-Метки

"гринпис россии" 100*9 fm 8 марта amnesty international bono chevrolet penthouse pussy riot v for vendetta - final revolution scene wikileaks www.lldirect.ru Моисей айфон алсу алупка багиров банк "зенит" белый круг благовест боно борис годунов быков ванкувер витебск. пушкин. шёнбрунн владикавказ гамсун кафка лорка гашек чапек гельман гергиев говнотролли гришковец грозный демократия или смерть день гнева детская болезнь коллаборационизма дугин европейская площадь едросы ерофеев захар прилепин зингеръ золотой вавилон иммигранты интифада италия калоев кафка кафка и достоевский кирилл киркоров колядина крым кувалдин лужков мамлеев матвиенко мгеровцы мирзоев монголия улан-батор сухэ-батор гоби москва москва москвички москоу невер слип мультикультуралист гундяев мультикультурность наша улица нашисты онф патриарх пауль был прав пдд и дамы порву за собянина прадо прилепин пробки проханов пятиэтажные автомобильные развязки нью-йорка рабер рне русский севастополь самодуров сахарные берега семья сетевая зависимость продолжение следует собственники офисов.москва стихи радована караджича сербия сърбия тайский массаж таня савичева татьяна толерантность тюрьма убежденный пешеход несчастье холостяка филосемитизм афа антифа хокку хайку хромающая лошадь цукерберг чехов швейцария шизофрения эдгар по юрий кувалдин якимов

 -Поиск по дневнику

Поиск сообщений в Рысаков

 -Подписка по e-mail

 

 -Статистика

Статистика LiveInternet.ru: показано количество хитов и посетителей
Создан: 26.12.2006
Записей: 2392
Комментариев: 8881
Написано: 20899

Комментарии (7)

Черноризецът

Дневник

Суббота, 01 Октября 2011 г. 01:51 + в цитатник

Обичам Шопен
в него има нещо библейско
тази плоча с траурния марш
я купихме с нея в Симферопол
на битпазара до гастронома
и на булеварда пред Ленин -
коледна елха
събудил се привечер
преди да тръгна за работа
простил се с Browning

го слушам
отбягват ме нещо съседите
и нека
само тя знае
колко нежен може да бъде
черноризецът

25.12.08 

 Р.Д. 


Рубрики:  Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Метки:  
Комментарии (11)

Танка **. Электрический август

Дневник

Среда, 10 Августа 2011 г. 00:37 + в цитатник

Жёлтые листья на мокром асфальте

кот жмётся к крыльцу

в пространстве, напоённом разрядами

между ней и мной  

всего лишь пробежала искра

**

Жълти листа на мокър асфалт
коте се свива до портата
в пространството напоено с изпразване
между нея и мен
само проблясна
искра

 

Рубрики:  Пер. на болгарский - М. Бъчварова
танка

Комментарии (0)

Танка. Ипомея

Дневник

Пятница, 13 Мая 2011 г. 12:16 + в цитатник

когда целовал тебя на заре

в прохладную кожу чуть выше ключицы

вращалось на гончарном круге

обжигающее воспоминание

о можжевеловых ароматах Крита

 

Первый цветок. 13 мая 2011 года

P1060141 (700x525, 180Kb)

***

когато целувах призори

прохладната ти кожа малко над ключицата

въртеше се на грънчарското колело

изгарящият спомен

за хвойновия аромат на Крит
Рубрики:  Пер. на болгарский - М. Бъчварова
танка

Цитата сообщения ROYSA

Она приближается

Цитата

Суббота, 19 Марта 2011 г. 22:56 + в цитатник
Просмотреть видео
69 просмотров

Поет Кристина Бранко

Рубрики:  Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Комментарии (0)
Комментарии (4)

Хокку **. Аватар

Дневник

Вторник, 01 Марта 2011 г. 00:13 + в цитатник

за моей спиной

лабиринт Минотавра

я тоже барашком заглядывал в глаз

 (640x480, 47Kb)
Рубрики:  Трёхстишия
Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Комментарии (14)

Хокку **. ***

Дневник

Суббота, 12 Февраля 2011 г. 14:57 + в цитатник

Вошла ко мне утром в спальню

под предлогом полить цветы

Венчание в храме Святого Георга в субботу

 (640x480, 55Kb)

 

влезе при мен сутринта в спалнята

под предлог да полее цветята.

