25.12. Свободен стих. Крадец

Обичам Шопен
в него има нещо библейско
тази плоча с траурния марш
я купихме с нея в Симферпол
на битпазара до гастронома
и на булеварда пред Ленин
коледна елха
събудил се привечер
преди да тръгна за работа
простил се с ерекцията
го слушам
отбягват ме малко съседите
и нека
само тя знае
колко нежен може да бъде
черноризецът

25.12. Хайку 65. Волтерианец

Нарекох момичето Анирам
сваля мъжете с палав поглед
гледам я простодушен

22.12. Когато замлъква вдъхновението

А как да не замлъкне, когато днес беше най-дългата нощ в годината, а до вълшебния празник остават броени дни, и нищо вече не може да се направи, няма къде да избягаш? Когато е намерен, най-накрая, адаптер и елхата грее в гостната. На перваза – мандарини, а на ум: да купя фойерверки, свещи, шампанско, патица (патица? – защо патица? Е, импровизирам). От всичките си работи да изчукам пари, да платя кредита, да звънна на родата с покана за Золотово. Да повикам Проклов. Да купя нова музика ("Мираж” и "Бийтълс”, "Лед Цепелин”, който ме преследва навсякъде – в арбатския подлез, в редакцията; накратко, нещо светло и носталгично).

Да набележа тези, които ще поздравя – като помисля, няма да е лошо да поздравя някого анахронично: с писмо в плик и вече с Рождество. За това да разровя архивите.

Може, следвайки традициите, да потърся из Москва истински абсент. Да приготвя инвентара за представлението с фокусите.

Гирлянд за живата елха. След сауната на 1 или по-добре на 2 да отида до селската църква или в Пасад. И нека да има виелица. И нека да има низа от високомерни гълъби на корниза в притвора на храма.

В такива сутрини, когато вървиш по пътя, а полето наоколо спи, тревата се е заскрежила и гората се изправя като зъберите на крепостна стена на хоризонта, - не ти се мисли за равносметка. Какви, по дяволите, равносметки? Има път, има начало на нов ден и нова година, и може би ще ти провърви, и край теб, със звън на звънчета ще прелети тройка с празнуващи, както е ставало в далечното и недалечното минало.