28.11 Митрик

- да избягам от гробовна москва. още утре през деня.
- проблем ли е, че ти е скъсан ботушът? дето скептично го гледаше в метрото полицайката-курсантка? но пък си имаш топли ватирани ботуши. Москва – Алексантров. 120 рубли дотам и обратно. в неделя в шест на работа.
- не искам черни мисли, искам да се разхождам из гората по пътечката. сам. може да взема лопата: докато е по-топло, може да се посади бреза. в къщата има библиотека. ще изключа мобилния. ще забравя поне за денонощие жестоката дресировка на живота. стига електронни думи, стига
- Какво става? Какво ти е?
- Знаеш ли, не искам да се състезавам, както би казал един американец. виждам, че съм установил в службата тъжен и мъждив баланс. сега съм почти спокоен. трябва да избягам. при природата. Обичам я.


5.11 2, 4, 8

- Какъв ти е сега проблемът?
- Това, че се отучих да бъда тъжен и съзерцателен, както когато казваха за мен: днеска си някак странен.
- Ти отвикна да си сам, отдавна вече.
- Ти пък какво роптаеш, като Dr. Katz? Аз мога да си признавам грешките. Да, липсва ми тази отчужденост, вцепенението, когато никаква емоция, никаква мигрираща вълна не е в състояние да ме помръдне.
- Точно в тази тъга, от която сега си лишен, се състои твърдостта, а ти се пилееш за дреболии. Твърде си деен и се поддаваш на провокации отвън.
- Чакам да ме омагьоса бавно падащият сняг. Искам да си купя платно и бои и да замина за Ялта. Днес, като излязох на гадния вятър, си увих врата с шала, който ми подари Н., току-що върнала се оттам (може би ми го подари в замяна на критския камък? – гледай каква магическа смяна).
- Докато има време, мисли: Алубика, Европа, Золотово, Малия, Ялта. От „А” до „Я” има още маршрути.


25.11 Кучешки нощи

И никой не забелязва, че със студовете кучетата стават все по-зли. Понеже пускаме вестника все по-късно, аз се улавям да мисля, че се чувствам в относителна безопасност само в присъствието на колегите: а в своя район съм готов да заобикалям глутниците им през цели карета. През нощта Москва е като мъртва безснежна пустиня. Под земята във влаковете – само вампири. Пак ме избива на шовинизъм, от който впрочем бързо ме лекува случайно отронената от М. и справедлива фраза: „Недей да категоризираш”.