привилигирован отдел. Страшничко е да си спомня, че тези “освобождавания" аз ги предсказах на колегите от тоя отдел в навечерието, а може да се каже и няколко часа преди събитията. Махат наведнъж двама.
Колкото и да е странно, се събудих спокоен и вдъхновен.
Благодарение на сценката, видяна на Краснопресненска: докара някакъв майор със страхотна кола една жена до метрото. Целуна и ръка. Жената беше с някакво яке и умря от щастие.
Благодаря за милия есемес на И.

10.12. Всичко му е омръзнало
Как става обикновено. Свалят нещастника от примката, покриват го, да кажем, с чаршаф и започват да недоумяват: не, като че ли нищо такова нямаше в последно време. Никакви мрачни предчувствия не са чували от него, никакви заплахи не е получавал. Щегуваше се, както обикновено. И защо така?

08.12. ...
Станах в шест сутринта по биологичния си часовник, седнах да работя, после си облякох парцалите и тръгнах към Автозаводска в някакво мечтателно, шантаво настроение. Защото не ме мъчи вече болката в дясната ръка. Странно: болката мина, оттече ли се, какво, с този тропически декемврийски дъжд.
Но отново тези издевателски елхи със златните топки, препасани накръст по военному с гирлянди.
В метрото се опитвах да спя, но някаква жена в късо палестинско палто,чучнала се до вратата, така си отриваше в мен задника , че рамото ми едва не свърши: много симпатична жена, впрочем, с бежов чорапогащник, слезе на Китайгород и приличаше на московчанка.
На втората си работа почти никого не познавам, освен счетоводителката Алиса. Вече писах за нея, за нейната широка, особено импозантна талия, когато се навежда над касата. До шефката седи някаква п..ка, но толкова мътна, бледа и забита, че даже не ми се говори.
Докато наблюдаваше елхите под дъжда, за какво си мислеше Рисаков?
За блестящата операция в отдела и свързаната с нея умора.
За почти забравеното село Золотово.
За блестящия номер: да не спретне ни една свалка в работата и да се съхрани за литературата.
Да, пи преди малко водка с абсолвента от литературния, Есин, във фотоотдела.

05.12. Иска ми се да попсувам

Харесват ми женските псувни. Но когато само аз ги чувам. Когато са в компания - това ми дращи ухото.
Харесва ми, когато жената пуши. И още ще кажа: когато пуши ПО ВРЕМЕ НА ОНОВА. Какво да се прави, развален съм. В същото време се дразня, ако косите и дрехите и миришат на цигари.

Сега ходих на пазара, купих рязански картофи и два килограма мандарини. Защото сред тези мръсни локви накичените елхи са тъпи и жалки. Пробитите ботуши занесох на обущар, от тях вдигнах температура и, явно, домашната работа ще я върша от леглото.
Да, за сега успявам да не загубя нито една от трите си работи. Но динамиката на уволненията е следната: 1 човек на ден. Разформироват литературния отдел.
И ето, идва при мен някакъв уважаем х.., застава близко, шепне нещо и ми пъха под носа телефона си (аз стоя малко встрани от колегите, наблюдавам, как на светещата дума КИН ЦЕНТЪР най-после и сложиха О-то). Колегите Е. и М. - някак предпазливо отскачат встрани.
Взимам телефона. А там - развълнуван женски глас. Аз, за да спечеля време, казвам: Здравейте. Х..т ми шепне: Ние сме в чисто мъжка компания. Аз казвам: Вие не се тревожете, моля ви се, ще поседим 10-15 минути и ще си тръгнем, уверявам ви.
Х..т се отдалечава: завива зад колоната. След някое време провеждам разузнаване. Стои с някакво младо к..ве. Показвам му с поглед: Изчезни.
Услуга за услуга. Но той е пиян и лигите му текат по това младото. Отиват да се натискат зад пластмасовите кабинки.
Връщам се при колегите. Втриса ме от разговори за Хесе, Толстой и Бунин. През дупката на ботушите ми се е просмукала цяла локва.
Коте, 15-милиметрово, се вкопчва в крака ми и увисва на него. Като знам колко плъхове има наоколо, немилосърдно се изплашвам. Сърцето ми забива силно. Вероятно по това време, когато пиша тези редове, плъховете вече са го разкъсали.
Притичва х..т - пак с телефона, и шепне: Коте, Котенце, тръгвам вече. И ми прави знак с очи. Аз казвам силно: Хайде момчета, тръгваме си.
Нататък няма да разказвам.

Случи се един път - в късо халатче се наведе да погледне колко показва външният термометър. Отбелязах, че ми харесва да гледам как тя гледа навън. Сега ми казва: днес ще има глобално застудяване. И ме гледа многозначително. Накъдрихме я.

Сутрин идва при мен с питащи очи. А аз какво правя, например, сутрин? – да речем на 10 декември? - правя солянка. Задушавам зеле. Руска солянка, не украинска. Виждам, че тя е с някакво странно деколте. Надничам, разбира се, в деколтето, но си мисля – да не ми загори манджата, а тя казва: Знаеш ли, много ще ми е лесно да се обзаведа с любовник. Той ще ми подарява разни неща, а ти изобщо няма да забелязваш.

Такива ми ти работи. Нова блузка. Сигурно хилядната. Калпав дамски угодник съм аз.

От друга страна, например, чувам отстрани въпрос: А как се отнасяш към изневярата? – не ми е лесно да отговоря. Аз, разбира се, не съм физикът Ландау, но наистина съм чувствителен към жените. Към промискуитета се отнасям много добре. Към адултера – сурово и зле.

Сработват културата, гените и манталитетът.