Венчавката е в храма на Свети Георг в събота

Рубрики:  Трёхстишия
Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Комментарии (0)

Хокку 106. Ливень

Дневник

Понедельник, 14 Июня 2010 г. 22:16 + в цитатник

на жерле водосточной трубы

капроновый чулок

пусть ночь будет тихой

 

[ПОРОЙ

на гърлото на улука

дамски чорап

да бъде тиха нощта]

Рубрики:  Трёхстишия
Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Комментарии (0)

Трехстишие 92, 93. Жизнь и Смерть

Дневник

Четверг, 15 Октября 2009 г. 09:05 + в цитатник

Жизнь

 

мечтаю о сигарной гильотине в стиле хай-тэк,

домике в Беловежской пуще, и чтобы меня на дрезине

повёз на работу философ Мамардашвили

 

Смерть

 

когда рядом с тобой проснусь охладевший

- не проснусь, проснись ко мне охладевшей -

проснись

 

***

Смърт

когато се събудя до теб охладнял
- няма да се събудя, събудиш ли се към мен охладняла -
събуди се

 

[ Пер. на болг. - М.Б.]

Рубрики:  Трёхстишия
Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Комментарии (0)

Храм архангела

Дневник

Среда, 09 Сентября 2009 г. 22:55 + в цитатник

В первом часу дня меня разбудил звонком отец и взволнованным голосом отменил намеченный пикник на его даче. Сначала я был раздражён тем, что он помешал мне вспомнить приснившийся сон, потом меня стало раздражать, что я непочтительно думаю об отце, затем - то, что я не могу вспомнить более трёх-четырёх ярких историй, связанных с его личностью; далее меня стало раздражать то, что существует огромная масса людей, о которых я думаю либо мало, либо непочтительно, а в их массе - те, о ком я обязан думать. Весь день, в тщетных попытках установить сетевой адаптер, я мучился беспокойством об отце, потому что голос его мне показался странным. Возможно, он выпил пива в обеденный перерыв на работе или ему мешали говорить, но я не прочувствовал его голос настолько, чтобы, повесив трубку, спокойно продолжать заведомо безуспешную возню с адаптером. Я перезвонил ему, но и это не дало никакого результата. По выходу из дома я подумал, что равно несчастны те люди, которые оторваны от родителей, и те, для которых связь с отеческим домом навсегда остаётся нерасторжимой. Я думал о том, что церковь - это сакрализованный отчий дом, дом Отца.

Храмът на архангела  (Пер. с русского - М.Б.)
В един часа след обяд ме събуди баща ми и с развълнуван глас отмени набелязания пикник на неговата вила. Отначало се подразних от това, че той ми попречи да си спомня какво ми се присъни, после се ядосах на себе си, че непочтително мисля за баща си, после - от това, че не мога да си спомня повече от три-четири ярки истории, свързани с него като личност; после раздразнението ми дойде от това, че съществува огромна маса от хора, за които мисля или малко, или непочтително, а в това число са и тези, за които съм длъжен да мисля. Цял ден, в напразните
>> си опити да инсталирам един адаптер, ме измъчваше безпокойство за баща ми, защото гласът му ми се стори странен. Може да е пил бира в обедната почивка или да са му попречили да говори, но аз не почувствах гласа му така, че да мога, след като оставих слушалката, спокойно да продължа явно безуспешната и пипкава работа по адаптера. Обадих му се, но това не даде никакъв резултат. На излизане от къщи си помислих, че еднакво са нещастни и хората, които са откъснати от родителите си, и тези, за които връзката с бащината къща си остава завинаги неразкъсваема? Мислех за това, че църквата - това е сакрализираната бащина къща, домът на Отца.
 

Алупка. Храм архангела Михаила. Август, 2009

 (700x525, 195Kb)

Рубрики:  Посты с картинками
Пер. на болгарский - М. Бъчварова

Метки:  
Комментарии (0)

Посты на болгарском. Пер. МБ. Освобождению от турецкого ига посвящается

Дневник

Среда, 25 Февраля 2009 г. 21:10 + в цитатник

10.02 Искаш да бъдеш свободен - научи се да бъдеш ненужен

 
Завръщане
 
Ключът влизаше, превърташе, а ключалката беше замръзнала. Но аз лесно прескочих през оградата, макар да бях с дълго палто, и се стоварих в една пряспа. Внимавах само да не счупя оградката. Врязох в къщи, минах по заледения линолеум в антрето, светнах с фенерчето в гостната, включих осветлението. В къщата всичко си беше както преди: както го бях оставил след коледните празници. Само котаракът не ме посрещаше на дивана, впрочем, дотогава винаги равнодушен към мен дотолкова, че дори да му тракнеш със зъби пред носа, той и ухото си няма да мръдне. Опасявах се, че в гостната ще остане мирис на тютюн, но това опасение беше напразно: първо, независимо от това, че по празниците без да се щадя пуших в креслото с книга в ръка, също така безжалостно горих и източни благовония, и второ, прежната стопанка някога е сложила по ъглите на стаите в мексикански вази снопчета неизвестни за мен треви и къщата беше пропита с полски аромат, впрочем, не прекалено сладък и не плоско-профилактичен, както ароматът например на изсушения жълт кантарион или на лайката.
 
Щом запалих печката, от детската стая излетя събудила се пеперуда, тутакси я утрепах с едно пляскане. Излязох на верандата. Наоколо беше тъмно, само прожекторът под хълма осветяваше пътя.
 
