29.11 Монголия. Пер. М.Б.
|
|
Суббота, 29 Ноября 2008 г. 12:36
+ в цитатник
В Монголия, където премина моето детство, ние момчетата, имахме такива развлечения. През зимата – пързалка, през другото време – река Тола. Отивахме си от пързалката, когато вече не си чувствахме краката. В плитката река (интересно, студена и в голям пек) ловяхме пъргави сомчета. С ръце. В междусезонията чупехме стъклата на монголските къщи, обирахме крайградските вили, замеряхме се с камъни с местните. Казват, че няколко наши май са останали там завинаги.
Под балконите на 9-етажните блокове монголците кой знае защо обичаха да бесят палета и големи кучета.
В Монголия се случиха първите ми сбивания. Доблестна беше само схватката с Аумахан, останалите - така, за дреболии.
Най-добрият ми приятел беше Батзориг. Усещах силно върху себе си неговия авторитет. Аз често седя в източната поза (който ме познава, е виждал това) както на пода, така и на стола, с кръстосани крака – и това, благодарение на приятеля от детинство, на когото исках да приличам.
Моите азиатски рецидиви живеят в мен и се проявяват най-внезапно. Понякога учудват околните. Но какво съм виновен?
Най-голямата завист в живота си изпитах, когато видях веднъж на една екскурзия в будистки манастир как един мой съученик, ровейки с обувка в пясъка, намери статуетка на Буда.
-
Запись понравилась
-
0
Процитировали
-
0
Сохранили
-