Всичко, което изглежда важно сега, толкова скоро престава да бъде важно. Още Кастанеда учеше: Да се разделим с важността. И по този начин наркотично синтезира догмата на всички религии, в това число и догмата на постмодернизма, в която ясно прозира будистката съзерцателна позиция: всичко е равно на всичко. И в този смисъл как да постъпиш, ако ти е писано – не даже да си поет, но да имаш поетическо виждане за света? Да престанеш да се бориш с бог, с вечността, да престанеш да се бориш за бога, за вечността? Да започнеш да се страхуваш и от бог, и от вечността? Всичко това руската душа не го позволява. В равнината на моята родина, в това безбрежно пространство на блата, сипеи и пустош аз съм излишен: туземец. Трябва да хвана гората.