 
12.02 Запознаването със Салвадор
 
Тук зад оградата, където се канех да посадя жасминов храст, ми се мярна огънче от цигара: някой стоеше на пътя. Извиках „Здрасти” още от верандата, защото се сетих, че това е селският ми съсед, и побързах да кажа, че не съм се справил с ключалката и се е наложило да прескачам. Аз съм новият собственик.
„А-а, – отвърна той. – Пък аз гледам – свети. Преди не светеше, а сега – странно, помислих си, я дай да видя”.
Беше ми неловко да говоря с него през оградата, още повече като усещах неговото недоверие. Пък и селото, завзето от години от състоятелни градски виладжии, през зимата пустееше. А като се има предвид, че редицата от дворове е плътно опряна в извисената, ако може така да се каже, стена на съвсем неблагонадеждна руска гора, в такава нощ неволно се вглеждаш с подозрение в чуждите хора. Пък и самото село: черно, не само без хора – а и без животни, със заковани прозорци, без църква – затова е и „деревня”, а не село. Чисто и просто: място, освободено от гората.
 
Аз кратко описах историята на сдобиването си с къщата, като споменах няколко имена, в това число и на бившата стопанка, за да мога, като престана да бъда за съседа загадка, да понауча нещичко и за мен полезно: тайните на Золотово аз винаги поглъщах с охота.
 
30.01  * * *
 
Така ми е домъчняло за село, че до три часа през нощта търсих всичко за него в мрежата. Та нали то е прототип в моята бъдещалитературна история. А това, че го наричам Золотово, вместо Золотилово – още е рано да обяснявам.
След прехвърлянето през 1797 година на Сергиев Пасад от окръг в Богородска околия към Дмитровска, селищата около манастира били разделени на две нови волости: Митинска и Морозовска.
Към Митинската волост са били: селцето Митино, което станало волостен център, село Ахтирка, селцето Горбуново и селцето жучки;  по-малките Абрамцево, Биково, Гаврилково, Илино, Золотилово, Мутовки, Шапилово.
В състава на Морозовската волост влизали: самото Морозово, Бобилска слобода, Комякино, Коросково, Машино, Подушкино, Репихово. В границите на Морозовската волост бил включен и Покровският Хотков манастир.
 
 
 
08.02 Золотово – Москва
 
Станах сутринта, целунах спящата си жена и сина, излязох на верандата: беше се спуснала млечна мъгла, в еловата гора, натежала от сняг, чукаше кълвач.
Ярославка беше безлюдна; но имаше много ченгета и те спираха всекиго безразборно. В московския си дом хапнах глазиран или гледжосан кашкавалец, взех си чантата под мишка (за изследователите на етимологията: „под мишница”) и тръгнах към Зоопаркова да работя.
Вчера през нощта прочетох разказа на По „Черният котарак”.
 
 
15.02 М.Б.
 
МАСТЕР СТУЛА, както сега си спомних, е написан в традициите на магическия реализъм. Терминологически това направление отстоява (впрочем, може да се каже, че го е отстоял) професор А.А. Гугнин, изследовател, в частност, на славяно-гелманските литературни връзки, куратор на моята монография за Кафка и Ф. Достоевски (между другото, загубих я безвъзвратно в електронен вид!).
За първи представител на това направление се счита (струва ми се) австриецът Алфред Кубин. Неговото произведение – „Град зад реката” – яз, наистина, не съм чел. Но един от издателите искаше да нарече разказа МАСТЕР СТУЛА нещо като: НА ДРУГИЯ БРЯГ.
 
Освен това измислих (а по-точно присвоих, като го видях във вестника и, разбира, се в хрониката по произшествията, историята на истински човек) името на своя нов герой: Адам Тлехурай, и както често се случва, под обаянието на името забравих същността на замисления разказ. И това, мисля, е отлично достижение за последните дни на моята 34 годишнина.
 
 
16.02 35
 
35 – това е, когато се връщаш в затоплилото се време от работа в къщи в необяснимо спокойствие. 35 – когато успешно се пазиш да не паднеш: снегът в града е утъпкан, чист (там, където не минават коли): неделя, хората са направили по градинките снежни човечки с огромни бюстове. 35 – когато привечер бурята стихва, вървиш си към къщи с новите джинси, подарени от мама (сигурно само тя знае, колко обичаш чарлстон – не тарикатски, морски). 35 – когато влизаш в магазина и продавачката ти казва: здравейте. А ти на нея: за мен семки от Мартин, бутилка медовина и LD-gold (впрочем, каква фонетическа игра). 35 – когато от „Мечтатели” на Бертолучи и „Мюнхен” на Спилбърг избираш Мюнхен. 35 – когато са 35.
Рубрики:  Пер. на болгарский - М. Бъчварова


 Страницы: [4] 3 2 1