...Някога наивно мислех, че си персиец, и те нарекох с името на един персийски цар. А ти се оказа розов британец. Такива ми ти работи. Не те пусках в леглото си, защото спя или много неспокойно, или така дълбоко, че или ми пречиш, или не си ми нужен.
Днес например цяла нощ четох в кухнята, наред, книгата на Гинес и призори със страх поех към гостната. Страхът се оказа основателен. Не ми се удаде да заспя. В началото ми действаше неясен шум отгоре, който аз, все пак, за първи път през последната година, разшифровах: съседското куче скача от фотьойла на паркета, надушило в тишината на къщата моето движение. Кучето е сиво и мръсно, много пъти съм виждал как също такава сива и мръсна Шапокляк го извежда на улицата, обикновено тайно, по нощите. След някое време, на разсъмване, звуците затихват, чувам само скриптенето на пружините в матраците на въртящите се насън или ставащи до клозета обитатели, шума от пускането на водата, виковете на минаващите под прозореца пияни на непонятен език. Накрая всичко затихва, но мисълта се изостря. Старае се да се залови и за най-малкия звук, защото тази тишина е преддверие на още две изпитания: идването на боклукчийската кола и скърцането на несмазаните талиги на азиатците. Зад цигарата в кухнята забелязвам, че в прозорците се развиделява, а аз добре съм се напоил с чай. Както и да се стараех да го правя по-слаб, той ми пропъди съня. Нова вълна страх ме връхлита, очаквам тропането по стълбите, хлопането на вратата на входа, писъка на сигнализациите и шума на включващите се двигатели. Отново се скривам в кухнята, забивам нос в книгата на Гинес. И отново лягам да спя, и откривам, че възглавницата, пълна с дунапрен, ми е страшно неудобна, защото изскача изпод ръката ми. За да се разсея, включвам любимата си еротично-приключенска фантазия за убийството на Миша Саакашвили (чети: за лов на мишки). Защо еротична? Аз извършвам това убийство с помощта на потресаваща красавица – агент. Ще кажеш – играя си на разузнавач, и ще бъдеш прав. Някъде в тбилиските дерета фантазията ми омръзва и аз се пренасям на Балканите. И ето тук сработва Косовският прецедент: заспивам на епизода, когато седя на една пейка до болницата, до мен се приближава девойка и пита: „Данас ниjе jако то
пло?” (Не е ли много топло днес?”) Аз я гледам ококорено и отговарям: „Данас jесте jако топло” (Днес наистина е много топло.), – и се събуждам целия в пот...