22.12. Троя
- Ако си изживял половината от живота си и един път си се събудил щастлив – ти все едно си щастлив само наполовина. Ето вчера например стана с откритието, че си необяснимо щастлив. И сега какво? Поряза си устната с новата самобръсначка, после те заболя зъб и още малко да кажеш: "Проклети да сте всичките!" Нататък: сложи си вратовръзка (не светложълта, а строга. Колко е хубаво, че имаш син, а той е конте). Изтупа се и отиде на работа. Къде му е смисълът? Ти и работи като в просъница, а през нощта бодърства, бачка упорито, и не ти се пишеше, не ти се мислеше за нищо, беше хладен, не замръзнал, а студен, като къс месо в нулевата камера. В последната декада на декември – помисли си – е късно да започваш нещо, не подозирайки, че всичко е започнато без теб. Както мърморковците казват: ненавиждам този празник, но явно празникът ги ненавижда, а ти, водимият (а всъщност вслушващият се) вярваш в чудото, и спиш леко, и чувстваш как през нощта тя обвива нозете ти с надеждата да се спаси, да избяга от кошмара: точно така, както ти самият обвиваш нейните със същата надежда. И знаеш колко е хубаво за жената да бъде фина – не префинена. Макар за нея да не си нито стена, нито опора, нито зеленоок крал – но пък си онзи вечно гладен Гаврош, който – почти като в гръцкия мит – живее в утробата на слона, и всеки (сантим, грош?) превръща в диамант, и покорява крепости и сърца. С какво те съблазнява тази твоя жена? С различността, с това, че като че ли е от друга планета, с вълшебството си.

22.12 Убиха още един скинхед
Казвам и: днеска искам да гледам тъп американски филм без негри. Цъкъ, цъка, цъка. Негри, негри, негри. Стоп, позната музика. Е-ех. Много обичам Рей Чарлз, спиричуъл и джаз и всичко такова, но искам без негри! Стоп. "Бандата на Оушън". Скъпа, обожавам грабежите, но тук освен негри има и жълти, а от тях в московското метро ми прижълтява! MTV. Блондинка танцува в обятията на негър.
Ба! – опомних се изведнъж. – О, бама..! Сега кино без негри няма да видим!
Измъкна изпод одеалото дистанционното и символично ме гръмна в главата.
Ей така искам да умра: целувайки жена в ухаещите на вино уста.

21.12. Москва
Много и безсистемно, увит с бендеровски шал, се разхождах из града, засядах в кръчми, където пих кафе и ядох сладолед: на пресечка на Брюлов (бар "При Обущаря"), после с жената Х.: Голяма Никитска, Суворовския булевард (някой ме убеждават, че той е Никитски *смее се*), проспект Калинин (гъмжащ от азиатци), Садовое, улица 1905 година (изядох в Макдоналдс грикбургер – гръцки чийзбургер)... Търсих по кината - "Художествен”, ”Октябър”, "Киноцентър”, "Барикади” – "Морфий”. Навсякъде дават някакви л..на.

20.12. Съкращение или смърт
Не разбирам, защо не съкращават портиерите: няма сняг, значи, няма работа. Съкращавайте, дявол да ви вземе! – аз първи ще грабна метлата, и ще заема свободното място. Малко са ми три работи.
Като приближава Нова година, започвам да гледам телевизия. Погледах за нелеката съдба на Сасо Павлиашвили и за това как "грузинците могат да ухажват красиво”. После малко послушах Долина и като ми се доповръща превключих на Валерия. Камерата акцентира на тънката талия на тази майка на няколко деца. Макар че животът с Шрек явно не и е минал безнаказано и шията и издава развратницата в нея. Пък и пее на английски.
И ето, о, небеса, моята ГлюкоZа. Порастналото момиче от 2006-та. "А снег идет...”