08.12 Днес сутринта едва не приех исляма

Мисленето на арийците /северняците/ е лошо приспособено, забелязах вчера, към разбирането за неизбежността на наказанието. Даже за постъпки, които изглеждат невинни. При южняците това става понятно в темата за отмъщението, още повече – за натрупаната мъст, износвана до края. Никой християнин няма да заколи непокорния, който не се е подчинил на указанието да се моли. По този начин у северняка любовта съседства с греха, докато при южняка най-чисти приоритети са законът и тегнещите норми на бита, и наказанието се налага с човешка ръка. Северняците запрягат дълго и яздят бързо. Южняците дори не оседлават, за да препускат с всички сили.

„Един час размисъл е по-добър от 60-годишно поклонение”


09.12 Утринен митрик

- Колко пъти те молих да не пушиш в гостната, а ти пушиш. Нали тук ти е леглото.
- Аз мога ли да си позволя малко комфорт в този дъждовен декември и в дивото безобразие, в което сме затънали - аз ли, всички наоколо ли? С какво да се утеша? На какво да се насладя? В редакцията въведоха сух режим. Скарах се с добър приятел, който исках да видя като близък приятел – не заради жена, не. Заради женския фактор.
- Не ти ли се струва, че малко преиграваш?
- Знаеш, че в моята огромна, натрупана през годината умора, в тези мятания и лутания вече нямам сили да си кривя душата, да хитрувам. Днес сутринта изпратих до метрото Хлоя, върнах се без чадър под силния проливен дъжд, на краката ми – новите ботуши целите в кал. Мърморех и чувствах, че съм се смахнал, съвсем.
- Добре. Щом имаш преимуществото – сред болните да се чувстваш здрав – ползвай си го.